Няколко тона нагоре в джаза

2

текст: АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ / снимки: ФЕЙСБУК ПРОФИЛ НА ГРУПАТА

В кощунствено топлата февруарска вечер посещавам баща ми и за пореден път се карам с него за музика. От едно овехтяло радио, Jazz.fm се раздава на максимум, джазът е навсякъде, заиграва се с ушните миди, мен ме отегчава, него пък – екзалтира. С джаза ситуацията е малко тип обичай-или-мрази, и аз не бих казал, че не харесвам тази музика, но я намирам за трудна. Междувременно с това признавайки я за отчайващо елегантна, интелигентна и… велика.

Час по-късно съм в Dada Cultural бар. Името може да ви удря с малък повей на претенциозност и снобарщина, обаче в контекста на провеждането на джаз концерт малко места ми се струват по-подходящи. Заведението се пръска по скромните си шевове, едно поне петдесетина души са изпълнили резервираните маси, някои стоят прави. Общото между прави и седнали е, че всички са вперили поглед напред, където три млади момчета се обсебили три познати открай време на човечеството инструмента – пиано, бас и китара.

1

Говорим си за група Обертон и триото Николай, Кристиaн и Валери. Ако сте се заслушвали из по-непознатите родни джаз формации, твърде вероятно е да познавате първите двама от група Плюс-Минус. Към безсловесната им музикална компания по-късно се присъединява и специалният гост – вокалистката Алис, която пък също е част от вече разпадналия се Плюс-Минус.

Наоколо се случва нещо страхотно. В началото съм учуден как нещо толкова скромно по мащаби ме изпълва с такова огромно усещане за задоволство. След малко свиквам, отпускам се, а след някоя и друга минута ми идва просветлението защо джаза по радиото ми е скучен.

Нямам видимост, това е. Нямам видимост как ръцете на свирещия на пиано Николай играят по леко пожълтелите бели клавиши, докато с периферното си зрение засичам акордите на акустичната китара на Кристиaн и бесните дърпания на баса от Валери. (Който между другото от време на време се изявява и на контрабас). Не виждам усмивките на музикантите, огледални на тези на слушащите ги. Момчетата откровено се кефят на максимум, което важи и за тяхната аудитория. В този момент – между три различни танца на ръцете, околни танци на краката, и приглушена светлина, осъзнавам, че джазът си струва най-много тогава, когато го наблюдаваш и попиваш. Когато е пред теб, и ти го вдишваш с всичките си налични сетива, с които си дарен като човешко същество.

Обертон поглъщат вакуума на заведението и го изпълват – без да се свенят, с игриви, ударни, агресивни, или пък съблазнителни, а може би и на моменти малко тъжни мелодии в продължение на близо три часа. Двайсетина песни, пет от тях с вокалите на Алис, и не мисля, че който и да е присъстващ остава недокоснат от това, което ни предлагат. Завъртат се вариации на “The Girl From Ipanema”, “Gentle Rain”, легендарното “Take the “A” Train” (къде си, Елингтън?!), или пък посветената на едноименния филм от средата на XX век „Black Orpheus”. Когато Алис закрива с гъвкави вокали “All Of Me” пък, съвсем заслужено, публиката настоява за бис, който и в последствие ѝ е даден.

3

Отказвам да звуча рекламно. Според мен е по-скоро логично стечение на обстоятелствата да се прояви поне малък интерес към творчеството на тези хора. Както и към това, което много незнайни или малко по-знайни групи правят из родната сцена. Може би в DaDa Cultural бар, може би в „Студио 5”, или пък в някое още по-тясно помещение, завряни отвъд очите на града, подбран брой очи, следящи силуетите на музиканти и инструменти.

Интимността има много измерения, а музиката е може би е едно от най-впримчващите такива. Обертон просто бяха интимни с всеки един от нас, но по крайно ненатрапчив начин.

13 мнения за “Няколко тона нагоре в джаза

  1. Are you a seasoned writer? You clearly articulated your thoughts in your writing on Няколко тона нагоре в джаза. I would love to invite you to read my article focusing on vin lookup. It would be nice if you could share your thoughts on my writing as well – thank you!

  2. CAIR personnel in Washington, D.C., and The golden state got an email threatening to reduce off the staff members head after the announcement of the filling of the complaint.
    Pop-dance songstress Lauren Hildebrandt is talking out regarding an individual of the best most current fears NYC people are working with & ndash bed mattress bugs. Although on a present radio and press tour in Manhattan to promote her current dance radio strike & ldquoUnderneath, & rdquo Hildebrandt remained different evenings at an extravagant elegant & ldquoretreat & rdquo resort in Union Square. To her outstanding shock, her hotel bed was infested with bed insects. Undesirable and unsightly bites showed up all over Hildebrandt & rsquos back once more and shoulders.
    IndustriALL Global Union and UNI Global Union in a highly effective alliance with leading NGOs, Clean Clothing Initiative and Employee Civil liberties Consortium have transformed the policies of the game for laborers in Bangladesh. We welcome the choice of the companies who have actually registered to the Accord for acting conscientiously in the light of the Rana Plaza misfortune. Forty-eight hrs ago H&M began the ball rolling and we now have the major global home brand names aboard.
    The Minnesota http://abercrombiefitch.devhub.com Department of Human Civil liberty filed a claim against Abercrombie & & Fitch in behalf of the teen after the August 2005 incident. The teen’& rsquo; s sibling was not enabled to help her in the suiting up room also after discussing to keep employees that her sister had an impairment.
    As mentioning by their press launch the plaintiff helped many months (not years) between 2009-10 while putting on a hijab in a low-profile stockroom placement, which would not have actually needed her to be out on the floor besides when she was equipping merchandise on the shelves. In February 2010, she was terminated from her placement as a staff member after she declined to eliminate her scarf.

Коментарите са затворени.