Шестдесет и две

Текст: Валерия Личева

Наберете си фустите, дами, минаваме през Ада…’’

62

Снимка: 62 Million Girls

Както и останалите добре звучащи и относително смислени цитати и този е напълно изваден от контекст. Какво пък. Помислих си, че ако съм честна непременно ще ми простите. Ето, честна съм! Ще си призная и още нещо – много ми се искаше да ви напиша хубава феминизирана статийка, от онези дето са изпълнени с факти и статистики, от които ти настръхва косата, а след това за цяла седмица или две си напълно нахъсан и убеден, че ще постигнеш нещо. Обаче после се гмурващ в блатото на ежедневието и се опитваш сам да не потънеш в тинята. И добрите ти планове се превръщат в едни вечни добри намерения…

Исках да ви напиша една такава статия. В края на краищата това се опитах да направя и предишния път. Обаче, никак не ми се получи. Някак сухо беше, сухо и скучно като спагети без сос…Абе, неприятна работа.

Така… приемете това като лирично отклонение и да преминем по същество. Всъщност излъгах… За съжаление няма да мога да изложа мисълта си достатъчно пълно без да прибегна до добрата стара статистика.

Искам да ви разкажа за една доста интересна инициатива.

Концепция 1: съвременната жена се опитва да убеди по-голямата част от мъжкото население, че равноправието между половете съществува, както и разбира се равноправие на труда, така и на заплащането. Много от тези ни опити удрят на камък. Най-ярък е  провалът ни да убедим мъжете, че все пак жените шофьори са си просто шофьори. (Ще успеем някой ден!)

Концепция 2: Докато ние тук имаме право да си дебатираме тези наболели проблеми най- спокойно (… или не?) – някъде далеч, далеч от нашето полезрение, далеч, далеч в абстрактната глобална действителност, до която само си мислим, че имаме достъп благодарение на социалните медии, се намират над 62 милиона момичета, на които им е отказан достъп до безплатно и достъпно образование. Не знам дали можете да си представите мащаба на тези 62 милиона. Не знам дали и аз мога. Не мога и да си представя свят, в който ми е забранено да научавам повече и повече за нелепата реалност, в която живеем. Заклещени в тъмните векове няма как да очакваме от тези момичета да отстояват своите граждански права, да водят диспути за равноправието и да взимат дейно участие в политиката на своята държава. Не мисля и че е нужно изобщо да ви убеждавам  в ценността на образованието. Инициативата, която ви предлагам няма за цел да събира средства. Нито пък планува да ви ангажира дългосрочно. Не, идеята не е в това. Макар че се съмнявам някой да откаже да приеме помощ под каквато и да е форма. Съществува една американската фондация, наречена Girl Rising, която провежда информациоинна кампания, с която всъщност цели да запознае по-широк кръг от хора с проблемите на образованието сред подрастващите момичета в страни с много по-различна култура от нашата. Една от най-нашумелите им инициативи е т.нар. „Годишник“, в който освен своя снимка трябва да споделите и с какво училището или образованието като цяло е допринесло за развитието ви като личност.  По този начин можем да получим доста по-ярък образ на това, което губи обществото като не дава възможност и поле за изява на тези деца. Все пак, за да добиете по-голяма представа за разнообразните и креативни начини, по които организаторите са решили, че могат да ангажират общественото внимание, е достатъчно само да разгледате акцентите под #62milionGirls в която и да е социална мрежа. Изисква се само да натиснете бутона. Нека поне не се отказваме доброволно от правото си да сме информирани:  http://62milliongirls.com/yearbook/

*Валерия Личева е студентка по „История и философия“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.