Онлайн образование – защо да

текст: АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ / снимка: www.coursera.org

„Никога не съм можел да възприема смисъла на това някой да ме кара да правя нещо, което не искам, и то в рамките на период, в който със сигурност не искам да го правя. Когато обаче ми идваше желанието да правя това, което искам, и когато си поискам всъщност, и се даваше свобода на начина, по който исках да го направя, давах всичко от себе си… От началното училище до университета, в мен винаги се таеше някаква липса на интерес, защото ме караха да уча неща. Моментът, в който започнах да се наслаждавам на ученето бе този, в който напуснах образователната система, пораснах, и станах т.нар. „член на обществото”. Ако нещо ми харесваше, аз можех да го уча със своето темпо и със своя подход, и по този начин много лесно усвоявах ново знание и нови умения”.

Харуки Мураками

 Образованието не е лека хапка за преглъщане – за държавата, която постоянно го дъвче и лигави, от което няма кой знае каква полза, за преподавателите, които се отчайват от ниските си заплати и от нежеланието на много от учениците/студентите, и за самите ученици/студенти, атакувани от образователна апатия или разочаровани от разминаването между очаквания и реалност. По този начин се сформира един Бермудски триъгълник, всеки един от чиито ъгли е в постоянен конфликт както със себе си, така и с останалите два.

Ако започнем да търсим всички проблеми и фуги в системата, ще изпишем петдесетстранична декларация, която така или иначе ще увисне в пространството. Защото твърде често се оказва, че важни сектори, като здравеопазване и образование, изпадат някъде из антиматерията на черната дупка, наречена държавен бюджет. Вместо това смятам да обсъдя едно образование извън образованието, което, поне за мен, е символно за възможностите на времената, които търкалят пластовете си около нашите животи.

Става дума за сайтове и платформи, осигуряващи безплатни онлайн курсове за всеки потребител, който е заинтересован. Този метод може да не замества образованието „в стая”, а да е „придатъчен”, но за мен има огромни възможности и крие привлекателност за един млад (а и не само) човек.

Защо?

Нека дам любимия си пример за подобна платформа, наречен Coursera. През лятото ми щукна, че ми се учи социология – дълго време бях мислил за втора специалност, но първо не ми стигна успеха, а пък и в крайна сметка не знаех дали ще издържа двете специалности на гърба си. Случайно попаднах на Coursera, след като една приятелка ме запозна с проекта, и още по-случайно забелязах курса „Introduction to Sociology”. Оттам нататък се влюбих в цялата идея, която представлява сайта.

Защо х 2?

Coursera е възможно най-добрият формат за учене, който ми е бил предоставян досега. Курсовете се различават малко един от друг, защото обема на материала и дължината на курса варира (Социологията примерно беше шест седмици). Това, което присъства, обаче, са: видео уроци, текстови файлове и документи, препоръчителна литература, както и общи видеодискусии. Освен това за всеки курс са осигурени и дискусионни форуми, създават се Фейсбук групи, и прочие начини за комуникация между самите учащи.

В случая със социологията нещата изглеждаха така: всеки понеделник получавахме по три видеолекции, между 10 и 20 минути всяка, придружени с по 4-5 материала за четене. В сряда се състоеше обща видеодискусия с подбрани десетина учащи, в която се обсъждаше тазседмичната тема.

Разполагахме с два изпита, включващи писане на есе по проблем и отворени въпроси. За да получиш оценка на работата си, бе нужно да оцениш на свой ред пет случайно подбрани други учащи. С това първо научаваш доста за другите потребители (проверявах работата на един бразилец, който бе разяснил различни градски проблеми в Сао Паоло), второ – припомняш си неща, които може да си позабравил от материала, и трето, дава ти се свобода на рецензент, което наистина е нещо полезно. При изпълнение и на двата изпита с определена оценка получаваш сертификат. Този сертификат не може да бъде представен на работодател като официален документ, поне засега. Но удоволствието от курса и научената информация лесно могат да бъдат трамплин за по-нататъшни постижения в тази сфера, или пък разширяване на общата култура, или пък – демонстрация на действителни знания, въпреки само онлайн сертифицирането.

В какво се крие успеха на този модел?

Според мен огромният проблем с образованието в момента, освен чисто финансовият такъв, е дупката между поколенията. Наред с честата остаряла материална база, разполагаме и с остарял материал по много предмети, поднесен по архаичен, неграбващ начин за окото и съзнанието на подрастващите, които вече имат много различни критерии и предпочитания. Това демотивира учащите, а оттам демотивира и самите преподаващи и води до един затлачване на учебния процес.

Платформи като Coursera са успешни, защото дават точно това, което Мураками теоретизира по-горе – дават свобода да учиш когато искаш този материал, по какъвто начин искаш. Можеш да гледаш лекциите и в 8 сутринта, и в 12 вечерта. Всеки курс споменава по колко време средно на седмица е препоръчително да му отделиш – може да са 8 часа, може да са 10, може и да са 5.

Можеш да направиш изпита и на 20 юли, и на 23 юли, но трябва да внимаваш да е до 26, защото тогава е крайният срок. Можеш да обсъдиш материалите в дискусионните форуми (численост: 40 хиляди души специално при социологията) с нигерийци, бразилци и американци, или да влезеш във Фейсбук групата, където сте 700 души. Или да следиш темата „Bulgarians studying sociology”, където сте 20 души от родната страна, запалени по тази наука. Тази гъвкавост, тази разчупеност, методиката на поднасяне, мултимедийната страна на образованието, неизменно събужда интереса и желанието на потребителя.

Статукво сега и отвъд

Coursera започна с 5 университета през пролетта на тази година. В момента висшите учебни заведения, предлагащи курсовете, са 35 на брой, а курсовете са се увеличили няколкократно. Аудиторията също, като статистиките сочат, че близо 2 милиона потребители от 196 страни са се записали в поне един курс на платформата. Сред лекторите са водещи професори от учебни заведения като Станфордския университет, Принстън, Музикалният колеж Бъркли, Индийският технологичен институт в Делхи, Мелбърнският университет, Единбургският университет, Хонгконгският университет за наука и технология и още много други.

Платформата, както казах, не е единствена. С лесно изчаткване на няколко клавиша, потребителят се запознава и с Khan Academy, където са качени над 3 хиляди видеофайлове, покриващи теми от химия, през биология, математика, литература, текущи икономически и политически проблеми и какво ли не друго. Налице са и други платформи като CosmoLearning, MITVideo, ResearchChannel, винаги хитовите TEDx и много, много останали.

У нас в момента се доразработва и сайт (www.bgclass.net), който освен онлайн дневник, планира да предлага видеоуроци от учителите за учащите в по-ниските стълбове на училищата – началните училища и гимназиите. Това е адекватна реакция на времената ни, според мен, а и на възможностите на технологиите, които могат да бъдат добър приятел на образованието. И да ни улеснят по всички негови брънки, вместо да се спъваме във все същия изсъхнал скелет на архаичното.

15 мнения за “Онлайн образование – защо да

  1. I think other web site proprietors should take this site as an model, very clean and magnificent user genial style and design, let alone the content. You are an expert in this topic!

  2. Very good writing. This article titled Онлайн образование & satisfied my need to read high quality articles for the day. Quick question, I do some writing myself on a different topic, focusing on vin lookup. Would it be possible for you to critique my writing when you have some time? I would really appreciate that.

  3. 313216 834515Spot on with this write-up, I truly assume this website wants much more consideration. probably be again to read much more, thanks for that info. 481544

  4. 988655 575455There is noticeably a great deal of dollars to recognize about this. I suppose you produced certain good points in functions also. 889067

Коментарите са затворени.