Моята голяма луда гръцка реформа

автор: ПОЛИНА СПАРТЯНОВА / снимка: AFP Гърция отново е изправена пред Троянска война, но този път в дъното не е Хубавата Елена, а Желязната лейди – Ангела Меркел. До нейното посещение протестите в Гърция се развиваха по един и същи начин: на улицата излизат няколко хиляди души с лозунги, върху които са описани техните искания. Това съответно е и предпоставка да не отидат на работа същия ден – вдигат „много шум за нищо” в рамките на няколко часа и се прибират да си починат от неработния ден. След ден или след седмица процедурата се повтаря, като се сменят само лозунгите и се привикват съседите или колегите да се включат в масовката. Схемата се възпроизвеждаше докато г-жа Меркел си стоеше на сигурно място в Берлин или в Брюксел и оттам отправяше препоръки към изправената пред банкрут евро-членка. Но след посещението й през миналия месец напрежението ескалира и бунтовническият дух на Гърция започна да заразява все по-голяма част от населението. Както се казва в една стара българска поговорка „Храни куче да те лае”.

Оказаната финансова помощ за Гърция до този момент се равнява на приблизително 280 млрд. евро, като един от главните й кредитори е немската държава. Нейната помощ беше повече от щедра не само заради милиардите парични траншове към южната ни съседка, но и заради ударите, които ще понесе най-силната икономика в Европа през следващата година. Прогнозата на Европейската комисия за растежа на германското БВП през 2013 е понижена двойно от 1,7% до 0,8%, а на европейското БВП – от 1% на 0,1%. Според президентът на Европейската централна банка Марио Монти и икономистът на ING Карстен Бржески имунитетът на Германия срещу кризата вече не работи, което означава само едно: корабът-майка не може да се занимава само с корабокруширалите евро-членки, а трябва да обърне внимание  и на настъпилите повреди в „машинното” му управление. И въпреки всичко германският канцлер Ангела Меркел не насочва платната си в друга посока: „Всички решени до момента въпроси, свързани с антикризисните мерки за закъсалите евро-членки, трябва да бъдат приключени на срещата на високо ниво в ЕС през декември“.

И докато чакаме да дойде време за срещата на високо равнище през декември в Брюксел, ще е хубаво да имаме нещо под ръка за прочит като например доклада на „Тройката”. Но цялата тази потайност около неговото закъснение започва да навява мисли на чакащите дали докладът на представителите на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка не се е превърнал в поредната гръцка легенда. Докладът дали е управляем гръцкият дълг трябваше да излезе още през октомври, но и до ден днешен съдържанието му е мистерия. Последното оправдание на Европейската комисия относно закъсняващото становище на „Тройката” твърдеше, че администрацията на Обама не иска „разтърсващи събития” за световната икономика преди изборите за президент на САЩ на 06.11.2012 г. и на това се дължи забавянето. Изборите в САЩ преминаха успешно и на 12.11.2012 председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер излезе със становището, че „докладът бил положителен”. Докладът на т. нар. „тройка“ бе обсъден същия ден на заседанието на финансовите министри на страните от европейската валутна общност, но въпреки това не стана ясно неговото съдържание.  Според говорителката на немското финансово министерство Мариане Коте цялостният доклад на „Тройката“ трябва да се очертае пътя за постигане на устойчивост на гръцкия дълг. Затова и всичките процеси по отпускане на новите траншове за Гърция се забавят. Търпението на гърците започна вече да се изчерпва. Освен него те трепетно очакват във всеки един момент  и решението на кредиторите си дали ще бъде отпуснат следващият транш от помощта за Атина, която иначе ще остане без средства за заплати и пенсии, ще обяви неплатежоспособност и може да бъде принудена да напусне еврозоната. Наскоро финансовият министър на Гърция, Янис Стурнарас, заяви пред медиите, че „Ако не получим транша от 31,5 млрд. евро, ни чака глад.”

31,5 млрд. евро. Толкова струва законът за строги икономии в гръцката държава и гласуването на един съвсем различен от досегашните бюджет за 2013 година. Близо 100 000 недоволни гърци излязоха на протест в центъра на Атина по време на гласуването за новия закон, опитвайки се да прекратят края на идилията, в която живееха до сега. Безуспешно. Според новата наредба на гръцкото правителство възрастта за пенсиониране в Гърция ще се покачи от 65 на 67 години и отделно пенсиите ще бъдат намалени с 5-15 %. Очаква се заплатите на полицаи, военни, пожарникари, професори, съдии и на служители в съдебната система също да бъдат намалени. Отделно ще бъде намалена минималната работна заплата и обезщетението на служител при прекъсване на трудов договор с 35%. На пръв поглед тези мерки изглеждат нехуманни, но всъщност са начин гръцкият народ да се научи да живее като своите съседи от ЕС. Вместо да възнаграждава държавните служители с по-високи заплати от тези на хората, които работят в частния сектор, да раздава високи пенсии, вкл. на близо 20 000 отдавна починали пенсионери…

Според новия бюджет Гърция ще може да икономиса в рамките на 2013-2014 г. близо 13,5 млрд. евро от съкращаване на „държавни разходи” и отделно да напълни полека-лека хазната си с новия-стар завишен Данък добавена стойност.  Защо новият-стар? Защото новите проценти ДДС в Гърция бяха завишени още преди няколко години, но много малка част от гърците се съгласиха да ги плащат. А и защо ли да плащат, след като някои от областите в държавата не бяха дори регистрирани в данъчната й система… Развитие все пак има – данъчната администрация вече е дигитализирана, а в периода между 2010 и 2012 г. са наложени санкции в размер на 12 милиарда евро. Десетки известни личности, вкл. един бивш министър, са в затвора заради укрити данъци или корупция – нещо доскоро направо невъобразимо.

Гръцката държава е едва в началото на реформирането си и не бива да подценяваме това, което успя да постигне дотук, дори напротив, имаме основание да я потупаме по рамото. Но все пак не е много редно реформите да изсмукват от честния данъкоплатец постоянно нарастващи суми, докато някои стоят настрана и търсят нови и нови начини да подведат държавата си. Сигурна съм, че все още има голям брой гръцки граждани, които са мотивирани да плащат данъци и да поддържат честен и законен бизнес, но ми се струва, че скоро и те ще изчезнат, ако някой не започне да наказва съгражданите им, които злоупотребяват. Освен това като че ли много малка част от населението си дава сметка, че ако то не помогне на държавата си да спре беззаконието и да възстанови, няма кой да го направи. Протестите няма да помогнат кой знае колко.

Преди седмица гръцкият журналист и редактор на булевардното списание „Хот Док” Костас Ваксенавис беше задържан в гръцкия арест и застрашен от три години затвор, защото публикувал списък с 2059 „прегрешили данъкоплатци”. Така нареченият „Лист на Лагард” се основава на информация от френските сили за сигурност и съдържа включително и имена на гръцки граждани, които през последните десет години са правили парични траншове от Гърция към Швейцария. Според вестникарска кореспонденция през 2010 година тогавашният френски финансов министър Кристин Лагард, която в момента оглавява Международния валутен фонд, е предоставила списъка на гръцките власти. Последните две години списъкът е обикалял различните органи на властта, но без резултат. В края на лятото премиерът на Гърция, Андонис Самарас, замахваше с пръст към швейцарските банкови сметки на тези, които са източвали пари от държавата, но така и не предприе по-съществени действия. Затова и обвинението към журналиста Костас Ваксенавис твърдеше, че само е „предал плячка на зажаднялото за кръв общество”. Днес редакторът на списание „Хот Док” е на свобода, но все още не се е отказал от битката с правителството и „прегрешилите данъкоплатци”. Във времена, когато духът на обществото е изправен пред сериозни изпитания, като че ли само журналистите са способни да отворят очите на народа си. Въпрос на време е да разберем дали всъщност списъкът на Лагард няма да събуди гръцкото недоволство не срещу правителството и неговите строги мерки за икономии, а срещу тези, които години наред отказват да се съобразяват с тях.