Снежанка и седемте вестничета

текст: АСЕН ВЕЛИЧКОВ / снимка: БРАТЯ ГРИМ

Vejdi(вместо да си скубем веждите, нека си отворим очите)

Преди обичах да ходя на цирк и зоологическа градина, но от няколко години предпочитам да наблюдавам медиите у нас. Много по-забавно е. Проблемите са много, причините отиват дачеч отвъд конкретната сфера и касаят здравословното състояние на цялото ни общество. А то е болно – едно от много малкото неща, по които имаме национално съгласие. И понеже все още нямам изпитано лекарство, макар да правя експерименти върху себе си, досега се въздържах публично да коментирам. До онзи ден, в който чух диагнозата на един бивш министър на културата. И докато със зачервени от срам уши се ядосвах, че подобни циници ни словозаливат отвсякъде, един глас ми каза, че нямам право да се ядосвам, щом досега съм мълчал. Докато си мълчим, простаците няма да ни дадат думата – така ми вика. Та реших да си поискам правото на отговор.

Думата ми беше за министъра на културата – не за културата на министъра, нищо, че вдига трафика, както от т.нар. агенция „Пиш“ добре бяха калкулирали. Впрочем една жена ми каза, че при създаването на въпросната агенция, след като се обединили около това, че форматът ще бъде наситено жълт, основният журналистически похват – подслушано интервю, а основният източник на информация – слухове и сересета, се стигнало до спор за името. Най-много гласове събрало „Пиш и ак“, но останало само „Пиш“ за по-кратко. Не знам, може и да не е вярно. А може и да не е важно. В днешно време по-важна е опаковката, т.е. целофанът, а не съдържанието, но да не се отплесваме.

Та значи един детайл от откровението на бившия министър на културата пред кулоарните репортери силно привлече вниманието ми. Звъня, казва, на „Валя“, звъня на „Славка“, „искам да направя интервю“, а те не искат. Аз ги обичам, а те мене не ме уважават, рзбрш ли… Дали пък не са разбрали, че сте бивш, г-н министър, и затова да не ви обичат вече? Как беше – аз съм с таз, която е на власт. Спомням си, че един главен редактор с агентурен псевдоним Чам, когото също твърдите, че обичате, на една среща с еврокомисар Нели Крус открито изрази впечатление, че българската журналистика имала много общо с платената любов. Две от най-старите професии ръка за ръка към светлото бъдеще… Това го казва един от доайените на българската журналистика, човек, който стои зад утвърдени във времето издания с многохиляден тираж – сиреч е достатъчно навътре в местната журналистическа кухня. Кои сме ние, че да не му вярваме? Тя даже и Нели Крус му повярва и за малко да наложи евромониторинг. За малко… Но нима вие не знаехте тези неща, г-н бивш министър? Нима наистина смятахте, че Валя и Славка ще ви правят интервю просто защото в собствените си очи не сте „дебел и грозен“, а явно обратното, пък сте и велик скулптор? Г-н бивш министър, не се правете, както би казал един друг слаб и красив мамин златен „мултимилиардер на 20 години“. Докато имахте „медиен комфорт“ нямаше проблеми, сега как така изведнъж си спомнихте за принципите на свободната журналистика не разбрах…

Стоя и се чудя вече 4 години защо тези хора допуснаха медиен монопол на ръба на всички закони и правила. Остави демокрация и всички останали сложни работи – не виждат ли, че тези медии както днес ги хвалят, така утре като паднат, ще ги заплюят по същия начин, по който ги плюеха и преди да дойдат на власт? Както и стана де. Кое им пречеше да го видят и предотвратят? Глупостта ли, че мислеха ден за ден, или суетата, с която всяка сутрин питаха телевизора „Огледалце, огледалце, кажи коя е най-красива на земята“? Или и двете? Всъщност г-н министърът май точно това се опитва да ни каже – може да сме глупави и суетни, но поне не сме дебели и грозни като ония. Той, човекът на изкуството, вярва, че красотата ще спаси света и самоотвержено се причислява към нея. Ни лук ял, ни лук мирисал. Не само той де, патронът му също. А това е оная същата красота, сещате се – дето залива жълтите павета в устрема си да отнесе вдън гори тилилейски дебелите и грозни мафиоти.

Господа бивши и настоящи премиери и министри, шефове на парламенти, медии, банки и пр. другари – много искам да ви питам вие кога за последно сте се поглеждали в огледалото? Щото май не е много скоро. Ако го правехте по-често, нямаше да очаквате медиите да функционират като обществена пералня за съвест. Слагаш кирливите ризи и мръсното бельо, пускаш монетка, образно казано, и хоп, готово – Снежанка. Ама дошъл някой с две монетки, взел ви ризите да ги развява и хайде почваме да си говорим за принципи и свобода на словото. Че по какво се различавате? Не, медиите не са пералня, а огледало, за да закръглим домакинската метафора. Ако не си харесвате образа, вместо да кривите огледалото, по-добре изправете себе си. И стойте поне на една ръка разстояние от медиите. Не им хвърляйте храна. И внимавайте с ябълките. И с ловците.