Отвъд блясъка – каква е истината?


Текст: Нели Велчева

Времената се менят, а заедно с тях и ние. През различните епохи са се появявали различни кумири на които хората са се кланяли. Започвайки през идеята за Бог и наложената вяра в нещо свято и извисено на което хората сляпо са се уповавали през Средновековието, минавайки през жаждата за знание, прогрес и нов поглед към живота по време на Просвещението, за да се стигне до днес и настоящите кумири, които са … Какво ни вълнува сега? Дали не е новият Iphone 6 (или 7 може би излезе) или пък прекрасните маркови дрехи, грижливо подредени по рафотовете в моловете, а защо да не е модерно и колко броя харесвания, коментари и статуси като „чувствам се еди-как си …“ си събрал и публикувал? До тук казаното излиза, че това, което е еталон за 21 век е видът, материята, обвивката.Ще кажете, че съм прекомерно скептична или както е модерно в момента да се определи – hater (в превод от английски език – свръхнегативно настроен към всичко и всички). Но наблюдавайки от известно време околните през собственото си ежеднение, сама за себе си достигнах до това заключение.
Примери, колкото искаш. Неизбежно ставам свидетел на сцени, които потвърждават тезата ми. В автобуса момиче нервно заключава, че няма търпение да оправят счупения й iphone, защото не може да работи със заместителя му, който, след като недоволно изважда от чантата си, се оказва предмет, приличащ на всички модерни мобилни устройства – голям, тънък телефон, с touchscreen и т.н. Или пък никога няма да разбера жените, ходещи на токчета сред парка. Защо? Какво? Какво искат да покажат? Колко интересна картина е отстрани да наблюдаваш такъв тип опит за вървеж между ситни камъчета или през тревата, където токчето безмилостно потъва. Да не говорим за огромните таблоиди на които е изобразен самоуверен пластичен хирург, който казва, че красотата е мисия. Какво отново се опитва да ни се (по)каже? Че красотата в днешно време се открива в талантливите ръце на най-добрия приятел до който често опират представителки на женския пол от една конкретна музикална гилдия? Засичайки от време на време по телевизора музикалния канал, където пее въпросната гилдия, определено отговорът на въпроса ми е „да“… И често виждам по улиците, че силиконът не се използва единствено за презрамките на сутиена, а и за много други неща.
Та, продължавам да откривам за себе си и да споделям в тези редове, че приказката „по дрехите посрещат, по ума изпращат“ до голяма степен се е поизменила. По дрехите, телефона, силикона, токчето посрещат и тук-там, и за ума се хващат, но като цяло по същите тези критерии вече се и изпраща. И в този ред на мисли за материалното време, в което живеем се замислих колко коства на човек цялата тази бляскава опаковка, подобна на тази, която обвива и един шоколадов бонбон, например. На мъжа колко да коства? Както и да го гледам всичко опира повече до предметите околко него – кола, телефон и да кажем хубавата риза и стилния колан, за да привлече и получи така жадуваното внимание. Докато при жената е малко по-сложно. Както винаги.
Освен гореположените странични средства, необходими за бленуваните 300+ харесвания във фейсбук, гримът е другият верен другар на една жена. Той, като един нож с две остриета, може както да направи от една девойка прелестна красавица, т.е. да подчертае още по-силно естесвения чар или да замаскира природен недостатък, така и да сътвори едно порядъчно плашило към което мъжете изпитват смесени чувства, пораждащи въпроси от сорта: „Защо кожата на лицето й е  с различен цвят от тази на шията й?“ Но за да не стане наистина твърде отрицателно, това което изливам тук ще се спра на един случай, който както обича да сервира голяма част от сайтовете в интернет, „скандализира обществото“.
Хърватската гримьорка, но по-важно в случая грижовна внучка Теа Флего, решава да зарадва баба си по случай 80-годишния й юбилей, като й подарява … младост. Не, няма вълшебна пръчица, с която чрез едно замахване прави трансформации; нейната вълшебна пръчица се оказва четката. На рождения си ден Ливия получава прекрасен подарък – да върне за малко времето поне с 20 години назад. Защото преобразяването наистина е зашеметяващо. Оттогава насетне внучка и баба често се превъплащават в гримьор и клиент, което допринася за завършека на перфектния грим – усмивката на лицето на възрастната жена.

13233252_1393465630679603_611470926_n

Ливия – преди и след                                         Снимка: Агенция ПИК

Независимо от нравите в момента, това какво се цени и какво се предпочита, тази „сензация“ показва, че всяка монета има две страни. Предполагам, че тази подмладена баба е предизвикала разнополюсни реакции у мнозинството. Отрицателите ще я обвинят в суетност, в типичния женски стремеж към обезателно красивото. Други биха я подкрепили в този любопитен експеримент. Така се получава, все пак хората не сме еднакви. И аз като привърженик на естествената красота бих казала, че и преди и след „операцията“ Ливия е красива. Красива е с всичките миниатюрни бръчици, които говорят за много щастливи моменти, предизвикали милиони усмивки на лицето й. Красив е погледът й, който говори за хилядите емоции, които е преживяла и преживява. Поглед, който никоя спирала или очна линия не може да измени към по-добро или по-лошо. Но това, че тази метаморфоза предизвиква появата на още миниатюрни бръчици, които разтягат устните й в усмивка, щом се погледне в огледалото, е важното в случая. Жените по природа сме си кокетни. И на каквато и възраст да сме, искаме да изглеждаме добре. А как ще го постигаме това е личен избор.
Полемиката се получава, когато този избор презизвиква порция от солидни коментари, каквито са често срещани, когато става дума за визията на една жена. Но честно казано сега повечето от нас, жените, жадуват за коментари. Затова са и големите чупки и свитите устни. И за какво? За кого? За публиката, за адмирациите или хулите. Дори и една 80-годишна жена се е поддала на изкушението и е позволила да се размаха четката над нея, но дали си е мислила само и единствено за това колко коментари ще предизвика визията й, или просто е била водена от любопитство и доза смелост след преобразяването да покаже себе си и в двете светлини? Това може да каже внучката.
Смелост. Колко дами са достатъчно смели, за да покажат „преди и след“, както Ливия направи? Лесно е да откриеш само разкрасеното и да се ласкаеш от впечатлените. Съвсем друго е в това време, в което се адмирира опаковката, да имаш смелостта да разкриеш и това под нея. Имаме ли смелостта да покажем всичко – и блясъка, и това зад него? Защото прожекторите понякога загасват, а заедно с тях и това, което са осветявали.

*Нели Велчева е студентка по „Българска филология“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.