Попитай ме как съм

 


Izla PhotographyТекст: Цветелина Минчева

Дълго се рових и прочетох различни материали свързани с равнопоставеността на половете. Много мислих за какво да пиша този път, на какво да наблегна и докато търсих подходяща тема и насока, комично, но пътят ме отведе към супермаркета, където открих своята история. Докато касиерката опаковаше продуктите ми,а аз се подготвях да платя, усетих някой да поставя ръката си върху рамото ми. Обърнах се и видях, че това е една позната от квартала. Ще я нарека г-жа Б. – възрастна дама, винаги усмихната, която можете да припознаете в своята майка, баба, любимата учителка или просто милата жена от горния етаж. С нея се познаваме отдавна, винаги се поздравяваме, когато се срещнем, питаме се как сме, усмихваме се любезно, но никога не сме разговаряли повече от минута-две. И този път разговорът не започна по-различно, помогнахме си с торбите и тръгнахме заедно към вкъщи. Въпреки , че познавах г-жа Б. от толкова години, всъщност не знаех почти нищо за нея, не бях забелязала колко тъга криеше усмивка ѝ. Тя имаше нужда да поговори с някого, да разкаже историята си, да бъде изслушана и този някой се оказах аз.
Г-жа Б. е на 70 г., нейната история започва в гр. Радомир, където е и родена. Родителите й са глухонеми и тя, още от много малка започва да се грижи за тях и за къщата сама. На 16 г. се запознава с г-н Б., но не прекарват много време заедно, защото той отива в казармата. Въпреки това, те не се забравят и следващите две години си пишат писма. Така започва тяхната любов. След като г-н Б. се уволнява, той веднага се връща при нея и двамата се женят. Когато г-жа Б. е едва на 18г, младото семейство заминава за град София. Там те имат две дъщери , а по-късно и четири внучета.
Животът им не е лек. Г-н Б. става полицай – трудна и тежка работа, която внася много напрежение в живота на семейството . Г-жа Б. се грижи за децата, за възрастните си родители , а по-късно, когато родителите на съпругът й се разболяват, започва да помага и на тях. Въпреки всичките тези грижи, тя не спира да работи и до ден днешен. Сменила е няколко професии, но те винаги са били свързани с тежка физическа работа . Времето минава, децата порастват и напускат дома. Малко след това, родителите на г-жа Б. умират. Междувременно г-н. Б. започва да пие, и става алкохолик. Обидите и побоищата не закъсняват заедно с ужасните безсънни нощи в които г-жа Б. чака мъжът ѝ да се прибере. Тя години наред трябва да търпи пиенето, грубостите и омразата на майката и бащата на г-н Б., които се разболяват от рак и умират един след друг в рамките на една година. Страшната болест не подминава и сина им, а се и оказва, че преди една година г-н Б. е диагностициран с рак на черния дроб.
Г-жа Б. дори не заплака, вървеше с вдигната глава, потапяше се в миналото, спомняше си и разказваше историята си на непознатия човек – на мен. Когато стигнахме до нейният вход, тя се обърна към мен, пое торбата, която носех вместо нея, погледна ме в очите и заговори:
– Направих всичко, Цвети! Грижих се за него, отгледах дъщерите ни, отгледах внуците ни, грижих се до последно за родителите му, въпреки че от тях получавах само тормоз. Търпях обидите, търпях липсата на любов и уважение. Когато беше пиян, дори не питах. Сменях чаршафите, къпех го, сменях дрехите му и го слагах в леглото. Направих всичко по силите си той да бъде щастлив. Никога не остана без храна, без грижа и обич. Сега, когато е болен правя всичко , за да мога да намаля болката му – готвя специални храни, давам му редовно лекарствата, водя го на лекар, винаги съм там, когато има нужда от мен, а получавам само обида след обида и сочене с пръст какво трябва да направя! „Ти си гадна жена“ – не спира да повтаря той! Единственото, което исках и все още искам е да поседне до мен и да ме попита как съм. Не желая друго, нямам нужда от повече, само това. Един единствен въпрос, който казва всичко!
Г-жа Б. ми благодари, усмихна се нежно и се прибра. Дълго мислих над историята ѝ. Вероятно има стотици жени споделящи нейната съдбата, но това което ме изуми беше малкото, за което тя мечтае!
„Попитай ме как съм – само това желая!“

*Цветелина Минчева е последна година студентка по „История“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.