Образованието, глупако!

obrazovanieto glupako

текст: АЛЕКСАНДРИНА ГЕОРГИЕВА / снимка: радио „Реакция“

На фона на всички целящи неясно какво протести се появи и един с конкретна цел. Днес, на 27-ми януари 2013 г., студентите от СУ протестираха в двора на Ректората срещу повишението на таксите за обучение.

В края на януари Академическият съвет на СУ взе решение да вдигне таксите с 8% от следващата година. Законово това е оправдано – според Закона за държавния бюджет за 2012 г. А морално?

Година по-рано същият този Академически съвет написа отворено писмо до Бойко Борисов, Сергей Игнатов и Цецка Цачева, в което заявяваше, че „в условията на продължаваща финансова и социална криза няма да се възползва“ от възможността за увеличение на таксите. Още по-рано студенти и преподаватели протестираха заедно срещу намаления бюджет за държавно образование.

Сега академичната общност в СУ се раздели на две – от едната страна е Съвета. От другата: студентите, които не желаят да плащат за ремонт на няколко аудитории в Ректората – една от първите посочени причини за увеличението.

Не, грешка. Студентите не желаят да плащат по съвсем други причини. Защото:

Не е нормално бюджетът за образование да намалява всяка година.

Не е нормално преподаватели в университет и докторанти да получават заплати от по 400-500 лв на месец.

Не е нормално най-старият университет в България да няма пари за ремонти, битови разходи и сапун в тоалетните.

Не е нормално приемът да се раздува до безумни размери, нито е нормално тежките кандидат-студентски изпити да се приравняват по тежест с нелепите тестове на матурите. С цел привличане на повече студенти. Защото финансирането е „на глава“. А много от главите са празни. И от двете страни на барикадата.

Всички тези проблеми се коренят както в държавната политика в образованието, така и в ръководството на университета. Най-ненормалното в ситуацията е, че минимална част от тях просто се прехвърля на главите на студентите. Без логика, стратегия или смисъл. С решение, взето по време на сесия, без да се отчетат протестите на Студентския съвет.

Вдигането на таксите няма да спаси каквото и да е в Софийския университет. Думата „реформи“ звучи вече саркастично – но точно това ни трябва. Реформи във финансирането, стимулиране на качеството в научната работа, а не на количеството студенти. Достойни преподаватели, които да получават достойни заплати. В частно предприятие никой не би търпял служител, който идва на работа веднъж месечно. Защо тази търпимост в държавния университет? Достойни студенти, които да желаят да научат нещо, вместо да си купят диплома легално. А не събрани на стотно класиране лица, които да попълват бройка.

Най-важното: реформа в мисленето. Студентите, преподавателите и служителите на Университета съставят академичната общност. Поне според Закона за висшето образование. И решението на проблемите й не е прехвърляне на горещия картоф надолу в йерархията, докато, току-виж, той поизстинал, а недоволните забравили. Академичната общност заслужава грижа, уважение и свобода. Академичната общност не е седянка на феодални старци, нито сбирщина пияници в Студентски град. Университетът е храм на разума, а не печатница за дипломи.

Протестът днес, на 27-ми февруари, е първият, който ни припомни това.