„Моята утроба не принадлежи на родината“

Снимка: BBC

Снимка: BBC

Текст: Калина Иванова

„Адът за жените продължава“ и „Моята утроба не принадлежи на родината“, това гласят едни от многото протестни лозунги, издигнати пред парламента във Варшава миналата седмица. Хиляди поляци и около 60 организации участваха в демонстрациите срещу абсолютното премахване на възможността за аборт в Полша.
Днес полякините имат легално право да прекъснат бременността си само в случай, че тя застрашава здравето им, ако плодът има малформации, или е резултат от изнасилване или инцест. Полша, Ирландия и Малта са трите европейски страни с най-строги закони срещу абортите, а в момента в Полша протича засилена кампания на Католическата църква за пълната им забрана. Гневът на гражданите бе провокиран и от явната подкрепа, която министър-председателката Беата Шидло заяви пред Радио Полша, казвайки, че още не е ясно дали дебатът ще влезе в парламента, но тя лично подкрепя инициативата.
Организации като „Да за жените“ (Tak dla Kobiet) подозират, че не е изключен и опит за забрана на спешните контрацептиви, ако подобно законодателство бъде прието. Друг риск ще бъде увеличаване на смъртността при раждане, както и бъдещето нарастване на опасни и нелегални аборти. И не на последно място такъв закон би дал право на държавата да пренебрегва конституционните права на своите граждани, под претекста, че предпазва неродените деца.
Репродуктивни свободи
Разбирането, че утробите на полските жени принадлежат единствено на тях самите, а не на държавата, може и да изглежда очевидно, но когато са намесени католически традиции и доза национализъм, крайностите се поляризират политически. Темата е добър повод да погледнем назад и да си припомним за една битка, която взе своя връх не толкова отдавна, и която все още се води от около 25% от световното население. Репродуктивните права трябва да гарантират на всеки човек пълен контрол върху собственото му тяло и това дали, кога и как да има, или да няма деца. Те включват още правото на контрацепция, увеличаване на фертилността, грижа и подкрепа при бременност, както и справяне с различни проблеми при отглеждането на деца.
В България абортите по желание са легални до края на 12-ата седмица. Те са възможни и за момичета, ненавършили 16 или 18 г., в случай, че родителите им са дали съгласие. В повечето страни от Латинска Америка, Африка и Азия, обаче, жените все още могат да бъдат осъдени на затвор заради нелегален аборт, дори в случай на изнасилване, или застрашаване на собствения им живот.
Няма как да се говори за сексуални и репродуктивни права без да се мисли и за феминистки активизъм. Основателна посока за критика ни дава и 82-годишната активистка Глория Стайнъм, която е убедена, че „ако мъжете забременяваха, абортът щеше да е тайнство“. Феминистките движения в САЩ през 70-те и 80-те години работят усилено за общественото осъзнаване на проблемите на жените, за конкретни законови поправки, право на репродуктивна и лична свобода. Правото на аборт, достъпът до противозачатъчни средства и автономия върху собственото тяло са сред ключовите политически искания на движението. Осъществяват се и много кампании за по-добри политики и закони, които да криминализират изнасилването и домашното насилие, както за изкореняването на гениталното осакатяване на жени.
Заплаха отвътре
От птичи поглед изглежда, че прогресът на Европа по тези върпоси е неоспорим. Репродуктивните права на жените трябва да се изразяват в пълната им свобода те да вземат всички тези решения – без да се чувстват притиснати от мъже, доктори, държавни, или религиозни авторитети. Но случващото се днес в Полша – страната членка с най-бързо развиващата се икономика в Европа, няма как да не ни накара да се замислим за бъдещето.
С идването на власт на консерваторите от „Право и справедливост“, които използват бежанската криза и заплахите за ЕС за собствените си евроскептични цели, националният авторитаризъм добива все по-ясен облик. И тук идва голямата роля на църквата, която иска да асимилира секуларните политики, предлагайки удобни слогани за онези, които днес се чувстват объркани пред либералните западни предизвикателства.
Силна подкрепа срещу аборта има и от страна на активистите, които го определят като „геноцид“ за полската нация и издигат плакати с неродени ембриони, редом до лицето на Хитлер, който въвежда абортите в Полша. Това е само една от причините, извън очевидните за повечето жени, които биха могли да ни накарат да се замислим защо случващото се е опасно. Защото в крайна сметка корените на европейската демокрация са преди всичко в политиките на всяка една от държавите членки и от тях зависи дали погазването на гражданските права ще бъде нормализирано, или не.
Женското тяло е също така и преди всичко човешко тяло, което не бива да бъде институционализирано без право на несъгласие.

*Калина Иванова е бакалавър по „Журналистика“ и магистър по „Социални изследвания на пола“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.