Последната дума по въпроса с „гражданската журналистика”, надявам се

citizen journalism small

автор: АДАМ ТИНУЪРТ, www.onemanandhisblog.com / превод: СИЛВИЯ АНГЕЛОВА / снимка: АТАНАС КУЦЕВ

Както много упорити критици и онлайн коментатори на съвременната журналистика, и аз получавам сравнително редовно имейли от студенти, интересуващи се от мнението ми по въпросите, засягащи темата, както и тези, обвързани с блогосферата и социалните медии. Вдъхновен от Джон Бернщайн, подготвил отговори за конкретни запитвания от страна на обществеността, аз реших да направя същото, ако това ще ми предостави възможността да помогна в ориентацията на всеки, решил да проучи темата и да се информира по въпросите  на тази публикация. Защото, наистина, това е най-вероятно последната ми дума по въпроса с „гражданската журналистика.”

1)    Какви са размишленията Ви относно гражданската журналистика?

Това е ужасно отживяла, несполучлива концепция от средата на 2000 г., която трябваше отдавна да е изчезнала. Това е незаконното дете на ранните онлайн ентусиасти, които имали зъб на журналистическата професия и искали тя да се затрие, заедно с арогантността на журналистите, които приели, че веднъж получили достъп до издателските инструменти, те вече са истински професионалисти. Вместо това, както знаем, тези инструменти се използват основно за публикуване на снимки на бебета, котки и вдъхновяващи цитати, или поне така сочи масовата практика в мрежата Facebook.

Налице са три типа хора:

  1. Професионални журналисти – хора, на които са плаща, за да правят журналистика
  2. Журналисти-аматьори – хора, които се занимават с журналистика без заплащане
  3. Обикновени хора – някои от които, от време на време ще успеят да създадат нещо, което може да се нарече гражданска журналистика.

Със сигурност интернет позволява издигането на журналистите-аматьори, но те са съществували и преди. Като цяло те или обслужват нерентабилни ниши, или, при наличие на доходоносни такива, те бързо се превръщат в професионални журналисти. По-важният  момент в конкретния въпрос обаче е именно способността на очевидците и участниците в актуалните събития да публикуват материалите – информация, фото и видео – от извънредни събития, без необходимостта да преминават през журналстическа редакция.

Няма такова нещо като граждански журналист. Има само граждани, които понякога се заемат с дейности, характерни за журналистиката.

Освен това, откога пръвръщането в професионален журналист ти отнема привилегията да бъдеш гражданин? Аз съм и гражданин, и журналист. Това не ме ли прави гражданин-журналист? Тази концепция наистина не е добре обмислена. И да, съжалявам за употребата на израза „гражданин-журналист” в моето заглавие в една от публикациите ми в платформата Guagrdian Witness. Това беше грешка.

2)    Смятате ли, че организациите с гарантирана репутация, като БиБиСи, губят за сметка на съдържанието, публикувано от журналисти-аматьори, които поради случайно стечение на обстоятелствата са се оказали на правилното място в правилното време?

Не, не смятам така, тъй като те активно търсят подобни материали, като предават и проверяват по социалните мрежи изследваните процеси и чак след това изграждат конкретни истории от различните информационни потоци. „Гражданската журналистика” не е състезание. Тя е източник.

3)    Смятате ли, че гражданската журналистика излага на опасност някои от професионалните аспекти по отношение събирането на новини и създаването на новинарски извадки днес или по-скоро според вас ефектът от присъствието й в медийната действителност има благоприятен ефект в случая?

Мисля, че е заплаха за мързеливите новинарски агенции, които събират и предоставят масово неточна информация, както сами забелязваме редовно. Хората могат да критикуват некачествената журналистика публично далеч по-лесно, отколкото това е било възможно в миналото и репутацията на конкретни журналисти може да бъде унищожена така. Това може да има положителен ефект в дългосрочен план, докато медиите се научат да боравят със знанието, заливащо интернет, докато се научат да съществуват с идеята, че почти винаги да могат да заемат позицията на „закъснял репортер” за всякакви сериозно нашумели новини, докато междувременно хората в социалните мрежи и групите ги засипват с информация, споделена в уеб пространството. Журналистите имат своята роля в хаоса на социалните мрежи при непосредственото отразяване на водещи събития – но това е тема за размисъл за друга публикация.