За ниската търпимост и високите токчета

DSC_0114

текст: ЖАСМИНА ГЕВЕЗИЕВА / снимки: АНГЕЛ АНГЕЛОВ

Девети март тази година беше по-различен. Ден след междунарония празник на жената, нежният пол продължи да бъде на фокус. Или по-скоро неговите проблеми. Мъже шестваха на високи токчета, за да покажат своето недоволство срещу насилието над жени, домашния и сексуалния тормоз. Вдъхновени от поговорката „Не можеш наистина да разбереш някого, докато не повървиш една миля в неговите обувки“ те извървяха това разстояние по бул. „Витоша” в столицата. Инициативата се състоя за първи път у нас. Тя се организира от Българския Червен кръст, Българския хелзинкски комитет и Фондация „Ресурсен център – Билитис“.

Мария Христова, координатор на Български младежки червен кръст разказа пред СОМ малко повече за събитието:

Откога мъжете обуват токчета в знак на протест срещу домашното насилие?

Инициативата датира от 2001-2002 година в световен мащаб. Най-вече в Щатите. В Камерун също имаше преди няколко дни, тоест  прилага се дори в държави, където свободата на словото е силно ограничена. Решихме, че в България е крайно време да се случи нещо такова. Страните са много, хиляди хора се включват. При нас сега е по-скромно като за първи път, но се надяваме да наберем популярност.

Каква е статистиката за жените, жертви на насилие?

Проблемът е огромен, проблемът е световен. В България над четвърт милион жени са били жертва на сексуален тормоз, а всяка четвърта – на домашно насилие. Трябва да се има предвид, че това са много по-малки числа от реалните, защото голяма част от жените се страхуват да говорят за това, да си признаят, камо ли да потърсят помощ и съвет.

Откъде трябва да потърсят помощ?

Помощ могат да потърсят от много организации, част от тях сме тук днес. Това са Български червен кръст, Български хелзински комитет, Фондация „Ресурсен център – Билитис“, Фондация „Puls”, които са нашите партньори днес от Перник. Помощта е най-вече психическа, могат да се настаняват жени, може да се намери всякаква помощ, от която една жена има нужда. Но разбира се психическата помощ от професионалисти е първата и най-важната.

Насилието в България как стои на общия фон? Много ли е разпространено?

Да. Всяка четвърта жена е страшна класация. Но дори в развитите европейски страни това е огромен проблем, тъй като стереотипите са нещо, което не се изкоренява лесно.

Как тази инициатива подпомага борбата с проблема?

Инициативата се доказа като нещо много успешно, защото насочва вниманието. Начинът е интересен, забавен, различен. Идеята е страхотна, тя е от една поговорка на английски „Опитай се да повървиш една миля в нейните обувки”. Така че мъжете ще изпитат, макар и за кратко, част от разнообразните усещания, които изпитва една жена на високи токчета.

Кой осигурява обувките?

Тези обувки ги осигуряваме ние, организаторите. 41 са най-големите, като се оказа, че доста трудно се намират много еднакви женски обувки с по-голям номер. Десетина сантиметра са. Естествено, някои от доброволците носят сами от вкъщи.

DSC_0088

Своето мнение за проблема с насилието сподели и Павел, солидарен с инициативата млад мъж на токчета:

Удобни ли са ти токчетата?

Малко.

Защо се съгласи да ги обуеш ?

Смятам, че това е един много сериозен проблем, който заслужава да бъде отразен. За съжаление медиите в България и не само те не обръщат достатъчно внимание на него. Затова смятам, че явно е нужно да се правят такива инициативи. 

Кой те снабди с обувките?

Купих си ги.

Кой номер са?

41. И са ми малки.

Това ли е начинът да бъде привлечено общественото внимание?

Определено има много по-ефективни начини, но понеже те не се случват, явно е нужно да се правят по-различни. Надявам се това да бъде един вид катализатор да се говори повече по темата и се надявам това събитие да се превърне в традиция.

На какво се дължи големият процент на  малтретираните жени според теб?

Това е в резултат на културата, която налага едно много строго разделение на половете. Налагат се стереотипи за тяхното поведение. Създава се един излишен стрес над хората и за съжаление домашното насилие е един от отдушниците на този стрес.