LONDON CALLING

kultur shock

автор: КАЛИНА ДРЕНСКА

Когато през февруари 1944, след вече тримесечни бомбардировки над София от британски и амрикански военни сили, Никола Балабанов, българският посланик в Турция, съобщава на американското посолство в Анкара, че България е готова да разисква промяна на политиката си, Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложението да спрат бомбардировките. Отговорът на Чърчил е следният: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”.
Сега британски политик отново си позволява да е груб в изказванията си спрямо страната ни, и днес България също бива бомбардирана от Кралството, този път поне е само с думи и статии из медиите, не с истински снаряди. На 13 януари лидерът на националистическата „Партия за независимост” Найджъл Фарадж коментира състоянието на България и Румъния в предаването „Време за въпроси“ по BBC. По думите му средната заплата у нас е 200 евро, а пенсията – 100, като прогнозите му са, че бедността и мизерията в двете най-млади членки на Евросъюза ще са причина за огромна вълна от емигранти към Острова през 2014 г., когато ограниченията за работа ще паднат.
Нямам намерение да оспорвам дадените от него цифри, макар и официалните статистики в България да говорят друго. Нямам и желание да убеждавам когото и да било в това колко точно е прекрасна страната ни, както се е опитала да направи Ралица Бехар. Би следвало да е пределно ясно, че в случая по никакъв начин не си говорим за омраза, нехаресване и каквито и да било други подобни от страна на Фарадж към България. Тук си говорим за политика, при това от оня евтин, неприятен и особено вреден тип политика, която, както обичаме да казваме в България, успява да яхне вълната на общественото недоволство в точния момент, изкарвайки максимални дивиденти. Прочее и изкарвайки и някой друг паунд, тъй като партията си е организирала и малко дарителско джамбуре по време на предаването.

Ордите балкански
Когато през 2004 редица източноевропейски държави влизат в Европейския съюз, прогнозите на британските служби се оказват погрешни – в страната емигрират в пъти повече поляци, чехи, словенци и тн. от предвиденото. В този смисъл страхът от нови „орди” източноевропейци е донякъде разбираем, макар че ситуацията в Европа в момента е съвсем различна и просто е несериозно да се градят спекулативни теории, основани на мъгляви предположения. На Обединеното кралство от друга страна проблемите, свързани с емиграцията, не са му чужди, след като са приютили хора от всичките си бивши колонии, които някога за разграбили. В този контекст би следвало да е пределно ясно, че която и бедна според британските стандарти страна да им стоеше на прага, реакцията на Фарандж щеше да е същата – тук няма нищо персонално спрямо България. Той просто играе на тази карта – емиграционни проблеми, които са на дневен ред в страната. И целта също е ясна – печелене на подкрепа и електорални единички.
Тъй като „Партията за независимост” вече се радва на близо 15 % одобрение сред британците, това е особено плашещо за кабинета Камерън. И за да се неутрализира влиянието на Фарадж, Камерън също засвири на цигулката на популизма първо със знаменитата си реч от преди няколко дена, където даде обещания за референдум за оставането на страната в ЕС, и второ – с плановете за анти-реклама на Великобритания сред българи и румънци. Британската преса, която и без това в последно време е толкова ласкава към България и Румъния, колкото бяха и депутатите на ДПС спрямо Октай Енимехмедов, очаровано подхвана на свой ред играта. На моменти се стигна и до смешно-абсурдни неща, като статията на еквивалента на „Уикенд”, а именно таблоида „Дейли мейл”, който твърди, че е направил разследване за желанието на хората в двете източноевропейски страни дa емигрират към Великобритания. И за да се посмеете и вие, трябва да ви споделя, че „разследването” в България е представлявало разпитване на хората на Женския пазар, където „буквално всеки”, когото са заговорили, е изразил желание да емигрира към Острова.
Прочее струва ми се уместно да спомена, че една анти-реклама на Великобритания у нас и в Румъния далеч няма да засегне ягодоберачите, гледачките на възрастни хора и зидаро-мазачите, сиреч евтината и неквалифицирана работна ръка. Те ще продължат да си напират. Ако подобна кампания въобще има ефект, то той ще удари точно по бъдещи студенти, образовани хора и специалисти, които не само че не живеят на гърба на британската икономика, но и плащат студентски такси, данъци, осигуровки и всичко останало. И в същото време в момента биват категоризирани наедно с останалите – като проститутки, престъпници и цигани.

И понеже сме студентска медиа…
… е редно да обърнем внимание и на положението на българските и румънски студенти във Великобритания. Оказва се, че от всички 194 държави по широкия свят, единствено студентите от България и Румъния са принудени да преминават през немислимо дълга бюрократична процедура при кандидатстване за документи за работа. Студентите от останалите страни-членки на ЕС идват във Великобритания и могат веднага да почнат работа без никакви допълнителни хартийки и печати. Студентите от страни извън Европейския съюз получават още с пристигането си документ, който им позволява да работят по 20 ч. седмично. Българи и румънци трябва да подадат специални документи, предавайки оригинала на личната си карта или международния паспорт с обещанието, че документите им за работа ще бъдат готови в срок от 20 дни. Е, в масовия случай ги чакаш повече от 6 месеца, случва се да ти изгубят оригинала на личния документ, който си пратил, нямаш почти никакъв шанс да се свържеш с институцията, която отговаря за издаването на документи, защото почти нон-стоп телефнът им не функционира както трябва.
От великобританска страна се обясняват с това, че подобни рестрикции спрямо българи и румънци се правят заради специалните ограничения за работа на двете страни до 2014 г. Истината е обаче, че студентите са принципно с различен статус от хората, които отиват там, само за да работят. Третирайки по този начин българските и румънски студенти, британската държава нарушава законите на ЕС, според които не можеш да третираш гражданин от страна, която не е в ЕС, по-добре от гражданин на страна в съюза. Именно срещу тази дискриминационна политика са се обединили горяма група от български студенти, които в момента смятат да съдят Великобритания за дискриминация. Можете да следите развитието на темата във фейсбук групата For equal student rights for Bulgarian and Romanian students in the UK.

Мълчанието на агнетата
В България съществува изразът „глас в пустиня”, но случая си говорим точно за обратното, а именно за пустиня без глас. Една няма и мълчалива пустиня – това е всичко, което могат да ни предложат българските институции по темата. Външно министерство явно не вижда проблем в грубия тон на Фарадж спрямо страната ни, нито в язвителните коментари из британската преса, нито в продължаващата вече години дискриминация спрямо наши студенти в Кралството. Николай Младенов излезе с някакво „гневно писмо” до Великобритания по казуса със студентите и дотам. Замлъкна. В момент, в който трябва да се заговори, при това не с неуважителен тон, а уверено, дипломатично и умно. Понякога ми става доста неприятно, когато чета коментари на разни хора из виртуалното пространство, обвиняващи учещите или работещите в чужбина, че са избягали и са се „спасили” от положението в България. Бити карти – ето това сме ние за някои сънародници. Като не се взема под внимание факта, че все повече хора, учили и работили в чужбина, се връщат в България (данни на НСИ), че немалка част от приходите в родната икономика идват точно от финансови инжекции от роднини в чужбина, че в крайна сметка именно българите в чужбина могат да направят изключително добра реклама на страната ни с уменията и качествата си. Но то и каква друга представа да имат хората, при положение, че явно и самото Външно министерство абдикира от задачата си да защитава българските граждани по света – сигурно защото сме бити карти, нали…

Keep calm and read to the end
И накрая искам да кажа, че всички тези редове ги изписах докато слушах британска музика, преди това четох „Пътеводител на галактическия стопаджия” на англичанина Дъглас Адамс, а на стената ми виси плакат на шотландския филм Trainspotting. С две думи – Великобритания е страхотна страна, с велика история, която ме е обогатила безкрайно много от културна гледна точка. Просто е неприятно, когато определени хора използват чувството за национална гордост на великобританците, плашейки ги с армии от пъплещи към острова полуграмотни източноевропейци, с цел печелене на политически дивиденти. И понеже смятам, че един от най-добрите начини да се отговори на провокации е чрез шега, поздравявам вас и всички англичани, от нашта маса за вашта маса, с песента God is busy, may I help you? на Kultur Shock. Опааа:

I know, I’m stranger in your land,
I know, ladies and gentlemen,
I know, I am coming here to stay,
And take your jobs away.

5 мнения за “LONDON CALLING

  1. Its such as you read my thoughts! You appear to understand so much about this, like you wrote the guide in it or something. I think that you just can do with a few p.c. to drive the message home a little bit, but other than that, that is excellent blog. A great read. I’ll certainly be back.

Коментарите са затворени.