Архив на категория: СОМ goes gender sensitive

Материали, посветени на равнопоставеността на половете

Програма за бъдещето

Снимка: women2020.org

Снимка: women2020.org

Текст: Цветелина Минчева

Проблемът за равенството между половете винаги е съществувал. Векове минават в усъвършенстване на човешкото общество, докато жената се пребори за правото си да се противопостави на наложените правила. Историята ни показва, че първите десетилетия на 19 век са официално начало на борбата за равнопоставеност, въпреки че съществуват и по-ранни прояви на жени, борещи се за правата си: например историята на сестра Хуана Инес де ла Крус – мексиканска писателка от 17 век. Известна е с това, че защитава правото на жените да бъдат уважавани човешки същества, както и правото им да получат образование.

Въпреки изминалите времена и постоянното развитие на цивилизацията, през XXI в. въпросът за равното третиране продължава да стои на дневен ред. Европейският съюз играе главна роля в разрешаването на този проблем. Програмата от февруари 2012 г. за действие за равнопоставеност на мъжете и жените на Европейската конфедерация на профсъюзите предлага приоритети в областта на равенството между половете и определя начините за постигането им. Като основни са изложени следните цели:

1) Равно третиране на жените и мъжете във всички политики на ЕКП;
2) Постигане на равенство в заплащането;
3) Премахване на разликата в представителството в органите за вземане на решения;
4) Насърчаване на баланса между работа и семейство;
5) Създаване на връзка между предотвратяване на домашното насилие и правата на работното място.

Постигането на първата цел се явява най-голямо предизвикателство. Главен проблем тук е фактът, че жените са обект на дискриминация и до днес. Както е посочено в Хартата на ЕС за жените, ЕКП настоява да бъде изработен специален набор от насоки за прилагане на „интегрирания подход за равно третиране“. Това означава, че е необходимо равно третиране по пол на всички нива и във всички области, било то държавни, федерални, регионални и т.н.

По отношение на втората цел ЕКП продължава да насърчава колективното решаване на този проблем. По последни данни разликата в заплащането при жените и мъжете в Европа е повече от 15%. През 2010 г. Европейската комисия се заема да промени това несъответствие, изготвяйки планова стратегия за равенство. На 5 март 2011 г. за пръв път се чества Европейският ден на равното заплащане. Изборът на дата не е случаен – отбелязва броят на дните, необходими на жените, за да наваксат и да изравнят заплащането си с мъжете, като всяка следваща година датата се променя. Този ден има за цел да привлече вниманието към разликите в заплащането и да осведоми обществото колко повече трябва да работят жените в сравнение с мъжете, за да получават еднакво заплащане.

Проблемът за сегрегацията съществува не само по отношение на представителството на жените, но и в цялото общество. Независимо от усилията на различните европейски организации и програми, занимаващи се с постигането на баланс между половете, нивото на жените с управленски роли все още е ниско.

Четвъртата цел е за насърчаване балансът между работа и личен живот –
майчинство, равнопоставеност при отпуск, детски градини и т.н. Същевременно и до днес съществува голяма дискриминация на работното място по отношение на назначаването на жените. Според специалисти по подбор на персонал, повечето работодатели се страхуват да наемат млади и обвързани жени, тъй като това директно ги превръща в потенциални родилки. На бъдещите майки се гледа като на загуба на време и ресурси, защото веднага изникват „проблемите“ за отпуските по майчинство, както и търсенето на заместник.

Още от самото основаване на Европейския съюз законодателството за равноправието е допринесло и ще продължава да допринася за равното участие на жените и мъжете в обществото в Европа. Въпреки постигнатия успех през последните 50 години обаче този проблем ще продължава да съществува, докато използваме етикетите „нежен“ и „силен“ пол.

* Цветелина Минчева е последна година студентка по „История“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Жените в ЕС. Къде сме ние?

Текст: Гергана Ненова

Покрай „големите“ теми за правосъдието, сигурността, миграцията един от най-незабелязаните у нас приоритети на Европейския съюз са политиките в областта на равенството между половете. Всъщност равенството между мъже и жени е една от основните ценности в ЕС, заложена още в учредителните му актове – в Римския договор от 1957 г. тази тема присъства като принципа на „равно заплащане за еднаква работа“.
Докато в България, както на обществено, така и на политическо ниво, равнопоставеността на половете не е призната като социален и политически проблем и все още битува схващането, че „проблем с половете няма“, то на нивото на ЕС ясно са очертани четири сфери на неравнопоставеност, които могат и трябва да бъдат повлияни чрез политически мерки. Тези сфери са разликите в заплащането и свързаните с тях разлики в пенсиите; участието във вземането на решения в политиката и бизнеса; икономическата независимост и полово-основаното насилие. Във всяка една от тези сфери огромно количество данни от различни институции на ЕС ясно показват, че жените са в непривилигерована позиция спрямо мъжете. Докладите и анализите за неравнопоставеността на половете са изключително важни за онагледяване на различните джендър неравенствата, които лесно и удобно остават незабелязани в общество като нашето с почти никаква информираност и чувствителност към неравнопоставеността към половете.
През декември 2015 година Европейската комисия публикува документ, наречен „Стратегически ангажимент за равенство между половете (2016-2019), който очертава тенденциите и набелязва целите. Най-общо казано, данните показват тенденция към намаляване на разликите в икономическия и социален статут. Заетостта на жените през 2014 достига рекордните за ЕС 64 %, на фона на 75 % мъже, които работят. Макар и бавно, увеличава се и броят на жените на позиции, свързани с вземане на решения- 21 % от членовете на управляващите бордове на най-големите компании са жени, а включените в държавното управление (национални парламенти и правителства) са 27 %.
В целия ЕС обаче се запазват неравенствата по професия-жените са зле представени в професии като наука, математика, компютри, инжинерство. Жените печелят с 16 % по-малко от мъжете на час и по-често прекъсват кариерата си поради майчинство или безработица или пък минават на работа на непълен работен ден. Като резултат, общата разлика в доходите е 41 %, а в пенсиите 40 %. Причините за тези различия са многобройни-съсредоточаването на жените в нископлатени сектори (например образование) и на сравнително ниски позиции, прекомерната ангажираност в сферата на неплатения труд (основно грижи за деца и домакинска работа), прекъсване на кариерата поради майчинство, дискриминация. Все така неравномерно е и разпределението на домакинските задължения и грижата за деца в семейството. Проблем остава и насилието срещу жени-всяка трета жена в ЕС е преживявала някаква форма на физическо или сексуално насилие.
Къде сме ние?
България не се отличава особено от общата картина в сферата на платения труд, като заслужава да се отбележи, че у нас жените работят почти наравно с мъжете (разликата в трудовата заетост на мъже и жени през 2013 год. е само 6%, каквато е само в някои скандинавски страни), а разликите в заплащането са по-ниски от тези за ЕС (Report on equality between women and men – 2014). И ако това звучи добре на пръв поглед, цялостната картинка не е толкова прекрасна. Индексът за полово равенство за 2012 , изготвен от Европейския институт за равенство между половете към ЕС, поставя България сред страните с най-ниска степен на полово равенство. Вглеждането в данните показва, че в европейския контекст българките са особено непривилигеровани спрямо мъжете по отношение на времето си. Въпреки почти равното си участие в пазара на труда, жените в България са много по-ангажирани в грижата за деца и внуци, домакинската работа и готвенето от останалите жени в ЕС. „Женската работа няма край“, казваме ние и изглежда, че това наистина е така. В тясна връзка с този факт е втория аспект на фактора „време“, оценяван от Индекса за половото равенство-сферата на свободното време, културните и спортни занимания. Жените в България разполагат с много по-малко време за отдих от мъжете и тези различия са значимо по-големи от средните за ЕС. Значимите различия в употребата на времето между жени и мъже в България са видими и в сайта на Националния статистически институт от 2010 год., които показват, че ежедневно жените у нас прекарват с два часа повече време в домакинска работа от мъжете и разполагат с един час по-малко свободно време.
Свръхангажирана в дома, наред с професионалните си задължения, българката изпитва сериозни времеви ограничения, които неизбежно са и ограничения в автономността. Тъй като се случва в домашното пространство и е негласно прието за социална норма, неравенството в дома остава незабелязано или се отрича, макар именно то сериозно да подкопава качеството на семейния живот и участието на жените на пазара на труда. Впрочем, неравенството в неплатения труд (основно грижите за деца и домакинския труд) е една от сферите на най-устойчиво полово неравенство дори и в най-развитите икономически страни и това лесно се вижда от данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).
Но да се върнем към европейски контекст. Какви са политиките на ЕС в набелязаните сфери и какво предстои за периода 2016-2019 година?
Стремежът на ЕС е перспективата за равенство на половете да се интегрира във всеки аспект от политиките на ЕС-това е добре познатия принцип на джендър мейнстрийминг. Цялостният стремеж е да се променят стереотипите за ролите на мъжете и жените. Набелязани са конкретни цели като тази до 2020 година трудовата заетост на мъже и жени да се изравни и да достигне 75 %. Друга конкретна цел е свързана с осигуряването на достъп на децата до детска градина и ясли, което да позволи на майките да се включат пълноценно в платения труд. Това също е област, в която България изостава-във възрастовата група от 3 до 7 години едва около 60 % от децата посещават детска градина (целта на ЕС за тази възрастова група е 90 %). Пълноценното участие на жените във вземането на решения в бизнеса трябва да се постигне чрез 40 %-но участие на жените в бордовете на компаниите. Успоредно с тези се залагат и много други цели-подкрепа и защита на жертвите на полово-базирано насилие, подкрепа участието на родители в труда и по-равно разпределение на отпуските за гледане на дете (майчинство и бащинство), насърчаване на женското предприемачество и др. За тяхното постигане е предвидено финансиране от 6 милиарда евро за целия ЕС. За българските условия предстои проблемите да бъдат по-сериозно адресирани и включени в обществения и политически дневен ред.

 *Гергана Ненова е докторант по Социология в СУ „Св.Климент Охридски“, автор на статии и блогър. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

 

Насилието над жени – глобална пандемия, която може да бъде предотвратена

Global pandemy

За 16-а поредна година ООН и различни НПО отбелязват Международния ден за елиминиране на насилието над жените, като този път се фокусират върху възможностите за превенция – текст: КАЛИНА ИВАНОВА*  /  снимка: earthspacecircle.blogspot.com Continue reading

Домашното насилие и насилието над жени

domesticviolence2Физическото насилие, причинено от страна на интимния партньор, е най-разпространената форма на насилие над жените – ТЕКСТ: ГЕРГАНА НЕНОВА* / снимка: icmhd.wordpress.com

Continue reading