Всички публикации от sominthe

Мамо, роди ме мъж!

Текст: Даниела Велкова

„Здравей, мамо!
Пиша ти това писмо с молбата да ме родиш мъж. Не, не се шегувам. Знам, че искаш да си имаш малко момиченце  с плитки и рокличка. Дори чух как с татко обсъждате, че стаята ми ще е розова. Но мен ме е страх…
Страх ме е да се родя жена. Не знам в коя страна ще се родя, дори не знам как изглеждаш, но постоянно усещам пулса на сърцето ти и чувам звънливия ти глас. Чух, че по света имало страни, в които е по-добре да се родиш мъртъв, отколкото жена, а на мен много, ама много ми се живее. Та за това ме е страх…”  

Неравнопоставеността между двата пола е тема, която би могла да се разглежда надълго и нашироко. Тема, която вероятно никога няма да се изчерпа. Заклетите феминистки имат свои виждания, които не биха предали за нищо на света, а и ревностните защитници на патриархалния начин на живот – също. Къде всъщност е границата на допустимото? Къде свършва нормалното и къде започва абсурдното? Истината е някъде по средата.
Искам да се спра именно на онази граница след която започва „зловещото”. Границата за която, ако знаехме преди да се появим на този свят, горещо щяхме да се молим да се родим мъже. Няма да „издребнявам” относно всички онези несправедливи факти, с които сме се сблъсквали неведнъж – предразсъдъци и битовизми, както и по-ниските заплати за жените например. Ще отделя малко внимание за онези наистина сериозни „последици” от факта, че съм се родила ЖЕНА…
Перфектната съвременна жена е красива, нежна, успяла, със стабилна професия и добри доходи. Тя е мила, умна, грижовна и винаги знае как да се справя с всичко сама. Тя е самостоятелна, но не защото няма избор, а защото така иска. Да, но малко от нас се замислят, че по света има места, на които да се родиш жена е истинско проклятие. Най-потресаващото е, че дори сега, през 21 век, 2016 год. в това напреднало и „модерно” време, все още има страни по света, в които сякаш времето е спряло и нищо няма значение. Но само ако си жена…
Афганистан е една от водещите държави, в които жените са третирани по-зле и от добитък. Те нямат право да се образоват, нито да се възползват от медицински грижи. В страната не съществува закон, който да спира насилниците на жени, съответно домашното насилие е нещо нормално и вероятно е част от „прекрасното” ежедневие на почти всяка жена, имала нещастието да се роди там.
Ето това е истинската неравнопоставеност между половете. Нима аз, след като съм се родила на този свят като част от слабия пол, нямам право да се възползвам от медицински грижи при нужда? Поради тази причина в Афганистан умират много жени по време на раждане, тъй като никой не полага нужните грижи, които всяка една родилка заслужава да получи, независимо от това каква е и къде се е родила.
Има не малко страни, в които жените всеки ден са изнасилвани и тормозени по възможно най-бруталния начин. В Пакистан например, жени се изнасилват като наказание за провинения на техни близки. Там всяка година близо 1000 момичета и зрели жени биват убивани с камъни от техните съграждани, като в това „забавление” могат да участват дори бащата и братята на „грешницата”, която е имала сексуален контакт преди брака. В Сиера Леоне, след като една жена е изнасилена, тя е отхвърлена от семейството и мъжа си и става обект на подигравки от страна на всички, вместо да получи съжаление и разбиране, а насилника остава ненаказан. Та нали сме по-слабия пол и имаме нужда от грижа и защита? Нима това се изразява в унижаването и пренебрежението на нашата болка и безсилието ни?
Съществуват страни в които, ако жена изневери на мъжа си, тя буквално бива пребита публично. За да е по-голямо унижението, тя е съблечена гола на центъра, мъже са я наобиколили отвсякъде и я замерват с камъни докато не я убият. През това време всички са се събрали и гледат. Аз лично не съм чувала за случай, в който жени са обградили гол мъж и го убиват с камъни, защото е изневерил на жена си. Ето това е истинската неравнопоставеност и тя е много проблемна, защото в днешно време такива „наказания” въобще не би трябвало да съществуват, каквото и да е деянието на извършителя.
От всички гнусни и зловещи неща, споменати по-горе, най-шокиращото лично за мен е това, което се случва с малките момиченца в Мали, където е задължително отрязването на техните полови органи, а след това и зашиването им, с цел да се предотвратят сексуални контакти преди сключване на брак, както и да им се „отнеме” удоволствието от секса. Тази „манипулация” се извършва без никаква упойка и можем само да си представим какъв ужас преживяват малките „жени” там, а да не говорим, че голяма част от тези деца не оживяват.
В Индия пък около 40 милиона момичета са убити с аборт или след раждането им, защото се смята, че женските рожби носели нещастие, а мъжките – щастие. Как пък не…
Много са и страните, в които малки момиченца на по 8-11 г. са омъжвани насила и то за много по-големи мъже. Техният живот със сигурност е един истински ад.
След всички гнусни факти, които изредих, няма как да не се радвам от факта, че съм се родила в нашата страна, в която слава Богу не съществуват такива крайни и нечовешки разбирания. За тези хора е обидно да се каже, че са животни. И обидата не е за тях, а за животните. Защото в много случаи животното е по-човечно от човека.
Остава само да се надяваме горещо, че ще дойде ден, в който всички тези страхотии ще приключат и ще заживеем в един мирен свят, изпълнен с разбирателство и да – равнопоставеност. Не само между половете, а и между нас самите, независимо дали сме мъже или жени. Защото всички сме дошли на този свят с мисия и цел, а по пътя на своето самоусъвършенстване ще разберем каква е тя!

И да…         
Мамо, благодаря ти, че ме роди жена!  

*Даниела Велкова е студентка от Философския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Конференция „Институциите срещу насилието над жени“

На 24 март от 11.00 ч. в Дома на Европа (ул. „Г.Раковски“ 124) ще се проведе конференция „Институциите срещу насилието над жени“. Специално участие в конференцията ще вземат евродепутатите Мария Габриел (ЕНП) и Илияна Йотова (С&Д), както и представители на българските институции, неправителствени организации и специалисти, работещи в тази сфера. Те ще обсъдят теми свързани с:

  • Истанбулската конвенция, позната още като  Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,
  • Положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище в Европейския съюз,
  • Ролята на българските институции при такъв проблем,
  • Различните измерения на насилието над жените в България.

Организатори на събитието са Информационното бюро на Европейския парламент, с подкрепата на Българския Червен кръст, Българския фонд за жените, Съвета на жените бежанка в България, Български хелзински комитет и фондация „Билитис“.

Инициативата си поставя за цел да повдигне темата за насилието над жените като повиши чувствителността и информираността на обществото към този сериозен проблем и ангажира по-силно отговорните институции, защото според статистика в Бъллгария всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек е ставал свидетел или познава някой, пострадал от насилие в дома си. Жертвите  често не търсят помощ от самото начало, а вярват, че нещата ще се променят. За съжаление това често не се случва.

starmedia.com

Снимка: starmedia.com

*Мария Христова е бакалавър по „Медии и журналистика“ в УНСС. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Татко на пълен работен ден


Mariela_ 1

Текст: Мариела Богданова

Мартин изглежда точно така, както и всеки друг баща с детето си в парка – удобни дрехи и стар чифт маратонки за по-голяма проходимост през калните алеи. Разликата между него и повечето мъже наоколо е, че Мартин не се грижи за детето си за час или два дневно, а „на пълен работен ден“. Кодексът на труда му дава това право, като предвижда, че бащата може да използва вместо майката отпуска за остатъка до 410 дни, след навършване на 6-месечна възраст на детето. Бащите, които избират този вариант, се ползват от закрила при уволнение през периода, а времето, през което са в отпуск, се признава за трудов стаж.

Целта на днешната ми разходка в столичния парк „Борисова градина“ е именно тази – да намеря някой като него, един от бащите в „майчинство”. Всъщност, това не ми се удава лесно. Няма нужда да изчислявам колко бащи, бутащи колички срещам и да сравнявам броя им с този на майките, правещи същото. Статистиката безспорно е в полза на жените, въпреки тенденциите от последните години все повече мъже да се ползват от законово дадената им възможност да излязат в платен отпуск по бащинство.

След точно 14 мъже, които през смях ме уверяват, че „не, не са в отпуск по бащинство“, сякаш само мисълта ги развеселява, най-накрая намирам моя човек. Кръщавам го Мартин Иванов (не иска истинското му име „да се чува наляво и надясно“), а дъщеричката му на година и два месеца – Ивана.

На въпроса ми как минава един негов ден, Мартин отговаря с чувство за хумор: „Много по-тежко, отколкото като ходех на работа. Ставам сутрин, приготвям закуска на дъщерята, излизаме да я разходя, наглеждам я докато си играе“. Питам го защо това да е по-трудно от класически работен ден. „Очите ми са на четири през цялото време, не е лесно. Онзи ден я изпуснах за две минути и, виж как лошо си удари коляното. Добре че беше малкият дявол“. После чука на дърво по пейката.

Разговорът върви съвсем естествено, почти толкова естествено, колкото Ивана щапука около една локва. Питам го как му се отразяват новите му отговорности, чувства ли се удовлетворен на края на деня. Мартин обяснява, че първоначално идеята не е била той да ползва платения отпуск след раждането на Ивана, но този вариант се оказал по-рентабилен за семейството. Освен това жена му била в особен момент на кариерата си, който не предполагал да отсъства за дълго. Сега обаче изобщо не съжалявал, че обстоятелствата са се наредили така, нямал нищо против размяната на класическите роли. И добавя през смях: „Много съм доволен, явно и мъжете ставаме за тази работа“.

Докато ние с баща й си говорим, Ивана започва да недоволства, че стоим на едно място. Знам, че минутите ми за разговор са преброени, и задавам въпроса, който най-живо ме интересува – как го възприемат роднините, съседите, непознатите… Обратно на очакваното, оказва се, че Мартин е имал проблеми с най-близките си хора. Майка му била върло против това той да излезе в отпуск, за да се грижи за детето. Той обаче не й се сърди, а я оправдава: „Хората в селата и малките градове ги е страх да не ги одумват. Майка ми се притеснява, че ще ми излезе име, а жена ми ще я обвиняват, че е лош родител“. После категорично отсича, че това не го интересува, още преди да съм го питала. Що се отнася до непознатите, с тях нямал никакъв проблем. Редовно му се усмихвали на пътя, особено жените. Спомня си, че възрастна дама от съседния вход го похвалила на всеослушание в кварталния магазин.

Накрая Мартин си тръгва с малката Ивана, за да продължат с живота си, който толкова ме интересува. Изпращам ги с поглед. У мен остава топлото чувство, че мъжете могат и да не бъдат от Марс, а жените – от Венера. И да бъдат просто от София, в името на това да отгледат едно дете.

*Мариела Богданова е студентка по „Право“  в СУ „Св.Климент Охридски“ и има изявена страст към писането. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Равенството на европейските граждани и неравнопоставеността на европейските жени

Europa.eu_Kalina 1

Снимка: Europa.eu


Текст: Калина Иванова

Развитието на политиките за равнопоставеност между половете беше сред главните критерии, по които България трябваше да работи, за да бъде одобрена като страна членка на Европейския съюз. Девет години по-късно държавата ни все още не разполага с институционален механизъм като Закон за равнопоставеността на жените и мъжете. Жените у нас получават с 13,5 на сто по-малко отколкото мъжете и заемат непропорционално малко ръководни постове в парламента, органите на местната власт и бизнеса.

Парадокси на равенството

Разликата в заплащането между жените и мъжете отразява дискриминацията и неравнопоставеността между двата пола на пазара на труда, но темата засяга още: безработицата и социалната несигурност, разделението на труда по пол, домакинския труд и дори разделянето на обществена и частна сфера, както и имиграционните процеси. Според данните на Европейската комисия България отчита 14,7% неравенство е заплащането при средна стойност за Европа от 16,4 %. Цялостната статистика за ЕС показва изненадващи резултати, тъй като в страни като Словения, Малта, Полша, Италия и Румъния т. нар. “gender pay gap” е под 10%. А в държави като Унгария, Словакия, Чехия, дори Германия и Австрия този показател надвишава 20%, а в Естония той достига до 30%.

Равнопоставеността на половете стои в основата на ценностите в европейската общност. От икономическа гледна точка тя е необходима за постигане на максимален растеж в ЕС, а използването на потенциала на жените е предпоставка за ускоряването на процеса. Това включва и осигуряването им на по-голям и гарантиран достъп до отговорни, управленски постове както на институционално ниво, така и в бизнеса.

Липсващите основи на равните възможности между половете

През 2013 г. Европейската комисия внесе предложение за налагането на квота от 40% за жените в управителните бордове на публичните компании. То все още не е прието от всички държави членки, част от които официално заявяват, че са против. България е сред тях, а мотивацията ѝ гласи, че решението за фиксирани квоти трябва да се вземе на национално ниво. Въпреки, че правото на недискриминация по признак пол е гарантирано в Хартата на основните права на ЕС, държавите членки са тези, които решават как да се работи за постигането на резултати по дадена директива. Според Индекса на Европейския институт за равенство между половете средната стойност за паритета между половете в България е едва 38,5%, при средна стойност от 52,9% за ЕС.

Според данни на КНСБ едва една пета от народните представители в държавата са жени, а една десета са кметове. Липсата на закон, който да гарантира равните възможности у нас, допълнително усложнява ситуацията. Последният Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете е приет през 2015 г., а в началото на тази година стана ясно, че Комисията по труда, социалната и демографската политика е приела Законопроекта на първо четене. Според коментара на омбудсмана Мая Манолова засега текстът има по-скоро пожелателен характер, липсва конкретика и в него се предлагат стратегии, които вече се прилагат. Предстоят промени между първо и второ четене, които трябва да подобрят съдържанието на Закона. Опитите той да бъде внесен датират от 2002 г., а натискът за влизането му в сила идва от страна на ЕС и ООН.

Причините

Макар и днес равенството да се гарантира конституционно, то се оказва някак „безплътно“ пред традиционната концепция за права, зависещи от „природните качества“ на индивидите, или социалните групи, към които те принадлежат.

Публичната сфера е била доминирана от мъжете твърде дълго, а историческото изключване на жените като политически субекти от нея е бетонирало сексистки стереотипи, които трудно могат да бъдат изкоренени изведнъж. Явната полова йерархия е причина за половата сегрегация на труда и компетенциите, на пространства и власти.

Известно е, че една от основните пречки пред участието на жените в политиката е неравнопоставеността по отношение на т. нар. индикатор за време. С други думи – жените по света отделят средно по четири часа на ден, за да се занимават с домакинска работа и грижи за другия. Тази работа, която в крайна сметка е неплатена, се счита за „типично женска“ и това води до общото ѝ подценяване и незачитане. „Двойният товар“ при съчетаването на работа и личен живот представлява огромно предизвикателство за повечето жени днес.

В България жените работят предимно в оцеляващите сфери, където липсва държавна подкрепа: текстилна индустрия, услуги, търговия, обществено здраве и образование. Това е типичен пример за сегрегация в заетостта. Като причини за феминизирането на тези сектори могат да се отчетат традиционните социални нагласи, както и по-голямата готовност на жените да работят за по-ниско заплащане, сравнени с мъжете.

Немаловажен фактор е и потенциалното майчинство, с което една жена би „ощетила“ своя работодател. Същото важи и за работещите на държавна позиция, където заплатите традиционно остават по-ниски. А разликата в заплащането между мъжете и жените се усеща още по-болезнено, когато стане дума за пенсии – средно 30 на сто в полза на мъжете в България и 40 на сто в ЕС.

*Калина Иванова е бакалавър по „Журналистика“ и магистър по „Социални изследвания на пола“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Извървяхме километър в нейните обувки


Текст: Гергана Ненова

Четвъртото поред шествие „Извърви километър в нейните обувки“ се проведе вчера /13-ти март/ , точно на Сирни Заговезни – деня, в който се помиряваме със своите и чуждите грешки. Въпреки студеното и дъждовно време и тази година мъже се качиха на обувки с високи токчета, за да изразят загрижеността си по проблема за насилието над жени и солидарността си с жените жертви на насилие.

Walk_event_1

Снимка: Гергана Ненова

Запитахме някои от участниците какво ги мотивира да се включат в шествието. „Имам угризения на съвестта като мъж, а мъжете са насилниците“, заяви един от участниците. Той  добави, че би трябвало повече мъже да си дават сметка за този проблем и че за окончателното справяне с него е необходимо да се хвърли светлина върху всички тъмни кътчета на отношенията ни.

„Имам много познати, които са жертва на насилие от мъжете си, заставам на сто процента зад това и си казах, че трябва да стана част от събитието“, каза младеж, който се присъедини спонтанно към шествието.

Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените призова за скорошното подписване на Истанбулската конвенция, „фундаменталния документ, с който страната ни ще се ангажира да се справи с проблема“. Моника Писанкънева от Фондация „Ресурсен център – Билитис“ изтъкна, че насилието над жени засяга особено тежко жените от малцинствените групи, които често са невидими в общественото пространство-жени от етнически малцинства, хомосексуални жени, транс-жени, бежанки. Тази година сред организаторите на събитието е и Съветът на жените бежанки в България. В инициативата се включиха и младежите от Национален център за безопасен интернет, които обърнаха внимание върху проблема с онлайн насилието и кампанията си #‎облечисебе, насочена срещу прекомерния обмен на провокативни и голи снимки в Интернет.

Въпреки серзността на темата настроението по време на събитието беше приповдигнато и участниците в шествието се забавляваха под звуците на музика.

Walk_event_3

Снимка: Гергана Ненова

*Гергана Ненова е докторант по Социология в СУ „Св.Климент Охридски“, автор на статии и блогър. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Мъже на точкета ще се разходят по Витошка

Walk a mile in her shoes

Атрактивната гледка на мъже носещи дамски обувки на висок ток ще може да се види на 13 март 2016 г. на столичния бул. Витоша. Събитието се организира като част от кампанията „Извърви километър в нейните обувки“, която си поставя за цел да привлече медийното внимание и да повиши чувствителността на обществото към проблемите свързани с всички форми на насилие над жени. Организаторите на това на пръв поглед комично събитие се оказват добре познати и утвърдени имена като Информационното бюро на ЕП, БЧK, Българският фонд за жените, Българският хелзинкски комитет и други неправителствени организации.
Желаещите да се включат в демонстрацията трябва да бъдат в 12,30 ч. на т.нар. „Аптека“ (кръстовището на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“) в неделя /13 март/. За участниците в шествието ще бъдат осигурени известен брой обувки на висок ток, но поради големия брой очаквани желаещи, организаторите молят всеки, който има възможност, да вземе назаем чифт дамски обувки на висок ток.
Мъжете са официално поканени да присъстват и да изразят ясно своята солидарност към пострадалите от насилие жени, които по данни на Агенцията за основните права на ЕС от 2014 г. са 28%. С шествието, което се организира за четвърта поредна година, организаторите искат да насочат вниманието на обществото и институциите и към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борбата с насилието над жени и домашното насилие, която България все още не е подписала и ратифицирала. В допълнение, има само един международен договор, който цели цялостно изкореняване на насилието над жени и това е „Истанбулска конвенция“, която изисква от държавите да приемат в националните си законодателства и да прилагат три групи мерки: превенция на насилието срещу жени, защита на жертвите и наказателно преследване на извършителите.

Снимка Сергей Антонов_OffNews.bg

Снимка: Сергей Антонов, OffNews.bg

*Светлана Лазарова е бакалавър по „Стопанско управление“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Програма за бъдещето

Снимка: women2020.org

Снимка: women2020.org

Текст: Цветелина Минчева

Проблемът за равенството между половете винаги е съществувал. Векове минават в усъвършенстване на човешкото общество, докато жената се пребори за правото си да се противопостави на наложените правила. Историята ни показва, че първите десетилетия на 19 век са официално начало на борбата за равнопоставеност, въпреки че съществуват и по-ранни прояви на жени, борещи се за правата си: например историята на сестра Хуана Инес де ла Крус – мексиканска писателка от 17 век. Известна е с това, че защитава правото на жените да бъдат уважавани човешки същества, както и правото им да получат образование.

Въпреки изминалите времена и постоянното развитие на цивилизацията, през XXI в. въпросът за равното третиране продължава да стои на дневен ред. Европейският съюз играе главна роля в разрешаването на този проблем. Програмата от февруари 2012 г. за действие за равнопоставеност на мъжете и жените на Европейската конфедерация на профсъюзите предлага приоритети в областта на равенството между половете и определя начините за постигането им. Като основни са изложени следните цели:

1) Равно третиране на жените и мъжете във всички политики на ЕКП;
2) Постигане на равенство в заплащането;
3) Премахване на разликата в представителството в органите за вземане на решения;
4) Насърчаване на баланса между работа и семейство;
5) Създаване на връзка между предотвратяване на домашното насилие и правата на работното място.

Постигането на първата цел се явява най-голямо предизвикателство. Главен проблем тук е фактът, че жените са обект на дискриминация и до днес. Както е посочено в Хартата на ЕС за жените, ЕКП настоява да бъде изработен специален набор от насоки за прилагане на „интегрирания подход за равно третиране“. Това означава, че е необходимо равно третиране по пол на всички нива и във всички области, било то държавни, федерални, регионални и т.н.

По отношение на втората цел ЕКП продължава да насърчава колективното решаване на този проблем. По последни данни разликата в заплащането при жените и мъжете в Европа е повече от 15%. През 2010 г. Европейската комисия се заема да промени това несъответствие, изготвяйки планова стратегия за равенство. На 5 март 2011 г. за пръв път се чества Европейският ден на равното заплащане. Изборът на дата не е случаен – отбелязва броят на дните, необходими на жените, за да наваксат и да изравнят заплащането си с мъжете, като всяка следваща година датата се променя. Този ден има за цел да привлече вниманието към разликите в заплащането и да осведоми обществото колко повече трябва да работят жените в сравнение с мъжете, за да получават еднакво заплащане.

Проблемът за сегрегацията съществува не само по отношение на представителството на жените, но и в цялото общество. Независимо от усилията на различните европейски организации и програми, занимаващи се с постигането на баланс между половете, нивото на жените с управленски роли все още е ниско.

Четвъртата цел е за насърчаване балансът между работа и личен живот –
майчинство, равнопоставеност при отпуск, детски градини и т.н. Същевременно и до днес съществува голяма дискриминация на работното място по отношение на назначаването на жените. Според специалисти по подбор на персонал, повечето работодатели се страхуват да наемат млади и обвързани жени, тъй като това директно ги превръща в потенциални родилки. На бъдещите майки се гледа като на загуба на време и ресурси, защото веднага изникват „проблемите“ за отпуските по майчинство, както и търсенето на заместник.

Още от самото основаване на Европейския съюз законодателството за равноправието е допринесло и ще продължава да допринася за равното участие на жените и мъжете в обществото в Европа. Въпреки постигнатия успех през последните 50 години обаче този проблем ще продължава да съществува, докато използваме етикетите „нежен“ и „силен“ пол.

* Цветелина Минчева е последна година студентка по „История“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

Жените в ЕС. Къде сме ние?

Текст: Гергана Ненова

Покрай „големите“ теми за правосъдието, сигурността, миграцията един от най-незабелязаните у нас приоритети на Европейския съюз са политиките в областта на равенството между половете. Всъщност равенството между мъже и жени е една от основните ценности в ЕС, заложена още в учредителните му актове – в Римския договор от 1957 г. тази тема присъства като принципа на „равно заплащане за еднаква работа“.
Докато в България, както на обществено, така и на политическо ниво, равнопоставеността на половете не е призната като социален и политически проблем и все още битува схващането, че „проблем с половете няма“, то на нивото на ЕС ясно са очертани четири сфери на неравнопоставеност, които могат и трябва да бъдат повлияни чрез политически мерки. Тези сфери са разликите в заплащането и свързаните с тях разлики в пенсиите; участието във вземането на решения в политиката и бизнеса; икономическата независимост и полово-основаното насилие. Във всяка една от тези сфери огромно количество данни от различни институции на ЕС ясно показват, че жените са в непривилигерована позиция спрямо мъжете. Докладите и анализите за неравнопоставеността на половете са изключително важни за онагледяване на различните джендър неравенствата, които лесно и удобно остават незабелязани в общество като нашето с почти никаква информираност и чувствителност към неравнопоставеността към половете.
През декември 2015 година Европейската комисия публикува документ, наречен „Стратегически ангажимент за равенство между половете (2016-2019), който очертава тенденциите и набелязва целите. Най-общо казано, данните показват тенденция към намаляване на разликите в икономическия и социален статут. Заетостта на жените през 2014 достига рекордните за ЕС 64 %, на фона на 75 % мъже, които работят. Макар и бавно, увеличава се и броят на жените на позиции, свързани с вземане на решения- 21 % от членовете на управляващите бордове на най-големите компании са жени, а включените в държавното управление (национални парламенти и правителства) са 27 %.
В целия ЕС обаче се запазват неравенствата по професия-жените са зле представени в професии като наука, математика, компютри, инжинерство. Жените печелят с 16 % по-малко от мъжете на час и по-често прекъсват кариерата си поради майчинство или безработица или пък минават на работа на непълен работен ден. Като резултат, общата разлика в доходите е 41 %, а в пенсиите 40 %. Причините за тези различия са многобройни-съсредоточаването на жените в нископлатени сектори (например образование) и на сравнително ниски позиции, прекомерната ангажираност в сферата на неплатения труд (основно грижи за деца и домакинска работа), прекъсване на кариерата поради майчинство, дискриминация. Все така неравномерно е и разпределението на домакинските задължения и грижата за деца в семейството. Проблем остава и насилието срещу жени-всяка трета жена в ЕС е преживявала някаква форма на физическо или сексуално насилие.
Къде сме ние?
България не се отличава особено от общата картина в сферата на платения труд, като заслужава да се отбележи, че у нас жените работят почти наравно с мъжете (разликата в трудовата заетост на мъже и жени през 2013 год. е само 6%, каквато е само в някои скандинавски страни), а разликите в заплащането са по-ниски от тези за ЕС (Report on equality between women and men – 2014). И ако това звучи добре на пръв поглед, цялостната картинка не е толкова прекрасна. Индексът за полово равенство за 2012 , изготвен от Европейския институт за равенство между половете към ЕС, поставя България сред страните с най-ниска степен на полово равенство. Вглеждането в данните показва, че в европейския контекст българките са особено непривилигеровани спрямо мъжете по отношение на времето си. Въпреки почти равното си участие в пазара на труда, жените в България са много по-ангажирани в грижата за деца и внуци, домакинската работа и готвенето от останалите жени в ЕС. „Женската работа няма край“, казваме ние и изглежда, че това наистина е така. В тясна връзка с този факт е втория аспект на фактора „време“, оценяван от Индекса за половото равенство-сферата на свободното време, културните и спортни занимания. Жените в България разполагат с много по-малко време за отдих от мъжете и тези различия са значимо по-големи от средните за ЕС. Значимите различия в употребата на времето между жени и мъже в България са видими и в сайта на Националния статистически институт от 2010 год., които показват, че ежедневно жените у нас прекарват с два часа повече време в домакинска работа от мъжете и разполагат с един час по-малко свободно време.
Свръхангажирана в дома, наред с професионалните си задължения, българката изпитва сериозни времеви ограничения, които неизбежно са и ограничения в автономността. Тъй като се случва в домашното пространство и е негласно прието за социална норма, неравенството в дома остава незабелязано или се отрича, макар именно то сериозно да подкопава качеството на семейния живот и участието на жените на пазара на труда. Впрочем, неравенството в неплатения труд (основно грижите за деца и домакинския труд) е една от сферите на най-устойчиво полово неравенство дори и в най-развитите икономически страни и това лесно се вижда от данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).
Но да се върнем към европейски контекст. Какви са политиките на ЕС в набелязаните сфери и какво предстои за периода 2016-2019 година?
Стремежът на ЕС е перспективата за равенство на половете да се интегрира във всеки аспект от политиките на ЕС-това е добре познатия принцип на джендър мейнстрийминг. Цялостният стремеж е да се променят стереотипите за ролите на мъжете и жените. Набелязани са конкретни цели като тази до 2020 година трудовата заетост на мъже и жени да се изравни и да достигне 75 %. Друга конкретна цел е свързана с осигуряването на достъп на децата до детска градина и ясли, което да позволи на майките да се включат пълноценно в платения труд. Това също е област, в която България изостава-във възрастовата група от 3 до 7 години едва около 60 % от децата посещават детска градина (целта на ЕС за тази възрастова група е 90 %). Пълноценното участие на жените във вземането на решения в бизнеса трябва да се постигне чрез 40 %-но участие на жените в бордовете на компаниите. Успоредно с тези се залагат и много други цели-подкрепа и защита на жертвите на полово-базирано насилие, подкрепа участието на родители в труда и по-равно разпределение на отпуските за гледане на дете (майчинство и бащинство), насърчаване на женското предприемачество и др. За тяхното постигане е предвидено финансиране от 6 милиарда евро за целия ЕС. За българските условия предстои проблемите да бъдат по-сериозно адресирани и включени в обществения и политически дневен ред.

 *Гергана Ненова е докторант по Социология в СУ „Св.Климент Охридски“, автор на статии и блогър. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.

 

Обучение на тема „Писане за оnline медии“ се проведе в Центъра за развитие на медиите

DSC02045На 25 февруари, 2016 г. в Центъра за развитие на медиите се проведе еднодневно обучение на студенти на тема „Писане за online медии“. Лектори на обучението бяха главния редактор на OffNews.bg Владимир Йончев и неговия колега и докторант Георги Савчев. Те разясниха на студентите:
– какво е работното време и работния процес в редакциите на онлайн медиите,
– какви са отговорностите на журналистите,
– какви са видовете жанрове в журналистическите текстове за онлайн медиите,
– каква трябва да бъде структурата на новините,
– какви са етичните норми и редакционните принципи, които е необходимо да бъдат следвани и др.
Обучение се реализира по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към Студентскта онлайн медиа“, който цели да се създаде устойчивост и да се развие новосъздадения екип по писане на джендър тематика към Студентската онлайн медиа (СОМ) и по този начин да се привлече вниманието и да се повиши чувствителността на младите хора към темата за равнопоставеността на половете. Проектът е финансиран от Българския фонд за жените и се реализира в партньорство с OffNews.bg.

Насилието над жени – глобална пандемия, която може да бъде предотвратена

Global pandemy

За 16-а поредна година ООН и различни НПО отбелязват Международния ден за елиминиране на насилието над жените, като този път се фокусират върху възможностите за превенция – текст: КАЛИНА ИВАНОВА*  /  снимка: earthspacecircle.blogspot.com Continue reading

Домашното насилие и насилието над жени

domesticviolence2Физическото насилие, причинено от страна на интимния партньор, е най-разпространената форма на насилие над жените – ТЕКСТ: ГЕРГАНА НЕНОВА* / снимка: icmhd.wordpress.com

Continue reading