Мешаната салата прави силата

текст: ЖАСМИНА ГЕВЕЗИЕВА / снимки: МАРТИН ЛАЗАРОВДомати, чушки, лук и сол. Чудна салата. За десерт – тиква и ябълки. Плюскането обаче ще почака, защото се заформи революция. При това доматена! Часът е 17:00, денят е събота. Зарзаватът е оръжието, духът е несломим, а бунтът е неизбежен. Или не съвсем.

„Можем ли да хвърляме домати?”, пита една от протестиращите представител на униформените. Нищо чудно, че така и не успяха да оцапат парламента. А жандармерията беше многобройна. Почти колкото журналистите. Затова пък недоволните цивилни бяха значително по-малко от заявилите присъствието си във „Фейсбук” над 1300 души. Според репортер на БТВ на площада е имало около 200 души, според този на Нова телевизия – над 100, а според запитан полицай – около 1000. Сами решете на кого да вярвате.

Целта на протеста беше да се демонстрира солидарност с поета и дисидент Николай Колев – Босия, който във вторник беше арестуван за 24 часа заради замерване на Народното събрание с домат. Мотивът: „Моят протест не е срещу конкретен случай, а срещу цялостния резултат, който имаме от 23 години посткомунизъм”, заяви той на площада пред НС.

На въпрос как ще коментира наличието на засилена охрана, той отговори, че „Това е нормалният и естественият рефлекс на хората със силово мислене, доколкото изобщо може да става дума за мислене. Аз говоря за хората, които са управляващи сега, но това в никакъв случай не означава, че тези, които бяха преди тях са по-различни”.

Той свободно разказа за прекараното време в ареста. „Когато ме задържаха, те нарушиха абсолютно всичките ми човешки права. Отказаха ми лекарски преглед, въпреки че имам хронични заболявания, диабет, един инфаркт, отказаха ми и ме вкараха директно в килията. Отказаха ми да се обадя на близък човек, отказаха ми адвокатска защита. Отказаха ми храна – без никакви мотиви. Отказаха ми вода, отказаха ми дори до тоалетна да отида. Просто с действията си онзи ден те показаха, че нямаме полиция, а имаме една травеститска милиция”.

Солидарни към политическия му бунт, някои от протестиращите скандираха „Мафия”, „Политици, боклуци, всички сте айдуци”, „Оставка”, „Убийци” и „Цецо Цветанов – педераст, педераст”. Други пък бяха дошли, просто така, за цирка. Или за да се покажат на телевизионния екран  – „Сигурен съм вече, че ще ме дават по медиите, така че Ви казвам чао”, крещеше един мъж на средна възраст. Двойка позастарели жени пък обсъждаха ролята на младите като движеща сила. Която в този случай отсъстваше. Защото сред тези 100-200-1000 протестиращи, младежи почти не се срещаха, ако изключим напористите журналистки. Което е малко неочаквано, като се има предвид активността им в социалните мрежа. Контраст правеше малко момиченце с розово яке, което беше носено на гръб от баща си. Невинното му излъчване сияеше сред пронизващия звук на свирките и сърдитите лица на пенсионерите.

Сред цялата дандания Николай Колев – Босия говореше за едно “conditio sine qua non” (бел. ред. условие, без което не може), без което не може да се върви напред. И това е постоянството. „Промени не очаквам. Промени може да има само ако всеки ден, ежедневно хората се борят за свободите и за демокрацията си. Демокрация не се строи веднъж завинаги, демокрацията е нещо, което се прави ежедневно”, каза той. Дали има кой да го чуе обаче…

8 мнения за “Мешаната салата прави силата

  1. Пока прочитал только эту одну запись, если и все остальное точно также хорошо, то автору респект

Коментарите са затворени.