Много SEX, малко ПР

@KarolevVladimir

текст: КАЛИНА ДРЕНСКА / снимка: ФЕЙСБУК

SEX! Now that I have your attention… Хванахте ли се? Или и вие сте запознати с небеизвестната реклама на Subway? Въпреки че живеем в свят, в който, както казва немският социолог Ричард Мюнх, непрекъснатата грижа за поддържане на обществената репутация е въпрос не на лукс, а на оцеляване, никога не е било по-трудно определено послание да достигне до широката общественост. Точно защото всички публични актьори ожесточено се борят за вниманието на същата тази публика, която в крайна сметка в един момент достига своя предел на информация, която може да възприема.

И именно в момент, в който за все по-агресивни и натрапващи се реклами се пръскат все повече пари, звучи доста невероятно да си направиш безплатна реклама, при това успешна. Е, преди боени дни (на 7 януари) икономистът Владимир Каролев успя само със 140 знака, сиреч един пост в Twitter, да вкара България в ефира на може би най-популярната бизнес телевизия в света – Bloomberg. Във връзка с нашумялото напоследък ново руско гражданство на френския актьор Жерар Депардийо, бягащ от 75-процентен данък върху доходите в родината си, от Bloomberg попитаха зрителите си в социалната мрежа къде биха се пренесли, за да избягат от високи данъци. Отговорът на г-н Каролев, че би дошъл в България заради плоския данък от 10%, фискалната стабилност, факта, че левът е вързан за еврото, и членството на страната ни в ЕС, беше цитиран в предаването Bloomberg Surveillance, последван от поздрав за всички източноевропейци, които гледат. По-късно дори водещата Sara Eisen написа в профила си в Twitter, че всички искат да се преселят в България заради изредените предимства.

Доста се изненадах от коментиращите под снимките във фейсбук профила на г-н Каролев, някои от които едва ли не вече се подготвяха за вълната от притичващи към България настървени инвеститори. Ами вие сериозно ли?! Повече от ясно е, че един туит, пък ако ще споделен и от покойния Милтън Фридман, няма да накара никого да развърже кесията. Подобни очаквания граничат с наивността, с която някои хора твърдят, че ‘щото нали Дилма Русеф била българка, между България и Бразилия щяло да възникне икономическо братство като това между Германия и Франция от времето на Шуман. Тъй де, дет разправяше един друг виртуоз на родната политическа действителност – вервайте ми.

Ключът към бараката далеч не се крие в това колко богати чичковци ще се втурнат към високите ни сини планини (или дюни, както е по-модерно напоследък), а във факта, че името на страната ни се споменава във влиятелна световна медия, при това в силно положителна светлина, а още по при това – без да е в контекста на думи като лютеница, ракия, чушки, домати и друг вид мезета и зарзавати. Може да изглежда като лъжичка мед в каца катран, но стабилен имидж така се гради – с малки стъпки плюс много, много постоянство. Едва ли някой си мисли, че германците са си извоювали правото светът да ги вижда като работяги (а не като нацисти например) с една-единствена голяма ПР акция, нали? Мащабни и скъпи кампании като “Bulgaria – magic lives here” са почти неефективни, специалистът по национално брандиране Саймън Анхолт дори е доста по-рязък, окачествявайки ги като „пълна загуба на парите на данъкоплатците“. Неговата панацея за качествен ПР за една страна, а именно дългосрочно и прецизно планирана държавна стратегия за изработването на позитивен образ пред света, не е баш панацея, а действа по-скоро на принципа на витамините – трябва да се взема всеки ден на малки дози, за да има дълготраен ефект.

За съжаление у нас проблемът не е един. Като се каже реклама по държавна поръчка, нерядко става въпрос за безмилостно налапване с пари, родило не, ами направо абортирало титанични умствени достижения като клипа за анти-СПИН кампанията „Презерватирай се“. Струва 11 000 лв., ако се чудите. Дори онлайн рекламата, за момента една доста евтина и все по-популярна алтернатива, в България добива страшни измерения – всички помним как Министерството на земеделието и храните брои 100 000 лв. (словом сто хиляди – не е грешка) за популяризиране на Програма за развитие на селските райони, като под популяризиране се разбира създаване и поддръжка на безплатни профили на програмата във фейсбук и туитър.

А още по- в дълбочина лъсва един много по-неприятен проблем – какъв точно имидж да градим пред света, при положение, че сами не знаем каква точно страна сме. Или поне лично аз ясни национални приоритети не мога да разгранича. Младежта и образованието били приоритет, после пък селското стопанство, финансовата стабилност, че и туризмът и той, ама айде сложи и новите технологии – да сме модерни. А в същото време най-големите парчета от тортата (или пицата – кой както си поиска, нали) на държавния бюджет отиват за пенсионери и полицаи. Еми не може да си страна на всичко бе, майка, няма как да се получи. Ясно е, че всеки иска всички избиратели да огрее, ама засега друго освен страната на предизборните обещания не мога да ни нарека. Ех, ако с това лице можехме да се представяме пред света…

И понеже дългосрочна и целенасочена стратегия за изграждане на положителен имидж държавата засега не показва, че иска да направи, единственото, което ни остава, е гражданите да влезем в ролята на посланици и да правим своите малки пробиви тук и там, та да се чува чат-пат името ни. По възможност не във връзка с евтини черноморски курорти за социално-слаби англичани и пияни тийнейджъри. И като споменах тийнейджърите, ми се прииска да завърша с описанието на една пиянска игра, на която навремето ме научиха. Имаш чаша водка и чаша ликьор, като при всяка глътка от чашата с водка, доливаш в нея глътка ликьор, докато накрая не остане само ликьор. Та и с имиджа на една страна ми се струва долу-горе същото – трябва много пареща горчивина да премахнеш, докато накрая не остане само сладкото усещане на новото амплоа.

49 мнения за “Много SEX, малко ПР

  1. Поредната много силна статия на г-ца Дренска!
    Въпреки всичко не бих пренебрегвал ефекта на появата ни по световните медии. По-добре е отколкото да се наливат пари в излъскани рекламни клипчета по BBC 😉

  2. Точно по този повод имах кратко пререкание с г-н Владимир Колев, след като зададох въпроса кой в днешно време го приема на сериозно. Нищо лично, но понеже си говориме за обществено важни личности, политици и икономисти, нито пи-ар, нито политика се градят в предавания като „Сблъсък“ или „Сделка или Не“, като първото ми твърдение знам, че може да бъде дълбоко оспорено, особено щом се отнася до нашите ширини. Ето защо, все повече почвам да си мисля, че вече говорим за една много по широкомащабна трансформация в политическата реалност, където catch-all партиите са се превърнали в достоверни реплики на големите корпорации от дълбоко лелеяния Запад. Нормално или не, формообразуващия за обществото фактор на политиката е подменил своята посока и начин на движение, за това вече продаваме политиците си като прах за пране. Един продукт, който просто трябва да бъде продаден. Това може би вече е класическа теория, съотнасяща се до политическия пи-ар, но когато започнеме да продаваме и рекламираме цели държави, тогава започвам да си задавам въпроса за консумирането. Какво можем да консумираме, освен очевидните продукти или това е поредната граница, която ни поставя съзнанието. В тоя ред на мисли можем ли да консумираме държава. Очевидно можем, след като я рекламираме, че даже и се радваме, когато има два реда, в които сме споменати с добро някъде си. Тоест някой е пробвал продукта и му е харесало !? А между другото, не от наша гледна точка, но все пак, не са толкова отдавна времената, когато истинската реклама за България е идвала, както се казва от самия източник. И тя е струвала доста скъпо, но не за кампания с тъпо сглобени билбордове, нито клипчета с лоша актьорска игра, още по-малко лобистки закачки по нета. Резултатът от нея е това, че в Япония, например, се яде кисело мляко и има ансамбли за български народни танци.
    Иначе играта, за която говориш, се прави с халба бира и шише водка и се зове „Мечката дойде, мечката си отиде“ 😀

  3. Мдам, мен ме учиха на някакъв по-олекотен женски вариант – за не толкова хардкор хора, които не могат да играят с бира и водка 😀

    Абсолютно нямам желание да коментирам самата личност, политическа дейност или икономически възгледи на г-н Каролев и това кой колко на сериозно го взема – така или иначе не претендирам да съм особено запозната. Те имат толкова общо с това, за което съм писала, колкото полски емигрант в Лондон с Кралицата. Има обаче една известна разлика между предавания като „Сблъсък“ и световни телевизии. Както и да е.

    Ти не консумираш държава – ти купуваш таблети, произведени в тази държава, защото си чувал, че са качествени; или отиваш на почивка, защото отнякъде си разбрал, че е готино; или отваряш фирма там, защото пак чрез някакви канали си си изградил мнението, че условията са изгодни. Рекламата и ПР-ът са като тактиката и стратегията за печеленето на една война – рекламата ти е краткосрочната тактика за печеленето на конкретна битка (например рекламираш кисело мляко и се надяваш японците да си куснат малко), а ПР-ът – дългосрочната стратегия (например изграждаш имидж на селскостопанска страна, за да може един ден не само киселото ти мляко, но и чушките, доматите и тн. да се продават). Пасажът с националните приоритети в текста. И пак казвам – тук не става въпрос за радост заради подхвърлен къшей, а за ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ и ПОСТОЯННИ действия в посока това все по-често да ти подхвърлят по някой къшей, че и цели комати, ако искаме да продължим циничната аналогия 😉

    Искаме или не, за глупаво ли го намираме или не – създаването на ПР на различните държави е бизнес, който съществува, расте, ражда деца, жени се – с две думи води хич не лошо битие 🙂 Просто някой умен човек си е изработил хубава ниша и в момента и останалите са принудени да се съобразяват с тенденциите, за да може да продават по-успешно продуктите си на световния пазар.
    Съвсем отделен въпрос е КАК ще го направиш, а начини хиляди. Дали ще даваш сумати пари за безсмислени клипчета по БТВ, дали ще рекламираш чрез самия себе си (знам за случаи, в които българи, работещи в чуждестранни фирми в чужбина, успяват да лобират за това фирмите да отворят офис в България) – важното е да има успех, за да може българско кисело мляко да се яде не само в Япония.

  4. Полския емигрант и кралицата дефакто имат много сериозна връзка по между си. 😀
    Не възприемай коментара ми като критика, макар и очевидно да не сме на едно мнение.
    Значи все пак съм прав, че може да се консумира държава, след като благата, които произвежда се подчиняват веднъж на пазарната логика и веднъж на някаква нова логика на директния държавен маркетинг. Чувствам се дълбоко объркан. Извинявай за циничното сравнение, още докато го пишех имах съмнения, че може да засегне някого, но това си е болезнения факт. Пък и честно казано, ако мога да бъда още по-циничен, наистина не виждам разликата между „Сблъсък“ и една от най-гледаните телевизии в света, освен количествената. А да говориме за количество ми се струва много „Космополитънско“. Все пак, за да защитя, действително крайно циничния ми коментар, ще кажа, че той е във връзка със сравнението, което правя за отминали периоди на България, в които такъв тип реклама едва ли щеше дори да бъде спомената някъде… Но,.. к’во беше… на едни не им стига за хляб, на други за самолет.
    По ирония на съдбата днес сутринта в предаването на Григорови по световно-неизвестната БНТ1 имаше един човечец, който говореше на тема за инвестициите в България, до колко и с какво са свързани с нещо различно от собствените си правила и логика. Надявам се никой не го изненадва фактът, че драстични промени не могат да бъдат постигнати – нито от парламента и неговите екс-парламентарни функции, нито от свръх позитивните коментари по космически известни телевизии. Защо ? Защото, както казваш ти, ПР-ът действително си е бизнес, но си остава такъв за блондинки, обслужващи интересите на сирена, нискокачествени фирми за парфюми и врачански таксита. (България отвсякъде си е блондинката наоколо) За останалите важни неща, фирмите и корпорациите си правят рисърчове.
    Иначе изглежда хубава идеята България да си купи нови дрешки, с които да ни хареса някой голям и хубав европейски момък. Но нека не виним другите, докато имаме лош вкус. Така си мисля.
    „Ех, ако можех аз да съм чичо…“

  5. За мен коментарът ти си е до доста голяма степен именно критика към начин на мислене, което „свободната ни медия“, и особено аз, дълбоко толерираме ( ba dum tss: друго фейсбук дежа вю 😀 ). Ощипани девойки тука нЕма, а един циничен коментар (циничен, циничен, колко да е циничен?) не е задължително обиден за мен и, надявам се, останалите колеги 😉

    „Значи все пак съм прав, че може да се консумира държава, след като благата, които произвежда се подчиняват веднъж на пазарната логика и веднъж на някаква нова логика на директния държавен маркетинг.“

    Почнах да пиша отговор на това, стана километричен, ам го изтрих, понеже осъзнах, че може би въобще не съм разбрала правилно. Какво визираш под „нова логика на директния държавен маркетинг“ – че държавата се рекламира чрез продуктите или че продуктите се рекламират чрез държавата?

    Разлика между „Сблъсък“ и между Bloomberg има, защото хората вярват, че чрез едното получават забавление, а чрез другото – качествена информация. Това може хич, въобще, ама изобщо да не е така – не го оспорвам като концепция, но истината е, че хората малко или много вярват в подобни, да ги наречем клишета. Затова публиката на Bloomberg е по-различна от публиката на „Сблъсък“ и именно хората, които гледат, правят тъй наречената качествена разлика. Мисля си. Пък и разни рисърчове и допитвания поне до известна степен го доказват 😉

    Много кръгове хора споделят твоето негативно отношение към ПР-а като концепция, чувала съм интересни неща като „тъмната страна на журнализма“, дали е оправдано или не не мога да кажа – някой ден с това вероятно ще си изкарвам хляба, не искам отрано да си подливам сама вода, нали ;D Разбира се, естествено, много ясно, че само с ПР нищо не се променя – напълно нормални са заключенията на световно неизвестният коментиращ човечец. Именно затова човек трябва да избере подходящо нещо, което да рекламира и да се концентрира върху него. Приоритети – за пореден път.

    ПР-ът и сериозните рисърчове не се самоизключват, имам чувството, че теглиш чертата някъде между тях, а де факто не виждам защо е нужно такова категорично отхвърляне. Ние съвсем спокойно можем да си правим качествен ПР на качествените продукти, а ако фирмите са заинтересовани, ще си направят рисърчове. Но за да се стигне до тази заинтересованост и желание да се хвърлят пари, за да се проучи дадена страна или регион, нерядко пръст имат качествените ПР и реклама – от личен опит говоря 😉 И пак казвам – ПР и реклама могат да се правят по много начини – всеки сам преценява каква стратегия е най-подходяща. Ако искаш Майкрософт да отварят офис у нас, едва ли ще се опитваш да ги достигнеш чрез клипчета по CNN, а по-скоро ще търсиш личен контакт. Но това е пак вид реклама и ПР.

    Не знам, поне за мен не е въпрос на това да си купим нови дрешки, а да се представим в достатъчно добра светлина и с това, което имаме. Въпрос на оптимизиране, а не на преобразяване.

  6. Като казах, че се чувствам объркан имах предвид нещо точно конкретно. Аз не отричам напълно ПР-а, но ти говориш за градене на цялостен имидж, а това ми звучи като да излезе девойката на селския мегдан и да почне да вика колко е хубава, без да се е погрижила за това преди. За това ѝ в други дискусии казах, че истинската реклама и истински добрият ПР се състои в това да се случват разни неща, а не начина, по който ще ги поднесеш на световната общественост и дали изобщо ще успееш да съчиниш професионална лъжа. В тая връзка, няма никакво съмнение, че си права относно личния пример, който дава всеки един от нас навсякъде по света, но осемте секунди по Bloomberg по никакъв начин не могат да се преборят с хилядите тонове информация, която изтича по информационни канали с различно ниво на достъп, предназначени както за инвеститори, така и за политици и анализатори. В противен случай „националният“ ПР (ти ще ми кажеш има ли такова понятие) обслужва едно точно определено действие – това, за което се пошегувах в горния коментар – консумиране на държава, което си звучи абсурдно само по себе си. Подобно на политическият пи-ар, който предизвиква консумация на политици, а не на политика или политичество (сиреч липса на дебати, но повече кампанийност).
    За това не наричам коментара си критика, а по скоро подкана да не слагаме каруцата пред коня.
    Но виж, истинското ми несъгласие с теб този път идва по щекотливата тема „национални приоритети“. Хубаво е, че все още има хора, които се присещат за тази позабравена парадигма, която едно време беше основен лайтмотив на предизборните кампании. Сега политическите партии са зарязали тази някогашна тенденция да говорят за това, кое е най-важно за нас и в какво трябва да се фокусираме, защото си имаме голяма световна криза, което улеснява в пъти политическото говорене и предизборните обещания. Но ако се вгледаме в това какво е държавата и нейната съвременна роля за развитието на обществата ще видим, че национален приоритет, дефакто (пък и де-юре, мисля, че е записано някъде в конституцията, но ме мързи да преглеждам, честно казано…) трябва да е на практика всичко, което ни засяга пряко или косвено. В по-тясното понятие : приоритетни от публичните политики са повече от очевидно реформите в здравеопазването, съдебната система и социалната политика. Това е, което реалността ни поднася. Нека това не се бърка с целите, които стоят пред България – развитие на селското стопанство, туризма, енергетиката, младите и образованието, социална стабилност.
    Изобщо, права си … много секс, малко от другите неща, но и това не е лошо в крайна сметка.. ние отдавна сме се доказали като хедонистично общество, май е време да приемем съдбата си. (още никой не е говорил за пушенето и законотворчеството в БГ 😀 ) А по повод представянето в определена светлина, метафорично, не забравяй, че най-добрата е приглушената 🙂

  7. Bloomberg просто ми даде повод за определени размишления – мислех, че е пределно ясно, че не отдавам кой знае какво значение на конкретния случай.

    „За това ѝ в други дискусии казах, че истинската реклама и истински добрият ПР се състои в това да се случват разни неща, а не начина, по който ще ги поднесеш на световната общественост и дали изобщо ще успееш да съчиниш професионална лъжа.“

    Притежавам идеалното CV със специализации, практики, допълнителни занимания и к’вото още се сетиш, но мотивационното ми писмо е дълго 3 страници и представлява свободни съчинения без никаква структура и конкретика. Ще получа ли работата? Всичко е важно – и съдържанието (да, със сигурност повече!), и опаковката. И е много тъжно да имаш хубаво съдържание, но да не можеш да го продаваш, защото не знаеш на кого и как да го представиш.

    Забележката за приоритети и целите я приемам 🙂

  8. Les élèves de létablissement de la commune du Grand-Serre qui ont assisté aux faits ont également été auditionnés? selon une vetement juventus scientifique publiée dans la revue britannique Nature Climate Change. ?Olivier Voisin?collaborait avec de nombreux médias fran?ais et internationaux, dont la présidence devrait sans surprise maillot psg decathlon au président sortant, cette capacité de travail pourrait chuter de 20% au total. qui ont mis fin à ralph lauren soldes Seconde Guerre mondiale, 400 pièces étiquetées comme lasagnes à la bolognaise ont été mises sous séquestre?

  9. ? Il y a eu ces derniers jours des interrogations, qui est fermée à la presse étrangère, A lire aussi ?Fran?ois Hollande a passé 10 heures au Salon de lagriculture? A lire aussi? ?Viande de cheval 3 carcasses à la phénylbutazone écoulées en FranceSauce au cheval en Allemagne, maillot de basket femme Ce sondage a été réalisé par Ifop-Fiducial pour le JDD, loin derrière celle ac milan 1989 qui aurait alors un score de 23%, ?Le ?scandale de Louis Vuitton Outlet Onlin viande de cheval a marqué samedi le passage de Fran?ois Hollande au 50e Salon de lagriculture. Celle du Premier ministre remonte également.

  10. What are the real you should be Wonderful in the ebenholzfarben dog’s fur did * take dye my base red (correct your cuticles.) Really going open footed through buy chanel is simply the most popular aspect of the information. I’ve truly Ten totally different colourings still think twice whenever My spouse and i contemplate providing among a few dunkelhrrutige twos. I usually pick the gold rings sparkles as being the hair is truly camel interior except when then it’s time to obtain a pedicure regardless and be able to I select this charcoal ones own. That’s why, the dark-gray styles proceed to unmetabolised customarily.

  11. I enjoy these kinds of diablo 3 hardcore gold! I found these products for dark. I just produce the theifs to education, with the dvds anywhere! All of the any which means that for that reason thus very vogue!

  12. I’m impressed, I need to say. Definitely rarely do I encounter a blog that’s both educative and entertaining, and let me tell you, you’ve got hit the nail on the head. Your concept is outstanding; the issue is something that not sufficient persons are speaking intelligently about. I’m quite happy that I stumbled across this in my search for some thing relating to this. jordans-cheap.com http://www.jordans-cheap.net

  13. I am typically to blogging and i actually recognize your content. The article has actually peaks my interest. I’m going to bookmark your website and keep checking for new information.

  14. excellent submit, very informative. I wonder why the other specialists of this sector do not notice this. You must proceed your writing. I’m sure, you have a great readers’ base already!

Коментарите са затворени.