Революция или Еволюция!


Текст: Цветелина Минчева

Сексуалната революция предизвиква избухването на една нова вълна от морални устои, която залива човешкият свят. Нейните корени можем да проследим чак до Просвещението в Европа през XVII век, когато настъпва първата голяма промяна в моралните и естествени принципи на човешката разум и мисъл. Големият удар към старите порядки обаче идва с приетата и написана на 4 юли 1776 г. от Томас Джеферсън “Декларация за независимостта“ на СAЩ, която гласи: All men had a God-given right to “life, liberty and pursuit of happiness”или „На човек му е дадено правото от Бог да живее, да е свободен и да преследва щастието си“.
61555-Sigmund-Freud-Quote-The-sexual-life-of-adult-women-is-a-darkС приемането на Декларацията човешкото общество започва да се пробужда и с нея се дава възможност да се родят нови идеи за едно по-добро бъдеще. Благодарение на събитията от 1776 г., през 1848 г. е проведена първата Конвенция за правата на жените в Сенека Фоус, Ню Йорк. Конвенцията е организирана от Елизабет Стантън, Лукреция Мот, Мери Ан Mаклинток и Джейн Хънт. В своята „Декларация на чувствата“, по образец на „Декларацията за независимостта“, членовете на конвенцията искат социално и политическо равенство за жените. Тяхното мото е, че „всички мъже и жени са създадени равни“ и в крайна сметка и жените трябва да получат избирателно право.
През XIX век се ражда ново течение в човешкия начин на мислене, това е натурализмът. Ключови идеи в неговото развитие са теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията и изследванията на Зигмунд Фройд. Последният представя сексуалните взаимоотношения с нов образ, далеч различаващ се от библейската представа, че сексуалният акт може да бъде практикуван само от двойки сключили брак. Според Фройд всичко в света може да се сведе до една единствена причина – сексуалните желания! Всичко се корени в желанието и то е нашият двигател.
Кулминацията на новото мислене и промяната в морала и ценностите на човека идва с XX век и появата на т.нар. „толерантно общество“, което се обявява за правата на хората, толерира различните, независимо от техният пол, цвят или сексуална ориентация . Първата проява на „толерантното общество“ е създаденото през 1953 г. от Хю Хефнър американско мъжко списание „Playboy”, което тотално разбива дотогавашните порядки за благоприличие в обществото.
Благодарение на натурализма, век по-късно се е появило „движението за свободната любов“ на т.нар хипита – младежко движение от началото на 60-те години, което боготвори любовта и вярва, че тя е единственият смисъл за човешкото съществуване. Хипи движението се обръща срещу брака, критикувайки, че това е една институция, която налага ограничения и че държавата няма право да се меси в интимните отношенията на хората.
quote-sex-is-something-you-do-sexuality-is-something-you-are-anna-freud-66-69-35Освен с хипарството, 60-те години са известни най-вече с втората вълна на феминизма, която свързваме с името на Бети Фрайдан, автор на книгата „Женската мистика“ и създател на Националната организация на жените (NOW). Жените искат същите права, каквито имат мъжете и движенията за правата на жените набират сериозна подкрепа. Проблемът се корени в извънбрачните сексуални отношения. Мъжете имат много по-голяма свобода след такъв акт, докато жените поемат по-големите негативи, като нежелана бременност или насилствен брак. Противозачатъчните играят ключова роля в борбата за женската еманципация. Те позволяват жените да водят свободен полов живот, без да се притесняват от нежелана бременност. За първи път тогава излиза идеята да се въведат контрацептиви за масова употреба.
Така започва новото време на „Модерната жена“ – появяват се силните женски персонажи по телевизията, дрехите са по-оскъдни, а темата за секса спира да бъде табу и навлиза в т.нар mainstream. Граница на „Новия свят“ е през 80-те години с „Движението за правата на гейовете“. Тогава за първи път хомосексуалността е изключена от списъка с ментални разстройства, като разбира се минава известно време, за да се приеме на държавното ниво.
Всяко движение се явява предходно на следващото. Борбата против сегрегацията, начело с Мартин Лутър Кинг вдъхновява движенията за правата на човека. Те от своя страна предизвикват движенията за правата на жената и правата на гейовете. Тази верига от събития, една своеобразна еволюция на човешките права всъщност води до Сексуалната революция! Тя от своя страна играе основна роля в промяната на ценностната и морална система на човешкото общество, което спомага за създаването на един нов, по-освободен свят и дава възможността да се родят новите идеи за бъдещето на модерния и свободен човек. Така настъпва ерата на „Всеки има права“, но предстои да видим докъде ще ни доведе тази свобода.

*Цветелина Минчева е последна година студентка по „История“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.