Равни в закона, неравни в умовете ни


Текст: Гергана Ненова

Миналата седмица в Парламента бе приет дългоочаквания от работещите в областта български неправителствени организации и от международните общности Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Приемането му е в изпълнение на препоръките на ООН за приемане на закон и укрепване на националната политика по равнопоставеност на половете и на ангажиментите към ЕС за интегриране на принципа на равнопоставеност на половете във всички сфери на държавната политика (т.нар. джендър мейнстрийминг).

Image-iStock-©-Jennifer-Borton

Image-iStock-©-Jennifer-Borton

Сама по себе си това е чудесна новина, но внасянето на тази тема отвън, без реално да съществува признаване на проблема за равнопоставеността на половете в обществото ни, си личи на всяка крачка. Например във вялата парламентарна дискусия, в която депутатът Георги Гьоков обоснова предложението си за промяна на законопроекта с признаването „правата на жените и качеството им в семейството като човек, който отглежда децата и другите семейни задължения (съгласно стенограмите на Парламента) Така един остарял и ограничаващ стереотип за жените като отговорни преди всичко за децата и дома се употреби незабелязано, и то за целите на равнопоставеността на половете! Да, жените имат водеща роля в домакинските задължения и отглеждането на деца в почти всички общества, но това не е нито тяхно „качество“, нито функция, нито призвание, даже не е „избор“ или предпочитание, а социално и исторически наложена норма, която подлежи на промяна и реално възпрепятства постигането на равен икономически и социален статус от жените.
И все пак какво предвижда Законът за равнопоставеност на жените и има ли шанс той да промени ситуацията у нас?
„Новоприетият Закон запълва една съществуваща празнота в регулирането на определени обществени отношения у нас“, коментира Татяна Кметова от Центъра за изследвания и политики за жените. Освен че обявява равнопоставеността на половете за държавна политика, Законът конкретизира измеренията й – равни възможности, равен достъп до ресурси, равно третиране, балансирано представителство във вземането на решения, преодоляване на стереотипите, основани на пола. Основните цели на закона са да положи основите на единен институционален механизъм, да интегрира принципа за равнопоставеност на половете във всички национални и местни политики, да ангажира националните и местни органи и да създаде средства за координация на дейността им. Основните отговорности по осъществяването на тази координация се възлагат на Министъра на труда и социалната политика, както и на новосформираната длъжност координатор по равнопоставеността, на когото се приписват широк набор от фукнции, свързани с координиране на дейностите на различните институции, прилагане на принципа на равнопоставеност и събиране на информация и данни за анализ и добри практики. Не става ясно обаче как ще се гарантира компетентността на координаторите в тази общо взета незастъпена в образованието ни сфера.
Едно от обнадеждаващите положения на закона е свързано със създаването на система за наблюдение и оценка на равнопоставеността. Липсата на пълни и цялостни национални данни за половите неравенства е основна пречка както за изработването на целеви и обосновани политики, така и за формирането на информираност и осъзнатост в обществото за наличието им.
Както отбелязват в своите становища по законопроекта неправителствени организации като фондация „Асоциация Анимус“ и Центъра за изследвания и политики на жените недостатък на Закона в сегашния му вид е липсата на специализирано и независимо звено в изпълнителната власт, което да отговаря за политиките на равнопоставеност. Специализацията е ключова за ефективността навсякъде, включително и в политиката, тъй като предполага по-високо ниво на експертност и ангажираност. Координирането е едва следваща стъпка и то може да се случи само там, където има какво да се координира.
И ако Законът е първа крачка в посока на премахване на половите неравенства у нас, то процесът на прилагането му ще покаже какво и как може да се свърши тук. „Нека като общество да обърнем внимание на това какви мерки за подобряване на равнопоставеността планират министерствата, до каква степен ги постигат и как тези мерки се отразяват в ежедневието, в упражняването на правата, в участието във всички сфери на живота на жените и мъжете в България“, призова Татяна Кметова.

*Гергана Ненова е докторант по Социология в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.