Панаир на книгата: the 31st edition

текст: ЖАСМИНА ГЕВЕЗИЕВА / снимки: ЕВЕЛИН ГАЛАНОВ

 „Кой от тук е овен? Само един? Кой е телец? Те са малко по-бързи. Близнаци? Трябва да има много близнаци… Лъвове? Обикновено лъвовете се изправят, когато ги извикам… А водолеи? Те са извънземни.”

Така започна лекцията на кабала учителя на Мадона Гал Сасон. Тя е на тема „Архетипна астрология или защо избираме зодията, която сме”. Намирам се на третия ред в Мраморното фоайе на НДК. Презентацията е част от програмата на XXXI Софийски международен панаир на книгата, който обхваща дните между 4 и 9 декември. Днес е 8-ми. Денят на студента. Седя и слушам за зодии (в които все по-малко вярвам), защото от цялата лекция може да и излезе нещо, за което да пиша.

Презентацията всъщност представлява мит за зодиите. Те са 12 деца на Бог – 6 момчета и 6 момичета. Овенът е най-големият от тях. Господ иска да направи подарък за всеки. Затова създава Земята. Събира всичките си деца в едно лоби. После изгражда огнена стена като  вход към Земята. Всеки трябва  да си избере подарък, но не трябва да бъдат алчни. След това ще се върнат на небето като съзвездия. Подаръците, които са избрали зодиите, разкриват техния характер. Накрая идва ред на рибите, за които не е останало нищо. Те заспиват и сънуват. Сънят представлява самия мит. И всичко се повтаря отново.

„Във всеки край започва начало и във всяко начало има край. Помните ли в „Малкият принц” как змията си захапва опашката? Всичко в живота е кръг. Няма начало, няма край. Смъртта е раждане и раждането и смърт”, поучава Сасон.

Поглеждам към момчето до мен, което си води бележки. След няколко изречения разбирам, че той – Евелин, и неговата колежка Теди, имат за задача да отразяват събитието за университета. И двамата са първокурсници, специалност „Книгоиздаване” във ФЖМК. Чудно. Ще има с кого да разглеждам около 150-те щанда.

Оставам засега във фоайето. Този път за презентацията на гастрономът Маурицио Феррери. Книгата му се казва „Масата е пряк път – колекция от италиански рецепти със сицилиански привкус”. Лекторът е веселяк италианец, на средна възраст, с развален български език, който има особено интересни схващания за храната:

„Маса сяда, хапва и си отива. Не може така. Масата не може да е нещо, на което хората да бърза – после гастрит, язва. Масата е място, къде хора са спокойни, а просто да яде, пие и дегустира. На Сицилия ние сядаме, ядаме, ядаме, ядаме, пиеме и решава всички проблеми.”

После разказва нещо по-научно – как се осъществява връзката между храненето и мозъка: „Как е свържена устата и мозъка – за хора, които има мозък. За тия дето няма – няма проблеми. Устата е терминал, мозъкът е компютър.” После пак подхвана своите лични истории: „Аз се научих да пия ракия в България. Пия само три – първа, втора, трета, трета, трета, трета… Все по 300 г. Повече не мога.”

По време на презентацията на три пъти дегустираме типични италиански вина – шампанско „Prosecco” и червено вино в комбинация с деликатеси. „Едно малко Prosecco да се освободим и да ни дойде някоя друга идея”, предлага Феррери.

„Мезето” представлява хапки от сицилиански хляб от твърда пшеница със сирене гауда или с маслинена паста. Всички те бяха наредени на една маса. Хляб и вино. Въпреки, че са традиционни християнски символи, нищо християнско нямаше в борбата за тях. Около 25 души, повече от които на преклонна възраст, се блъскаха като стадо и грабеха като лешояди безплатната храна. По 3 хапки в една ръка, по 2 чаши в другата и сдъвкан хляб в устата…. Реална проекция на обществената мизерия. “В такива случаи ми става жал”, коментира гледката Теди.

Отиваме към павилиона на „Изток-Запад”. Там са любимите ми книжки и най-забавните продавачи. Разтапям се пред вдъхновяващите психологически наръчници – „Малка златна книга за ДА! – нагласата” на Джефри Гитомър, „Как да постигнем максимални резултати без излишни усилия” на Дейвид Алън и „Петте основни слабости при работата в екип” на Патрик Ленсиони. Благой, който по принцип се занимава с ПР-а на издателството, горещо ми препоръчва „Огнената роза” на Карлос Руис Сафон и „Моралният пейзаж” на Сам Харис. Второто особено го определят с колегата му Христо Блажев като „висока топка”. „Квантова физика и религия на едно място. Разбива всички религии, особено исляма на пух и прах”, казва Благо.

Разглеждам още известно време щанда на издателството и ме привлича ново заглавие: „Направеното да се запомни. Как казаното от Вас да се запечата в съзнанието на другите”. Полезно четиво. И без това говоря бързо и постоянно като страдаща от логорея, поне да остане нещо в главата на отсрещния човек. „Често да ти кажа, не съм я чел, но шефът много я харесва”, признава Благо. Купувам я. Взимам и още една – „Математик ли е Бог?” на Марио Ливио. Тя е за подарък.

Време е да тръгвам, за да се подготвя за студентското парти довечера. Равносметката? Положителното е, че прекарах деня си в приятни разговори, направих нови контакти, ядох италиански хапки и се сдобих с нови книги. Не толкова положителното е, че за шестдневен панаир единствено на студентския празник имаше програма, заради която си заслужава да отидеш. Предната година имаше повече намаления, по-интересни акценти и повече представяния на книги. Догодина се надявам да присъствам на нещо по-добро.

22 мнения за “Панаир на книгата: the 31st edition

  1. excellent submit, very informative. I wonder why the other specialists of this sector do not notice this. You must proceed your writing. I’m sure, you have a great readers’ base already!

  2. I think that you could do with some pics to drive the message home a little bit, but other than that, this is great blog. A great read. I will certainly be back.

  3. Usually I do not learn article on blogs, but I would like to say that this write-up very forced me to take a look at and do so! Your writing style has been surprised me. Thank you, quite nice post.

Коментарите са затворени.