Образът на съвременната жена – домакиня или бизнес дама


Текст: Мария Христова

През последните години се наблюдават известни процеси на разчупване на традиционализма в съзнанието и мисленето и на мъжете, и на жените, в много по-голяма степен при младите, отколкото при възрастните поколения. Все повече мъже декларират необходимост от участие в домакин­ския труд, във възпитанието и отглеждането на децата. Това по-скоро се отнася за подрастващите и за рабо­тещите от големите градове, притежаващи по-високо образование.

.fusionlife.in

Снимка: fusionlife.in

Традиционното разделение на ролите меж­ду двата пола, на „мъжка“ и „женска“ работа е на път да намалее и може би да изчезне, но това на практика ще стане много бавно, ако не се провеж­да адекватна политика за съвместяване на профе­сионалния и семейния живот и на двата пола, партньорство и поделяне на труда. Разграничаването на ролите според специфичните отговорности на мъжете и жените (мъжете печелят пари, жените се грижат за дома) почти няма място днес. Но това е само по отношение на мъжката работа. Работи, който може и има по-голям късмет, но домакинската работа си е чисто женска грижа.

В традиционното българско семейство увеличаването на заетостта на жените в икономиката не се съпътства на практика с намаляването на обема на труда им в домакинството. Обществото продължава да очаква от жените изпълняването на отредените им по традиция функции, свързани с домашната работа и отглеждането и възпитанието на децата. Женските социални роли са значително по-ясни, отколкото мъжките. Мъжете все повече формално, отколкото на практика, са глави на семейства, а и самото понятие вече се изпразва от съдържание.

От друга страна времето за труд на жените в домакинството по традиция е значителено, но през трудните години на прехода то се е увеличило и е заело огромни мащаби. За мен има силен превес на жените пред мъжете в сферата на неплатения домакински труд. Жените отделят седмично средно над 8 часа повече от мъжете, т.е. имат още един пълен работен ден. Те продължават да поемат почти цялата тежест на домакинския труд. Преразпределението на времето на жените се осъществява главно между свободното време и това за труд.

Но трябва да признаем че мнението на мъжете, че и двамата партньори трябва да допринасят за семей­ния бюджет е масово. Преобладаващата част от тях приемат равнопоставеност по отношение на формирането на семейния бюджет, много дори предоставят отговорността на жените да се грижат за неговото разпределе­ние и използване. Мисля, че можедм да твърдим, че в най-голяма степен е постигнато партньорство между двата пола при формирането и използването на семейния бюджет – традиция от предишния период на пълна заетост на мъжете и жените, традиция, която кризата и трансформациите през последните години не са отменили, а са затвърдили допълнително.

Интересен е и фактът, че все повече мъже предоставят и такива доскоро “мъжки” работи в дома като ремонти, в т.ч. и на личния автомобил на съпругата. С това жените „получават“ възможността да поемат всички разновидности на домакинския труд или да участват равнопоставено и в осъществяването на тези от тях, които преди десетилетие се приемаха за задължения на мъжете в дома.

Малко по-различно е положението с традиционните домакински работи, считани преди десетилетия за чисто женски задължения като готвене, пране, гла­дене, почистване и др. Все още прави впечатление, че жените продължават да поемат почти цялата тежест на домакинския труд. Съдейки по собствените си наблюдения, делът на тези дейности се е увеличил в голяма степен при много жени. Мъжете пое­мат на практика само леките ремонти в дома, а далеч не в много семейства помагат и в пазаруването. Това разпределение на домакинския труд аз възприемам за  несправедливо.

Мъжете много трудно преодоляват културни­те бариери на традициите и удобното си статукво да са лидери вкъщи, докато друг (жената) върши т.нар. неблагодарна и трудоемка работа в дома. Социалните и икономическите промени не са променили по същество разпределението на труда по пол в домакинството и по възпроизводство.

Жените продължават по традиция да поемат цялата домакинска работа и грижите за децата като втори работен ден в рамките на същото денонощие независимо от оценките им, че това е непра­вилно. Икономическите кризи и мащабното обедня­ване не им позволява да ползват редица облекчения, които може да им предложат домакинската техника или увеличилото се предлагане на услуги – т.е. трудът на днешните жени в домакинството през последните години не само се е увеличил, но на преобладаващата част от тях са намалели и финансовите възможности за заместването му с техника.

Парадоксът е в това, че до началото на 90-те г. домакинствата са имали в по-голямата си част финансови възможности и осъзната потребност от битова техника и услуги за дома, но такива са липсвали на пазара. През последни­те десетилетия пазарът все повече се насища с та­кава техника и услуги, но силно намалелите покупателни възможности на населението след четири- или петцифрената инфлация и увеличеното равнище на безработица не позволяват и сега трудът на жените да бъде намален или поне облекчен. Тък може би трябва да задам въпроса защо не и увеличе­но участието на мъжете?

В заключение може да се каже, че трудностите, свързани със смените на политическия и икономическия модел, както и последвалите ги кризи са засилили ролята на семейството и на партньорските взаимоотношения, но все още е голямо изключението, породено от наложените традиционни стереотипи, нагласи, предразсъдъци и наложения с времето „мъж­ки комфорт”. Фактите в подкрепа на все още властващото мъжко господство са много. С тях жените се сблъскват ежедневно и навсякъде. Интересно е да отбележим една констатация на френския мислител Пиер Бурдийо. Той пише в своята книга „Мъжкото господство”, че „тъй като мъжкото господство е „символно”, защото е влязло в привичките и ежедневието на хората, и тази му естественост го прави ефикасно и трудно преодолимо, докато друго ежедневие, друга естественост, друга непреодолима сила на всекидневието се изправи срещу него”. За мен точно такъв тип революция изживяваме днес.

*Мария Христова е бакалавър по „Медии и журналистика“ в УНСС. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.