ОСТАВКА????

protesti

текст: КАЛИНА ДРЕНСКА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ / снимка: ВАДЕР АКБАРХАН

Тъй като щом четете тези редове, вероятно не живеете в информационна яма, няма да ви занимаваме с предисторията на депозираната вчера (20.02.2013 г.) оставка на кабинета „Борисов”, а ще разиграем някои от възможни сценарии, при падане на правителството, както и ще обърнем внимание на част от алтернативите, които намират своето отражение в общественото обсъждане на ситуацията.

ПОСЛЕДСТВИЯТА

Едно е сигурно при оставка на правителството – политическа криза, която ще се отрази тежко икономически на страната, и която ще е в ущърб и на гражданите. Декларираното намерение за отнемане на лиценза на ЧЕЗ вече логично доведе до снемането на акциите на дружеството от Българската фондова борса (БФБ). По-проблемен обаче ще е ефекта на този акт върху инвеститорския интерес в страната, както и спора около законните основания за подобен ход от страна на правителството, предизвикан от гражданския натиск.

Няма какво да теоретизираме  – народът има пълното право да протестира поради безумните условия в сферата на комуналните услуги, чието бреме се оказа непосилно за много. Същевременно обаче подобна радикална мярка ще има, а и вече започва да има, тежък международен отзвук. Освен очакваната остра реакция на ЧЕЗ, министърът на промишлеността и търговията на Чехия Мартин Куба също се изказа критично. Той определи мярката като „силно обезпокоителна” и преповтори становището, че отнемането на лиценза на дружеството противоречи на законите на България като страна-членка на ЕС. Не е учудващо тогава, че ДКЕВР все пак реши да даде карт бланш на ЧЕЗ по силата на Закона за енергетиката (ЗЕ), като 16 април бе определен като горна граница и дата, на която да се проведе открито заседание с изслушване на лицензианта.

Самите акции на БФБ също се побъркват. Индексът SOFIX отчете спад с 2,55% едва за първите два часа на днешния хаотичен ден. От 13 февруари насам индексът се е сринал със 7,3% спрямо тогавашните 413,84 пункта, и при задълбочаване на кризата най-вероятно ще продължи да се понижава надолу. Няма нито една компания, която да отчита ръст от всички предприятия, които са изложени на БФБ.

МОТИВИТЕ

Борисов май допусна грешка, като се поддаде на натиска на народното недоволство, предлагайки не работещи решения, а явен популизъм с обещанията си за отнемане на лиценз на частно предприятие и 8% понижаване на цената на тока от март. Депозирането на оставката оставя тези обещания да висят в пространството, като е въпросително въобще как ще се излезе от кризата с ЧЕЗ и кой точно ще осигури понижаването на цената на комуналната услуга и успокояването на кипящия от гняв народ.

Привидната слабост на премиера обаче може да има по-дълбоки корени. При пускането на хрътката на политическата криза и сформиране на извънреден кабинет, който да се справя със ситуацията, ГЕРБ вероятно можа да се окаже голям печеливш. Използваме огромна доза неопределеност, защото с всеки изминал ден ситуацията става все по-заплетена, неясна като изход, и шокиращо относителна. В момента страната буквално се намира в нищото и всеки дърпа кокала нанякъде, без да се знае какъв курс ще бъде поет.

ГЕРБ все още поддържа рейтингова преднина пред основната си опозиция БСП. Тя ще се държи още известно време, но с всеки ден ще пада надолу. В този смисъл, едни предсрочни избори биха били добър сценарий за Борисов и компания.

Ултимативният сценарий обаче ни се струва следният – при приемане на вече депозираната оставка на кабинета, няма друг избор, освен сформирането на кризисен кабинет. От ГЕРБ вече обявиха, че в смесено правителство няма да участват, което значи, че партията ще страни от подобна структура.

Държава, която се намира в нищото поради тотална политическа криза, е много трудна за навигиране. При насъбралото се и напълно оправдано гражданско недоволство спрямо партии и политически представители от всякакъв тип, всяка стъпка накриво на кризисния кабинет ще бъде следена изкъсо.

Може да звучи парадоксално, но такъв сценарий е перфектен за ГЕРБ, защото при пълен крах на извънредното правителство, съставено най-вероятно от опозиция, при последващи избори народът ще е изморен от люшкането насам-натам. Няколко месеца безперспективност и пълен хаос на политическата сцена имат обичаен изход избор на „политически Месия”. В случая обаче Меглена Кунева, която играе тази роля, има прекалено скромен по обем електорат, няма време за масивна кампания за привличане на повече хора и това ще ѝ попречи да извлече дивиденти. Лидерът на БСП Сергей Станишев лази изключително дразнещо по народното недоволство, макар че все пак поддържа свой твърд електорат. При коалиране между двамата, електоратът на Кунева ще се оттегли от нея поради предишните ѝ гръмки обявления за нулев шанс за коалиране със социалистите.

Затова остава парадоксалният, но никак неизключен вариант на това ГЕРБ да изпълни постановката си и да предложи последваща кризата стабилност на един още по-объркан и озверял електорат.

Това обаче са теории, които може да се окажат напълно грешни. В момента народът има силен глас, и това си пролича от уплахата на Борисов от исканията на протестиращите и прибързаните му действия. А този глас в случая не е насочен срещу определена партия – той е насочен срещу цялата структура на политическата система у нас и не демонизира един или друг политик, а цялата съвкупност на политиците на „прехода”, които така и не го доведоха до адекватно изпълнение. В този смисъл – абсолютно всичко е възможно.

А СЕГА НАКЪДЕ?

Ако вземем предвид горния абзац, става ясно, че хората не просто искат да заменят Борисов със Станишев, Царя, Костов, Кунева или който и да е друг. Алтернативи се търсят както на досегашното правителство, така и на цялата политическа клика, но и се стига една стъпка по-далеко – някои от исканията са свързани със свикване на Велико Народно Събрание, промяна в Конституцията и промяна на функциониращата към момента политическа система на репрезентативна демокрация. В следните редове ще коментираме част от предложенията и алтернативите, като не претендираме по никакъв начин за изчерпателност.

Говори се и за мажоритарно избрано правителство от експерти, засилен граждански контрол и гражданско включване. Хората искат да гласуват за конкретни личности, а не за партии. Плюсовете са видими за всички и поради тази причина ще ги пропуснем, за да отбележим два основни слаби момента. На първо място – и най-добрият учител, който безспорно минава за експерт в сферата на образованието, може да се окаже катастрофален министър на образованието. Управлението на едно министерство е много повече мениджмънт, отколкото нещо друго. Отделно от това различните държавни институции не са затворени системи сами по себе си и не могат да бъдат изолирани една от друга. Следователно един експерт или технократ не всякога ще може да има предвид всички процеси, просто защото той е специалист в неговата конкретна и много тясна ниша. Освен това и за дете в детската градина би трябвало да е ясно, че за да може един човек да спечели доверието на необходимо мнозинство сред 7-милионното население на България, едва ли той ще е талантливото комшийско чадо – по-скоро ще е някой със сериозен финансов гръб и много връзки. Мажоритарната система предполага коалирането на много хора около един кандидат, а постигането на подобна популярност на национално ниво в днешно време е възможно именно чрез познатите ни вече методи – чрез партийно издигната кандидатура и чрез ожесточено медийно отразяване, финансирането за което отново няма как да дойде само от джоба на кандидата. Така пак стигаме до партиите, които точно не искаме.

Споменава се и директна демокрация – искаме да сме втората Исландия, заедно да напишем новата Коституция в интернет. Директната демокрация води корените си от гръцките полиси, като принципът е бил хората (сиреч свободните мъже от полиса) да се съберат на пленум, където всички да вземат заедно политически решения за бъдещето на полиса, като абсолютно всеки има право на глас и право да изрази мнение, а гласовете са с еднаква тежест.

Такива алтернативни принципи за вземане на съвместни решения видяхме по време на протестите в Гърция и Испания, както и сред протестиращите от движението „Окупирай Уолстрийт”. И още тогава си проличаха основните слабости на този метод – когато всички имат право на глас и мнение, а хората са много, процесът по вземане на решения се забавя до степен, в която едни и същи мнения и идеи се предъвкват с часове, а напредъкът е нечувствителен. Това води до изнервяне, обезкуражаване и губене на търпението от страна на участниците в пленума.

Но дори да приемем, че все пак по време на тези протести директната демокрация е сработвала, то веднага трябва да вземем впредвид, че там не са седели 7 милиона души, колкото е населението на България. Координацията между милиони в рамките на такъв форум, бил той и в интернет пространството (което от своя страна ще лиши възрастните хора и хората с нисък социо-икономически статус от възможност за включване поради липса на средства за набавяне на нова техника или неспособност за боравене с нея), е в сферата на фантастиката. Древните полиси са имали население от няколко хиляди, Исландия е с население от 300 000 хиляди – дотук с паралелите с България.

Едно от най-опасните предложения, което беше описано във vesti.bg, е протестиращите да посочат новия кабинет. Разбира се, това искане, ако въобще е представено коректно от vesti.bg, а не е просто недоразбиране, витае в стратосферата на утопичното, но е необходимо да се каже, че подобна формулировка на практика позволява на малцинството физически присъствали на протестите (защото 200, 300 и дори 500 хил. души са малцинство на фона на 7 милиона) да наложат волята си над мнозинството физически неприсъствали. Ако все още искаме да се киприм с макар и изкуствените лаври на демокрацията, трябва да отбележим, че това е изключително недемократично предложение.

Този обзор на някои от уж новите предложения не цели да отказва някого от търсене на алтернативи, нито да заявява, че положението в момента е цвете и трябва така да си остане. Целта ни е по-скоро да ви подсетим, че често привидно нови и прекрасни предложения също крият рискове в себе си, които в масовата екзалтация често остават недогледани. Ние от СОМ сме на мнение, че и финландци, датчани, шведи или каквито още примери се сетите за добре управлявани демократични държави, да застанат начело на България, положението няма как да се оправи, ако гражданите не започнат да се възползват навреме от гражданските си права, оказвайки постоянен контрол. А не да се чака и последната капка да прелее чашата, за да си излеем всички насъбралата се болка под формата на протести на улицата. В този смисъл оставката на Борисов е логична, но май идва прекалено късно и по начин, по който последствията ще са по-болезнени за всички ни.

23 мнения за “ОСТАВКА????

  1. Ivan Stoyanov Филма „Смяна на системата“ най-вероятно е с руски сценарий:- Исканията обаче са си български. И в момента важното е как те да бъдат формулирани. Нека се концентрираме върху това: 1. НЕДОВЕРИЕ КЪМ ДОСЕГАШНИТЕ ПАРТИИ, 2. ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА, 3. НОВ ПАРЛАМЕНТ С УЧАСТИЕ И КОНТРОЛ ОТ ГРАЖДАНИТЕ. – 1-во и 2-ро: ясно!: 3-тото – защо не си признаваме, че не успяваме да се фокусираме и да го определим? Ето конкретната идея: ДВУКАМЕРЕН ПАРЛАМЕНТ: – ГОРНА: от спечелите избори партии : 49 % – ДОЛНА: от граждаска квота съставена от представители по браншови организации: 51% Как ще работи тази система: Простият принцип на съдебното жури: Каквито и закони и актове да предприеме Горната – Законодателната Камера- Техните решения подлежат на парафиране(Одобрение) от Долната- Гражданската камера чрез : ДА или НЕ.

  2. Аааа, ново 20 значи – вече няма да сме исландци, ми англичани, тъй ли? 😀 😀

    Значи аз при българите съм забелязала един масов синдром на национална недостатъчност, водещ със себе си желания за транснационални операции. Ние сме я исландци, я белгийци, я англичани, ама все за зла участ родени в телата на българи. И тъй като такава операция все още не е измислена, се опитваме да подражаваме на любимите си нации като поне на външен вид ги докарваме. Загледайте само протестиращите за национализация, народовластие и Велико народно събрание – ризи на Fred Perry, кецове на Lonsdale, шапки на Burberry (почти винаги менте) и нито една българска народна носия 😀 И сите са там ZA MAJKA BALGARIQ I V IMETO NA APOSTOLA.

    Викам като за начало най-после да накараме това, което имаме, да започне да действа, ‘щото досега само е давало на късо. Ма т’ва са си лично мои размисли и страсти, де, все още не съм достигнала ниво на политическа култура и компетентност, в които с такова самочувствие и замах да градя нови системи и да събарям старите.

    ПП: Аз дори и „шегите“ си не мога сама да измисля, ми ги заемам ( http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%9A%D0%B5%D0%B6%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8 ), тъй че оставям съвременните теоретици на обществения договор да дерзаят 🙂

  3. НАРОДЕ???? 140 ГОДИНИ ПО-КЪСНО…

    И наизлезе голямо множество и завика „Гладни сме, бедни сме!”
    И Бойковия ни излъгаааа… Обеща ни да ни изкара от гората и да ни оправя междувременнноооо. Защо…. не ни оправиииии…., а ни остави недооправениии???????”
    И ето излезе най-лукавият най-хитрият и най-дъртият Бесепарий и им рече: Не ви ли казах – Гласуваш за Бойковия, получаваш Десебарий.. Но Ура, товаршч… другари!
    Тиранът падна! …Дайте сега на мене да ви оправям, че ме знаете от 69 години ви оправяяям, а и оправялото ми е мощно, съветскоооое.
    Но множеството, макар и просто се сети: Колко пъти ни лъжеееш. И за сполуката през 1990 и през 1994 та до 1997, и след лето 2005 –тооо. Три пъти ни лъжеш, вече не та щем.
    И отнякъде пискливо гласче се чу: Аз съм Кабаседесарий, да ви… но му тупнаха едно и то млъкна.
    Къде е Седесарий същинския, да го разкъсаме ревна тълпата, щото каза, че сами трябва да се оправямееее?
    Ето го – ревна тълпата. Дайте да го разкъсаме, да го смачкаме тоз зъл демон, черен дявол, дето отказа да ни оправя, сами трябвало!
    Аааа- само това не!
    Смъъърт – чу се откъм кюшето И излезе един пущ в черна тужурка и закрещя: „”Смърт , смърт и смърт, аз съм новия Левски а той е казал смърт на чифутите, смърт на американците, смърт на англичаните, смърт на европейските империалисти! И мнозина викнаха – Аааа – този ша ни оправиии. И се попипваха току отпреде, току изотзадзе…
    „Но иска да ни връща в Азия, а ний все пак сме в Европааа…”, сети се някой.
    И той е в кюпа – ревна тълпата. Долу!
    И тогаз едно кьосе, подучено от Москва каза:
    „Стига вече сме чакали да ни оправят. Дайте ние ще ги оправим всичкитеее… и политици и партиии…. Смърт на партиите, долу политиците – ние ще смеее!”
    „Не е ли по добре да си оправим сами живота?” – каза някакъв с вид на гнил интелигент. „А, мръсен провокатор!
    Ние искаме да оправяме другите, а не себе си.”

    Да си изберем сега представители за кръгла масааа.
    Кои да са? И се юрнаха напреде и наизлязоха флейтистки, фризьорки, готвачки – ние ще ви оправяме най-добре, защото така е казал свети Ленииин.
    Но онез с тужурките казаха, че по-добре свети Хитлер, но ги прекъснаха…
    Тези къде се бутат, те са от два дена , а ние сме от първия ден и нас ни биха полицаитеее.
    (И после друго ни правихаааа) – викнаха други флейтистки.
    Но други казаха: Не се карайте всички ще сме дето сме тука. Пишете списъцитее и листитеее за парламентааа…
    Но нали казахме че 240 депутати са много лапачиии?
    Сто да са! Не – 80 ! Не 60! 50 стигат!
    Чакайте! Ама ние искаме Велико а не обикновено събрание и трябва всички тук 500 души да влезеееем.
    Да не остане някой навън и да не присламчи някой отвъъън….

    НАРОДЕ????

Коментарите са затворени.