„От слух сух не се излиза“

ОСТАВКА ЛИ ? ОСТАВАМ ! ОСТАВАМ !

текст: КАЛИНА ДРЕНСКА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ / снимка: www.dnevnik.bg

През 1944 г. социологът Пол Лазарсфелд публикува емблематичното си изследване People’s Choice, което обръща медийната парадигма по онова време. Той успява да докаже, че масово  хората се влияят повече от мнението на техни приятели и познати, които считат за вещи по дадени теми, отколкото от информациите по същите тези теми, които могат да се прочетат директно в медиите. Същите тези способни да влияят на чуждия избор приятели и познати Лазарсфелд нарича opinion leaders . Ражда се теорията за two-step-flow-of-communication, която в последствие бива широко използвана с различни рекламни и пропагандни цели – вместо да се инвестира единствено в масивно медийно отразяване, се издирват opinion leaders в желаните сфери (например околна среда), които да разпространяват желаната информация (например, че е хубаво да се рециклира) по убедителен начин сред своите общности. Успеваемостта на метода е поразителна.

Имайки предвид проучването на Лазарсфелд, не е трудно да се обясни част от успеха на социалните мрежи като информационни канали (а не просто като средство за забавление) – можем да ги приемем чисто хипотетично за платформи, където всеки може изключително лесно и достъпно да следи хората, които определя за себе си като opinion leaders, или пък сам да стане opinion leader за определена група хора по някоя конкретна тема. Вероятно и поради тази причина информацията в социалните мрежи се ползва с немалък кредит на доверие, макар и да е елементарно да се пускат слухове и неверни твърдения –  вярата, че знаеш за коя тема към кого от социалните мрежи да се обърнеш, защото ще получиш коректна информация. Какво става обаче, когато масово подобни opinion leaders решат умишлено да дадат фалшива информация? Много просто – губи се доверието в самите opinion leaders, нищо повече.

Онзиденшният „флашмоб” с фалшивата оставка на Орешарски във Фейсбук беше една такава акция, която отслаби доверието именно в хората, които публикуваха въпросната информация по статусите си. Организаторите и включилите се твърдят, че са искали (1) да победят медиите на Пеевски на техен терен с техните методи и (2) да покажат на хората в какво информационно затъмнение живеят. Тази обосновка е наивна по няколко параграфа:

Първо, радостта от това, че Пеевските медии са отразили флашмоба като автентична информация на страниците си е напълно необяснима, предвид факта, че статиите по случая имаха огромен брой кликания, респективно допринесоха за популяризирането на Пеевските сайтове. Пък и хилядите четения вероятно са донесли на въпросните сайтове нелоши пари заради натрупаните онлайн импресии. Само за пример – статията на Livenews (на Пеевски) се превърна в една от най-четените и споделяните за деня. Материалът има 33040 четения (към 28.09.2013, 15:47 ч.), при положение че другите материали в сайта за изминалата седмица достигат средо по около 200. Кои камъни по чии глави значи?

Второ и не толкова прагматично погледнато, медийната мафия в България не е някаква морална структура, която да признава за грешките си и да се опитва да ги поправи. Там няма да спрем да четем манипулативни внушения, защото са „били победени на техен терен” и едва ли някой разумен човек си мисли противното. Ако акцията е насочена срещу въпросните медии с цел да им покаже, че не са етични и са готови да публикуват всеки неверен слух, то това и на тях самите добре им е известно – целта там не са някакви журналистически идеали или стандарти и това би трябвало да е ясно. Всъщност е интересно и за каква победа става въпрос в случая – да покажеш, че всеки може да пуска невярна информация и слухове и те да станат популярни, победа ли е? Победа на какво над какво – лъжата над по-голямата лъжа ли? Или победа, която доказва, че само с лъжи може да се постигне нещо?

Трето, най-засегнати от въпросния „флашмоб” бяха именно хора, които ползват фейсбук като алтернативен информационен канал (а не само за забавление), където вярват, че им се представя различна гледна точка от тази в традиционните медии. Тези хора  масово умишлено отбягват Пеевските медии, защото въпросните издания са дискредитирани в очите им. На тези хора няма какво да им се показва, че медийният ландшафт в България се характеризира с тотално информационно затъмнение, манипулации, лъжи и прочие силни думи – те и сами го съзнават. Тогава на кого трябва да се покаже, че е манипулиран и лъган от Пеевските медии? Защото бабите от Цалапица, които си купуват „Уикенд” всеки ден, едва ли са разбрали за акцията, камо ли са осъзнали иначе филантропската й мотивация.

Тази кампания обаче беше много показателна в друг един аспект (който също е изследван подробно от науката) – колко е лесно да повярваш на информация, която искаш да чуеш и с която си съгласен. В такива моменти критичното мислене бива затъпено, а в големи мащаби може да има страшни последствия.  От друга страна „флашмобът” до някаква степен дойде като отрезвяващ удар с мокър парцал за хората, оттеглили се в социалните си профили и вярващи, че щом не гледат телевизия и не четат вестници, а наместо това следят онлайн издания, значи са по-качествено информирани. И точно затова трябва да се благодари на организаторите на акцията – показаха, че на никаква информация не може и не трябва да се вярва безрезервно, дори когато идва от самите тях. Слуховете обикновено се пускат с цел създаване на несигурност и смут и точно това се случи, но като че ли с обратен знак за включилите се в провокативното начинание. И макар в момента да се опитват подигравателно да неглижират недоволството на „обидените” от акцията, е редно да цитираме Петър Генов, който написа в подкрепящ акцията блог пост, че „От слух сух не се излиза” – напълно правилно, но важи както за оклеветената, така и за оклеветяващата страна.

Но нека излезем за момент от медийната теория и се вгледаме в по-голямата картина и в това по какъв начин тази акция се отразява на протестите изобщо. Редно е да се запитаме дали това е крайният стадий на една започнала и почти завършена диференциация? Представете си всичко като един атом. В началото около ядрото от протони и неутрони гравитират множество електрони. След „красивите и умните“ част от електроните отпадат. С всяко следващо втвърдяване на реториката тип „как да протестираш и да си от нас“ падат допълнителен брой електрони. За да се стигне до въпросителния ефект (и замисъл) на една Фейсбук акция, която почти да остави оголени централните протони и неутрони. Защото „как може да си протестиращ и да не си съгласен с нашите методи“, нали.

От известно време насам немалко хора се превръщат в отърсени електрони. Не защото са про-Орешарски, или пък защото са спрели да протестират. Просто всячески се опитват да съвместят желанието да си покажат недоволство с нежеланието да си облекат униформата, която се задава все по-натрапчиво и по-натрапчиво. Ефективност трудно се постига само с неутрони и протони. Отслабването на протестите като численост (но не и като реторика!) е показателно за това. Ако не се промени нещо в подхода, обслужващ немногобройното ядро, каузата остава обречена. Не обречена фундаментално, защото, както се казва в един популярен сериал – „Зимата иде“, а с нея глад, битови несгоди с „таг-а“ на комуналните услуги и прочие неща, които няма да са ПР акция във Фейсбук. И премиерският стол ще се катурне. Само че еднакво важен с изпълнението на крайната цел е и методът на достигането ѝ. А и какво следва след нея, естествено.