Метроном на същността


Текст: Калина Иванова

Реплики от типа „Какво чакаш още?!“ или „Вече искаме да възпитаваме внуци.“ са твърде често срещани и нормализирани във все още патриархалната ни култура. Подобни въпроси и вметки, обаче са адресирани най-често към жени, въпреки че с годините репродуктивните възможности за мъжете също намаляват. Този факт, обаче остава широко игнориран и това добавя допълнителна тежест към котвата на женските социални роли, които още по-умело биват манипулирани с измислени концепции като тази за „биологичния часовник“.

Времената, в които живеем непрестанно кодират смесени съобщения към младите жени. От една страна ни се внушава, че най-накрая можем да си позволим да следваме мечтите си, да сме независими и работещи, амбициозни и изискващи всичко от живота. От друга страна, обаче, четенето между редовете ни казва, че като жени не можем да имаме всичко и рано или късно трябва да направим избор. Но никога досега изборът не е бил представян като „политика на застраховането“, адресирайки така маркетингово и директно нашите яйцеклетки.

Пълен контрол над собственото тяло и бъдеще

Немалко жени прекарват 20-те и началото на 30-те години от живота си, разчитайки на контрацепция, която да ги предпази от забременяване, защото това се счита за „отговорно“ и е личен избор спрямо собствените репродуктивни права. Днес все повече жени отлагат забременяването си, за да се посветят на кариерата си, а разликата между средната възраст, на която те стават майки преди 20 години и днес става все по-осезаема. Но за разлика от преди, сега все повече жените се фокусират върху запазването и „гарантирането“ на репродуктивните си възможности с помощта на модерните технологии.

2011-04-06 AMSTERDAM - Wednesday April 6 From today on it is possible for women to have their ova, or egg cells, frozen in the Netherlands. Freezing can be done for medical reasons for example in case of suffering from cancer but also for women who want to have a child but have not got a partner yet. ANP XTRA LEX VAN LIESHOUT (Newscom TagID: anpnews023487.jpg) [Photo via Newscom]

Снимка: Замразяване на яйцеклетки. Източник: Newscom

Замразяването на яйцеклетки, които след години да бъдат използвани от жената-донор за собственото ѝ оплождане е нова и печеливша ниша, особено в САЩ. Първоначалното развитие на технологията се прилага върху малък брой пациентки, на които им предстои химиотерапия, но също както пластичната хирургия се въвежда в услуга на пострадали военни, години по-късно става маркетингово поле за хора с пари и комплекси. След като процесът се подобрява значимо (т.нар. витрификация) през 2012 г. експерименталният статут на процедурата в Америка се премахва, което я прави достъпна за всеки, който може да си го позволи (между $10 000 и $15 000).

„Брокерски“ посредници като EggBanxx прилагат агресивна маркетингова стратегия в продаването на идеята за замразяване на яйцеклетки със слогани като: „Eggs do go bad. Have yours?“ и организиране на безплатни коктейли, които таргетират млади и успешни, работещи жени. Подобни компании маскират дейността си като „мисия“ за овластяването на жените и смело твърдят, че им дават нов избор, докато всъщност убеждават напълно здрави и способни да забременеят по естествен път жени, че имат нужда от ин витро. Интересът към технологията се увеличи още повече, когато през 2014 г. Facebook и Apple предложиха на служителките си да покрият разходите по замразяване на яйцеклетките им, в случай, че се притесняват за развитието на кариерата си, но не искат да се откажат от опцията да са майки по-късно.

Замразяването на яйцеклетки: какво (не) знаем?

Тъй като всичко това се продава като вид „застроховка“ за собственото бъдеще, жените, които се решават на витрификация виждат в нея възможност да изпълнят професионалните си амбиции със собствено темпо, без да се примиряват със странични обстоятелства или да са зависими от наличието на  сериозен партньор.  Но според Американското общество по репродуктивна медицина шансът една замразена яйцеклетка да бъде успешно оплодена е едва между 2 и 12%, а друго изследване установява, че при жените на 30+ г. има вероятност от 75% неуспеваемост; при жени на 40 г. тя често е по-висока от 85%. Иронично повечето жени, които могат да си позволят скъпоструващите хормони, взимането на яйцеклетки, замразяването им и съхраняването им години наред, последвани от краен ин витро опит, не са най-подходящите за процедурата, тъй като те рядко са на по-малко от 30+ г.

inhabitat

Снимка: Ин витро оплождане Източник: Inhabitat.com

Най-сериозният проблем тук е, че технологията на витрификация е все още нова и информационното затъмнение по темата е огромно. И не на последно място – тази „политика на застраховането“ няма как наистина да гарантира зачеването на здраво бебе. Засега има твърде малко жени, които са размразили яйцеклетките си и са опитали да ги оплодят, а голяма част от вече проведените изследвания визират случаи на донорки, които така или иначе са били в най-фертилната си фаза при извличането им. Това прави информирането и трезвото преценяване на рисковете още по-трудно, а ако жените се доверят само на компании като EggBanxx, шансът да не знаят за възможността от инфекции, увреждане на пикочния мехур, червата, кръвоносните съдове, яйчниците и Синдром на яйчниковата хиперстимулация, е голям. Преди да се приложи технологията на замразяване на яйцеклетките, жените трябва сами да преминат през хормонална терапия, често с лекарства, които са нелегални, или неодобрени от здравните организации.

Часовникът тик-така…

Нахъсаният маркетингов подход се опитва да наложи разбирането, че това е безопасна и лека процедура, която „освобождава“ младите жени от „биологическото“ и социално напрежение и е в техен интерес да се замислят по въпроса възможно най-рано. Продава се заблудата, че с нея ще можеш да упражняваш контрол над всяка част от живота си – идея, особено експлоатирана в нашия век. Но фактът, че тази услуга се таргетира към всички (здрави) жени е обезпокояваща и по-скоро води до нов тип неравенство, отколкото обратното.

Разбира се, има и жени между 30-35 г., които се чувстват неспособни да съчетаят професионалния си живот с майчинство, или са осъзнали по-късно потребността си да създадат семейство, и правото на всеки да се възползва от такава технология би могло да се определи като постижение. Но все пак сме длъжни да си зададем въпроса защо това е част от модерното общество и дали в действителност би овластило повече младите жените?

Тази модерна технология би била истински „освобождаваща“, ако жените не се чувстваха притиснати от социума, възрастта и работодателите си да избират дали и кога да бъдат майки. А комерсализацията ѝ е грубо хиперболизиране и нагло вменява концепцията, че всички жени дишат, за да бъдат майки, а яйцеклетките им са метрономи на същността и функцията им. Този т.нар. „нов избор“ е нов вид неравенство и се крие зад скъпоструващата маска на „биологичния часовник“, който се възползва от човешкото его и страх.

*Калина Иванова е бакалавър по „Журналистика“ и магистър по „Социални изследвания на пола“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.