Проф. Чавдар Славов: Където и да ходите, имайте самочувствие, че можете

DSC_0023a

текст: ЖАСМИНА ГЕВЕЗИЕВА / снимки: АНГЕЛ АНГЕЛОВ

Приглушена светлина, тиха музика и грамофонни плочи. В тази лежерна обстановка премина първата от поредицата срещи, заложени в инициативата „Моят път в медицината”. Тя се организира от Комисията по здравеопазване на неправителствената организация „Обединени идеи за България”. Идеята е „да разчупим максимално тази стена, която се изгражда между нас – студентите и преподавателите”, смята председателят на комисията Светлозар Цветанов.

Първият лектор беше началникът на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“ и национален консултант по урология проф. Чавдар Славов. Той откровено разказа как медицината го е съпътствала през целия му живот. Отговори и на въпроси от по-лично естество – как съчетава личния и професионалния живот, в какви нелепи ситуации е попадал при израстването си в работата.

1

След многобройните си специализации в чужбина (Франция, Германия, Великобритания, Белгия, САЩ) и у нас, той стига до следния извод  – „където и да ходите, имайте самочувствие, че можете. Въпросът не е в това да се доредиш, а да си готов на саможертва в името на това, че ще научиш, в името на това, че ще овладееш новости в любимата професия.”

Една примерна саможертва беше: „Ял съм копърка с курабийки. Някой ял ли е от Вас такова нещо?”

Като всеки корифей и той има своите странности:Аз и до ден днешен не се научих директно да пиша на машина. Пиша на ръка. Както пиша на ръка имам над 260 публикации, 13 монографии, 15 рационализации и три публикации в „Nature Genetics”.

Медицината го е следвала винаги. От самото начало.Медицината у Вас започва от Вашето раждане – смята той – това е моят живот.

DSC_0016a

Добре, открил е призванието си да стане лекар. Но как е разбрал, че иска да се занимава конкретно с урология? Историята за първият му допир с тази наука е повече от любопитна: „Като ученик в 9-10 клас оперирах котки. Оперирах ги по всички правила на изкуството. С упойка, с асистент, с анестезиолог. Оперирайки ги, направил съм си операционна масичка от един стол, който бях сковал, приспивам котката, опъвам й краката с едни ластичета. Всичко това бях научил от мой родственик, който беше ветеринарен лекар. И режа, режа и отивам на бъбрек. Вадя бъбрека. Имах усложнения при първата котка. Споделих ги с моя родственик и той ми каза „там има кръвоносни съдове, които трябва да се завържат”. Тоест да се реагира. При втория случай мина безпроблемно операцията. И така впоследстие разбрах, че има наука урология.

Пътят до истинската операционна масичка е бил осеян с трески. Буквално. Първият му стаж е като първокурсник в Кюстендилската болница. Там хирурзите са го пратили да цепи дърва в мазето, с които се поддържа огъня за автоклава, където се стерилизират инструментите. „Аз не съм дошъл да режа дърва. Дошъл съм да се науча да режа хора. –  обясни Славов – Два дена цепих, получих пришки на ръцете, но и спечелих уважението на хирурзите, които дори в трети курс ми даваха да правя операции.”

Следват горните курсове на студентстването. Там изборът става все по-очевиден. В пети курс го грабва урологията, влиза в кръжока и прави опити. Така официално започва неговият път в тази сфера.

Хронологично, за да станеш лекар е нужно да специализираш. Особено ярки спомени има от първите си две страни.

DSC_0027a„За първата ми специализация във Франция отидох на частни начала и буквално гладувах 3-4 месеца. Трябваше да получа стипендия, но не взех нито франк. Нямах пари да си купувам минерална вода. Там всички пиеха само минерална вода, защото чешмяната вода в град Лил води до образуване на камъни и чревни разстройства. Използваше се само за пране и къпане. Отделно прекалено пиех кафе и ядях много течен шоколад.

Впоследствие отидох на обмяна на опит в Германия и там ме черпеха бира на корем. Това е етиологията за образуване на камъни в бъбреците. Една сутрин се събуждам със страшни болки, класическите симптоми на бъбречна колика, с повръщане, с търкаляне от болка и баща ми ще звъни в Бърза помощ. Ще ми се смеят колегите. Все пак съм уролог с бъбречна криза. Казах му да купи някои лекарства от аптеката. След няколко часа уринирах. Цялата патофизиология, диагноза и лечение сам си ги поставих.”

Урологът вкарва България в първата десетка на използването на въведените от него операции с използване на лигавица от устната кухина, с която се изгражда нова уретра при вродени аномалии. Сега това е златен стандарт.

Професорът започна и завърши дискусията по един и същи начин. С цитат от книгата на Блага Димитрова „Лавина” – „Най-големия риск поемаш, не когато тръгваш по опасен път. Най-големия риск поемаш не когато решаваш да тръгнеш. Най-големия риск поемаш не когато избираш тоя път. Най-големия риск поемаш, когато се раждаш на този свят човек.”

Нека и ние като човеци намерим своето призвание, своя път. Така, както проф. Славов го е направил.

DSC_0035a