Фена го нема във целата схема

текст: ПЕТЪР ДИМИТРОВ, prestochka.com / снимка: ticketexpress.com

RedSeats_1

По какво си приличат калинката и ЦСКА? И двете са червени. А по какво се различават? Калинката има точки, а ЦСКА няма. Този лаф от футболния ни фолклор завинаги е останал в сърцата на българските фенове, най-вече на синята част от тях. Но сега е редно да си зададем нов въпрос – по какво си приличат Левски и ЦСКА? Отговора може да намерим по българските терени, в класирането, на пресконференциите, дори на страниците на вестниците, в телевизионните екрани, в Интернет – двата родни гранда се намират в невиждана криза, в най-лошото си състояние в историята и т.н. Но всичко това обаче е на повърхността, то е следствие от далеч по-голям и трудно забележим за простото око проблем. Левски и ЦСКА си приличат по това, че са обвързани с властта. Те са колкото футболни, толкова и политически институции. Сини и червени са ЗАВИСИМИ от управляващите и този факт ги прави роби.

Говорим си за преход, за демокрация, а истината е, че още сме обвити в пипалата на комунизма. Погледнете собствениците на ЦСКА в последните 23 години. По какво си приличат те? Вижте какво става и в Левски, въпреки че сините са далеч по-обичаното дете вече близо четвърт век. Но да си дете на такъв баща, макар и любимото, не е повод за радост, още по-малко пък за гордост. Понятия като свобода и независимост са чужди тук, концепции като истински фен – мираж. Левски губи идентичността си с всеки изминал ден, за ЦСКА такива проблеми няма, поради простичкия факт, че този, макар и велик, клуб е създаден от същата тази власт, която е обхванала българския футбол и не иска да го пуска. Много други клубове са в подобно положение, близка до тази на сини и червени е участта на „малките братя“ на грандовете – Славия и Локомотив София. Цитат на Венци Стефанов, собственик на белите: „Ако аз си тръгна от клуба, той ще загине. Вервайте ми, вервайте ми!“

А къде са феновете в цялата схема?

В абсурдна страна като България всичко е наопаки. Вместо отборът да го има заради феновете, се получава по-скоро обратното. Истинските фенове на даден отбор са единици, повечето са лесно манипулируеми, като пионки на шахматна дъска. Те са и малодушни, избиващи комплексите си хора, които биха продали – и го правят – душата си на дявола за мъничко радост. „Протести“ от по 100 души, фенове на ЦСКА (по думите на Стойчо Младенов клубът има „милиони“ привърженици), някой и друг плакат по стадионите и безброй графити по градовете – това е маркиране на дейност, не е активност. Това се знае много добре от шефовете на клубовете и те просто настройват инструментите си, от който започва да излиза желаният звук. Перфектната стратегия, която работи безотказно. ЦСКА приветства своя екзекутор от 2008 година това лято, защото бе на ръба на пропастта (и все още е) и „нямаше кой друг да дойде, за да спаси клуба“. Левски пък се оказа зависим от едни пари на „Газпром“ и сега ще гони титлата навръх стогодишнината си със свободни агенти и като нищо няма да посрещне новия си век пред чисто нови трибуни. Иначе феновете си скандират имената, носят си плакатите, пишат си графитите и декларациите, пълнят форумите с „критика“, но кучетата си лаят, керванът си върви, сезоните се нижат един след друг. Нещата няма да се променят, докато А група не стане продаваем продукт, докато клубовете не започнат да се издържат сами, както е в белите страни, към които уж толкова много се стремим.