Образованието е възможност за справяне с неравнопоставеността между половете


13585184_10210303189356542_3170845888444725003_o

На снимката: Кристина Ненова

Кристина Ненова е  психодрама-терапевт, експерт международни програми и проекти във фондация „Асоциация Анимус“. Тя завършва бакалавърска програма по Психология и магистърска програма по Когнитивна наука в Нов бългрски университет. Наскоро издаде и първата си книга „Цветовете на една мечта“ – Международна лятна школа по когнитивна наука. Разговаряме с нея за здравословното общуване в съвременния свят, равнопоставеността между мъжете и жените и професията, която е избрала.

Една от мисиите на Фондация „Асоциация Анимус” е здравословното общуване между хората и равнопоставеност между половете в българското общество. Смяташ ли, че има равноправие в България и трудно ли е да се работи в тази насока?

На ниво нормативна уредба съществува равнопоставеност между половете. В Конституцията на Република България са заложени принципите на недискриминация и на равноправие. Парламентът наскоро прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Кодексът на труда също забранява дискриминация на база пол и въвежда равното заплащане на мъжете и жените. Антидискриминация по пол е заложена в редица закони, например, Закон за висшето образование, Семейния кодекс, Закон за защита срещу домашното насилие и т.н. Наличието на подобна законова рамка е много важно, защото тя регламентира равенството между мъжете и жените. На практика, обаче, се оказва, че мъжете и жените в България все още не са равнопоставени. Средно 20% по-ниско заплащане у нас получават жените спрямо мъжете по данни на НСИ.  Докладът за „Равнопоставеността на мъжете и жените в България през 2015 г.“ показва, че жените остават по-дълго време без работа и продължават да бъдат с по-малки пенсии от мъжете. Жените, които са на позиции, на които се вземат решения все още са по-малко от мъжете. Много примери могат да се дадат в тази посока.

Професионалната ти реализация е свързана с това да бъдеш и психолог. Повече мъже или жени търсят професионална ти помощ  и увеличава ли се доверието към психолозите?

Това, което мога да предложа като статистика касае само клиентите, които се обръщат към Фондация „Асоциация Анимус”. Практиката ни показва, че и към момента броят на жените, които търсят подкрепа от професионалист са повече от мъжете (около три пъти повече, цитирам различни услуги, които фондацията управлява). През 2015 г. на горещата телефонна линия за пострадали от насилие са се обадили 1436 жени и 343 мъже. Все пак трябва да се вземе предвид, че обажданията касаят темите домашно насилие и трафик на хора. Иначе практиката ни показва, че психологическото консултиране и психотерапията се разпознават все повече и сред двата пола. В този смисъл можем да предположим, че доверието към психолозите се увеличава.

Към Фондация „Асоциация Анимус” функционира Кризисен център за деца и жени, пострадали от домашно насилие „Света Петка“, който представлява комплекс от социални услуги. Какви програми от грижи за пострадалите се осъществяват там? И кой ви търси най-често – мъже, жени, деца?

В Кризисен център „Св. Петка”, единственият за София, се настаняват жени и деца, пострадали от домашно насилие. Те могат да останат в центъра в срок до 6 месеца. В рамките на престоя пострадалите стават част от различни програми, които им дават възможност за възстановяване. Програмата за кризисна интервенция цели овладяване на кризата, идентифициране на нуждите и ресурсите за справяне на пострадалия, оценка на риска за здравето и живота и т.н. Ще спомена за още една програма – а именно, програмата по овластяване, в рамките на която клиентите получават подкрепа в процеса на търсене на работа.

Ангажирана си и с работа  по проекта RISE – Повишаване на вътрешните ресурси за справяне с училищния тормоз, финансиран по програма „Права, равенство и гражданство” на Европейски съюз. Какво представлява той? И какво наблюдаваш ти по отношение на тормоза в училище – момчетата или момичетата са по-често насилници и какви смяташ, че са мотивите им да бъдат такива?

 Основната цел на проекта RISE  е да редуцира епизодите на училищен тормоз в училищните общежития чрез иновативна програма за интервенция, която да отговаря на нуждите на младите поколения и да е концентрирана върху изграждане на  вътрешна сила у тийнейджърите, която цели да:

– насърчи средата на доверие и взаимно уважение, в която младежите да се чувстват защитени и да могат да изразяват свободно своите мисли, както и да споделят емоциите, които изпитват;

– да създаде стратегии за справяне , които да  върнат усещането за значимост на тийнейджърите, отнето от сблъсъка с училищния тормоз.

Моите наблюдения от работата ми по проблема училищен тормоз в голяма част от училищата в София показват, че както момчетата, така и момичетата влизат в ролята на насилващи точно защото да насилваш е роля, която  може да бъде заемана и от двата пола. Понякога средствата, които се използват за установяване на контрол върху другия са по-различни. Но и това не винаги е точно така. Например, има момичета, които също използват физическа агресия по отношение на други ученици в училище, освен емоционална такава. Така, че наистина е важно да разбираме по-добре какво е характерно за тези роли – упражняващ училищен тормоз, тормозен и да се интересуваме от динамиката на това взаимодействие, а също така и активно да привличаме децата и младите хора в борбата с този проблем.

Какво е твоето виждане за справяне с неравнопоствеността между половете в България?

Образованието е една възможност за справяне с неравнопоставеността. Другата опора може да бъде добрия диалог по тази тема в обществото.

* Гергана Иванова, е студентка по „Журналистика“ в Бургаски свободен университет. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.