Политиците по примера на златните рибки – по-малко приказки, повече изпълнени обещания

текст: ЖАСМИНА ГЕВЕЗИЕВА / снимка: ЧАВДАР КУЛИН

Замириса на парламентарни избори. Всъщност изборите у нас май все си миришат – на гнило. Такива са първите “демократични” избори през 1990 г., когато са регистрирани около половин милион „мъртви души” в полза на БСП. Такива бяха и последните, на които продължи традицията “купуване на гласове”, вкл. медийни. Днес, девет месеца преди вота, тече трескава подготовка. Станишев търси подкрепа от всички партии срещу манипулации на изборите. Дянков се зарече, че ще бъде първият финансов министър, който няма да харчи излишно преди избори. Тотю Младенов обеща увеличение на пенсиите, Сергей Игнатов – на заплатите на учителите, Вежди Рашидов – на културтрегерите и пр. и пр. Изпълзяха и старите муцуни –  ексдепутатът Жорж Ганчев пак вкара техниката „човек от народа” в изяви по медиите и загатна за бъдещото си завръщане в политиката…

Изпълнил ли е някой от тях обещанията си от предишни избори? Историята мълчи, медиите също, само СОМ пита. Ще ни излъжат ли и догодина? Сто процента. „Прост народ, слаба държава” са казали хората. Каза го и проф. Мария Славова, преподавател по административно право в Алма Матер. Нейната реч на шестия семинар на „Школа за демокрация”, който се състоя на 20 и 21 октомври, определено беше впечатляваща. Ето част от нея:

„За съжаление при нас няма изискване в политиката да влизат хора с познания. Ние, виждайки тези непрекъснати смени, се нагледахме на хора, които сменят партиите, за да получат облага. И това е съвсем флагрантно. Не се изпитва срам да излезеш от една партия и да влезеш в друга, защото в България все още се печели от политика. Макар че политиката не се разбира. Макар че всъщност професионални политици в България няма. Нямаме професионални депутати, министри и дипломати. У нас, за разлика от Франция, няма училище по публична администрация, което задължително трябва да завършиш, за да си позволиш да работиш за държавата. И за да те търпят да работиш за държавата. Ние търпим, избираме новите, защото не са ни излъгали. Такъв народ сме. Чакаме да дойде да ни излъже следващия. Защо? Нямаме образовани политици, но самите ние като електорат не сме образовани, за да държим да избираме хора, които ще направят нещо. И най-малкото да ги държим отговорни, след като влязат в действащата политика да направят онова, което са обещали. Чувството за професионална чест, за съжаление, не е ценност в България. И това обществото го толерира.”

В речта си Славова подчерта, че демократичните структури в България не работят както трябва, защото обществото е слабо и няма средства да не позволява медиите да бъдат купени. „Като в онзи стар социалистически виц знаем дори от кого са купени и знаем кой, за какво, на кого плаща.” Според нея трябва да работим за създаването на професионални политици, хора, които да се занимават с политика като призвание.

Семинарът мина под наслов „Демократична Европа в XXI-я век – между заплахите и свободите”. Школата за демокрация е единственото училище за демокрация в целия свят, каза неговият вдъхновител, немският социолог и публицист Вулф Броке. Неговата реч беше фокусирана върху бъдещото развитие на Европа и върху външните заплахи за вътрешната свобода в съюза. Форумът включваше още посещение на изложбата „България 1944-1989 г. Забранената истина”, лекции, дискусии и работа по групи. Беше полезно. И приятно. Другият път не пропускайте!

8 мнения за “Политиците по примера на златните рибки – по-малко приказки, повече изпълнени обещания

Коментарите са затворени.