Хюсеин Исмаил: Нищо за хората с увреждания не трябва да се прави без хората с увреждания

текст и снимки: ГАБРИЕЛА МАНОЛОВА, Обединени Идеи за България

HI2

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Уви, супергерои с фантастични сили и съдбовната мисия да спасят човечеството се раждат все по-често в касовите продукции (за жалост, такава за Крали Марко все още не е налична – грешка, която трябва да бъде поправена в бъдещето) и все тъй никога в реалния свят. Въпреки това, обаче, реалността си има своето оръжие срещу несправедливостите в очите на защитниците на човешките права и свободи. Такъв защитник е и заместник-омудсманът на Република България, Хюсеин Халил Исмаил. Въпреки нарушеното си зрение, на 43 години той вече е оставил трайна следа в борбата за защита на трудовите, осигурителните и социалните права, както на хора с увреждания, така и на българина като цяло. За себе си той-разказва в интервюто по-долу.

Разкажете ни за същността на работата Ви?

Работата, с която се занимавам като заместник-омбудсман, е свързана предимно с работа с граждани и с различни държавни и общински институции. Постът, който заемам, ми дава възможност да комуникирам с тях по повод на оплакванията, които постъпват при омбудсмана на Република България. Често освен самите разговори, които водим по телефона, провеждаме и срещи със самите институции. Имаме и организирани дискусии и кръгли маси, които обикновено се предоставят в публичното пространство. Също така, част от моето ежедневие е свързано с работа с колегите по различните случаи, с които те се занимават, свързани с хората с увреждания. Аз самият съм работил дълго време в неправителствения сектор и в организации, свързани с хората с увреждания. Затова смятам, че съм сравнително добре запознат с техните права и интереси, поради което си позволявам да консултирам и обменям мнение с моите колеги при разрешаването на различни оплаквания и казуси.

Разкажете ни за Вашия професионален път до момента?

Завърших средно образование във Варненското училище за деца с нарушено зрение. Там живеехме в пансион – нещо, което ме научи да живея в група с хора и да имам отношение към хората. Научи ме още на приятелство, на умението да правя компромиси и да разбирам хората около себе си. Донесе ми по-голямо уважение и към близките. Така че това беше една първа стъпка, която освен образователна, беше и силно възпитателна. След като завърших, бях решил да уча икономика в Висш институт за народно стопанство „Димитър Благоев“ (ВИНС) – Варна . Оказа се, че това е една грешка в моя живот. Междувременно се случи Голямата екскурзия до Турция през 1989 г. [става дума за доброволното и принудително изселване на близо 360 000 български граждани към Република Турция под егидата на Тодор Живков], която приключи моето образование във ВИНС-Варна. Фактически учих една година, след което за една година прекъснах. Но аз не съжалявам за това стечение на обстоятелствата, тъй като през ’90-та успях да запиша право в Софийския университет и завърших през ’95 г. Доволен съм от това, което научих там – преподавателите бяха на нужното ниво и поне теоретично, смятам, че бях много добре подготвен. Също обаче мисля, че в юридическия факултет, поне по мое време, нямаше достатъчно възможности за практическо усвояване на различните умения, свързани с правото, и това е голям проблем. Но след това веднага имах възможност да започна да работя като юрисконсулт в специализирано предприятие в гр. София. 3 години работих това, след което се записах в Софийската адвокатска колегия и за периода 1999-2010 г. практикувах адвокатската професия. Успоредно с това, от ‘95-та насам активно съм се занимавал с непавителствени организации, по-специално с фондация „Хоризонти”. Учредихме я заедно с няколко други активисти и доста инициативни хора и почти през цялото време от тогава насам аз бях въвлечен и заинтересован в развитието на тази организация, тъй като тя оказва помощ на млади хора със зрителни увреждания в областта на образованието и професионалната реализация. Във връзка с дейността на фондацията, успях да се науча да боравя с компютър много добре – нещо изключително важно за моята кариера. През 2010 г. получих предложение за поста на заместник-омбудсман на Република България, което аз приех като признание за това, което съм направил за хората с увреждания, конкретно с фондация „Хоризонти” и организациите за хора със зрителни увреждания. Радвам се, че ми беше дадена възможност в рамките на този пост да изразявам очакванията и интересите на хората с увреждания, тъй като в държавната администрация няма друг техен представител на такова ниво. Смятам, че към настоящия момент, макар и стъпка по стъпка, успяваме да прокараме различни идеи, свързани с правата и интересите на хората с увреждания.

HI1

Със сигурност през кариерата си сте се сблъсквал с различни проекти и идеи, свързани с повишаването на качеството на живот при хората с увреждания. Бихте ли ни разказали за някой особено значим за Вас проект и резултатите от него?

Предполагам, че много хора с увреждания, специално в София, ще изразят едно доста позитивно отношение към програмата „Асистент за независим и активен живот” на Столична община. Като замисъл, това е една доста добра програма, въпреки че като изпълнение има още какво да се желае от нея. Освен това, самият аз съм участвал в изготвянето на един проект на фондация „Хоризонти” за предоставянето на друга качествена социална услуга. Той се казваше „Специализирани социални услуги за лица със зрителни увреждания” и беше изпълнен между 2011-та и началото на тази година. Понеже този проект включваше няколко различни, но несъществуващи до момента услуги, той се оказа много интересен. Например, една от услугите беше организацията на ежеседмични групови събития за посещение на различни концерти, театри, туристически и архитектурни обекти и т.н. Това е нещо, което по принцип един незрящ човек трудно може да си позволи да направи сам. Друга интересна услуга в рамките на този проект беше предлагането на асистенска помощ през интернет – това се нарича „виртуален асистент”. Хората, които се бяха абонирали за нея, можеха да помолят, най-често през скайп, своя виртуален асистент да им свърши нещо, например да им прочете нещо от интернет (тъй като има и недостъпни сайтове и документи в мрежата). Тази услуга включваше и самото преобразуване на печатна информация в електронен вид.

За съжаление, различни проекти, в които може да има заложени много качествени и положителни идеи, след като бъдат изпълнени веднъж (тъй като те имат ограничено финансиране и времетраене), престават да съществуват. Така и съответната услуга, колкото и да е била добра, престава да се предоставя на хората с увреждания.

Тоест решения има, но те не са трайни?

Да, това е действително най-сериозният проблем на неправителствения сектор в тази сфера.

Проекти „за” или проекти „със” хора с увреждания?

Абсолютно няма никакво колебание – проектите „за” хора с увреждания трябва да се правят „със” тях. Има един девиз на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, който гласи: „Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания”.  Това е един, според мен, много важен принцип, който винаги трябва да се прилага, ако става дума за политики и проекти за хора с увреждания.

HI3

Какво бихте казали на младите хора с увреждания, които се чувстват демотивирани?

Според мен, въпросът с мотивацията е много труден, както за младите хора с увреждания, така и за по-старите. Важно е наистина те да имат някакви добри примери; да видят, че реално имат възможности за развитие. Бих ги посъветвал, че всичко, което те действително много искат, могат да го постигнат. Във всеки един миг те правят някакъв избор, който гради бъдещето им, т.е. във всеки един миг могат да променят своето бъдеще. Ако постоянно се отказват, лежат вкъщи, затварят се и т.н., очевидно те не искат да изберат някакво друго бъдеще за себе си, това им харесва и не искат да излизат. Ако действително искат да променят нещо около или вътре в себе си, те трябва да започнат да го правят сами, а не да очакват от някой друг да ги дърпа или бута, нито постоянно да ги убеждава. Промяната трябва да идва от тях самите и това е много важно да се разбере. Постепенно, с проявата на желанието на човек да се развива, той може действително да напредва.

И последно, за какво мечтаете днес?

Аз съм вече на 43 г. и в някаква степен представата ми за живота и бъдещето ми е по-земна и реалистична. Нямам такива мечти, каквито съм имал през ученическите и детските си години… Но моята представа за едно добро бъдеще е хората в обкръжаващата ме среда да са по-позитивни, защото негативизмът, както и отношението на хората, които приемат всичко със съмнение и резерви, са неща, които рушат. Рушат отношенията между хората, техните надежди и любов. В крайна сметка, оказва се, че всички ценности са засегнати от този негативизъм. Затова мечтая хората да се научат да бъдат по-позитивни, не само във взаимоотношенията си с другите, но и в мислите си като цяло.

19 мнения за “Хюсеин Исмаил: Нищо за хората с увреждания не трябва да се прави без хората с увреждания

  1. Thank you for the good writeup. It in fact was a amusement account it. Look advanced to far added agreeable from you! However, how could we communicate?

  2. Youre so cool! I dont suppose Ive learn something like this before. So nice to search out any person with some original ideas on this subject. realy thanks for beginning this up. this web site is one thing that is wanted on the net, somebody with somewhat originality. helpful job for bringing something new to the web!

  3. There are some interesting cut-off dates in this article but I don? know if I see all of them center to heart. There is some validity however I’ll take maintain opinion till I look into it further. Good article , thanks and we wish more! Added to FeedBurner as effectively

  4. Автор, а у вас никто записи не тырит? А то у меня заколебали уже — копируют и копируют. И главное, что даже ссылку никто не удосужится поставить.

  5. Hello, i think that i saw you visited my blog so i came to ¡°return the favor¡±.I am trying to find things to improve my web site!I suppose its ok to use some of your ideas!!\

Коментарите са затворени.