Плурализъм или олигархизъм в медиите – това е въпросът

текст: КАЛИНА ДРЕНСКА / снимка: Кадър от филма “Фермата на животните” от 1954 г., базиран на едноименния роман от Джордж Оруел

Обичате ли мъдрите мисли? Ето една от предговора на „Фермата на животните” на Джордж Оруел: “Journalism is printing what someone else does not want printed: everything else is public relations.” Напоследък беше цитирана два пъти в рамките на по-малко от два месеца от немския посланик в България, Матиас Хьопфнер, в изказвания по повод родния медиен ландшафт. Имайки предвид, че от в. „Монитор” цензурираха интервюто му в частта, в която коментира западащата свобода на медиите и концентрацията на собственост, не е чудно, че тонът му стана още по-твърд и че обяви, че известно време ще се въздържа от изяви пред въпросното издание. След което пред БНР отново подчерта, че в българската медийна среда има сериозни проблеми, и настоя за активни действия от страна на управляващите. Изказванията на немския посланик за съжаление не са нито субективни, нито изолирани – напротив, в унисон са и с други критични европейски погледи, вперени в България.

Концентрацията на множество медии в ръцете на малко хора, водеща до медиен олигархизъм, липсата на прозрачност относно собствеността на медиите, западащото качество и липсата на критичен поглед към света – всичко това поставя България на 80-то място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници”. Това е последното място сред страните в Европейския съюз и проявата на загриженост от негова страна не закъсня. През лятото на среща в парламента в Брюксел еврокомисарят по телекомуникациите и съобщенията Нели Крус направи силно изказване, последвано от знаково посещение през есента в София. На тези публични изяви тя излъчи ясен предупредителен сигнал: „Внимавайте! Наблюдаваме медийната среда у вас!” Дипломатични изрази като „загрижени сме за” и „с повишено внимание следим”, обаче, не трогнаха коравите балкански сърца на нашите управляващи, които си знаят, че „Брюксел е далеко, а Началника – високо”. Така разбираме ние Европата – когато партньорски ни се обръща внимание на сериозен системен проблем, предпочитаме да виждаме примерно бюрократичен акт с неясни политически мотиви, на който реагираме с опити да им позамажем очите и да си продължим по старому. Ако мине. Е, при казуса със съдия Марковска, въпреки обяснителните писма на Фидосова и съмненията в легитимността на говорителя на ЕК от страна на Цветанов, не мина. Не мина и при еврокомисар Крус – наскоро се оказа, че още в средата на октомври тя е изпратила писмо до премиера Борисов, в което му напомня, че чака конкретни мерки за подобряване на медийната среда у нас. Очевидно от ЕС все още вярват, че „со кротце, со благо” ще успеят да ни подтикнат към действия. Ако и този път обаче не получат еднозначен сигнал от българска страна, какво ще им остане, освен „со малко кютек”? Което най-вероятно значи мониторинг в областта на медиите и санкции, когато се проваляме. Звучи чудесно на фона на процъфтяващата родна икономика, нали?

Може би е крайно време у нас да се изготви адекватна нормативна уредба, която да гарантира свободата на словото и минимални стандарти за плурализъм. Очевидно не е достатъчно само да се знаят собствениците на различните медии. Какво като знаем, че огромен дял от родния медиен пазар е в ръцете на Делян Едикойси, зад когото стои определена банка? Какво като виждаме, че осигуряват не просто медиен комфорт, но и откровен ПР на правителството, съответно черен такъв на противниците му? Прозрачността относно собствеността на големите медийни пакети е само предпоставка за създаването на условия, в които да можем да имаме истински медиен плурализъм. За да съществува такъв, според мен, концентрацията трябва да бъде забранена със закон. В Германия например съществува антикартелно споразумение, според което един медиен концерн не може да се разраства прекомерно много, независимо с колко пари разполага. Защото това застрашава самия пазар, застрашава плурализма. Какво като има 50 издания, ако собственикът е един – нали всички тези издания ще следват една определена редакционна линия? Естествено, не е необходимо да копираме немския опит, това беше просто пример за добре функционираща медийна система. Дали ще вземем нещо от нея или ще измислим изцяло свой модел, който да позволява на медиите да изпълняват обществените си функции, е без значение – важното е да има положителни резултати.

Така че, скъпи будни млади хора – пардон, сомове – лозунги като „Долу БТВ!” регистрират само една малка част от проблема. Ако една телевизия ни беше кусура, щяхме да сме щастливо и добре информирано общество. Нито ги защитавам, нито ги гледам, но да се крещи срещу отделна медиа е като да се лекува симптом, не и болестта. Разбирам, че един шумен лозунг може да фокусира гнева на хората и в крайна сметка да им подейства като отдушник, но това не може да доведе до промяна. Освен ако не се осмисли и качи на по-високо ниво, където е същинският проблем. А той, както обикновено, е хамлетовски – или-или…

11 мнения за “Плурализъм или олигархизъм в медиите – това е въпросът

  1. Pretty nice post. I just stumbled upon your blog and wanted to say that I’ve really enjoyed browsing your blog posts. After all I’ll be subscribing to your rss feed and I hope you write again soon!

Коментарите са затворени.