Мамо, роди ме мъж!

Текст: Даниела Велкова

„Здравей, мамо!
Пиша ти това писмо с молбата да ме родиш мъж. Не, не се шегувам. Знам, че искаш да си имаш малко момиченце  с плитки и рокличка. Дори чух как с татко обсъждате, че стаята ми ще е розова. Но мен ме е страх…
Страх ме е да се родя жена. Не знам в коя страна ще се родя, дори не знам как изглеждаш, но постоянно усещам пулса на сърцето ти и чувам звънливия ти глас. Чух, че по света имало страни, в които е по-добре да се родиш мъртъв, отколкото жена, а на мен много, ама много ми се живее. Та за това ме е страх…”  

Неравнопоставеността между двата пола е тема, която би могла да се разглежда надълго и нашироко. Тема, която вероятно никога няма да се изчерпа. Заклетите феминистки имат свои виждания, които не биха предали за нищо на света, а и ревностните защитници на патриархалния начин на живот – също. Къде всъщност е границата на допустимото? Къде свършва нормалното и къде започва абсурдното? Истината е някъде по средата.
Искам да се спра именно на онази граница след която започва „зловещото”. Границата за която, ако знаехме преди да се появим на този свят, горещо щяхме да се молим да се родим мъже. Няма да „издребнявам” относно всички онези несправедливи факти, с които сме се сблъсквали неведнъж – предразсъдъци и битовизми, както и по-ниските заплати за жените например. Ще отделя малко внимание за онези наистина сериозни „последици” от факта, че съм се родила ЖЕНА…
Перфектната съвременна жена е красива, нежна, успяла, със стабилна професия и добри доходи. Тя е мила, умна, грижовна и винаги знае как да се справя с всичко сама. Тя е самостоятелна, но не защото няма избор, а защото така иска. Да, но малко от нас се замислят, че по света има места, на които да се родиш жена е истинско проклятие. Най-потресаващото е, че дори сега, през 21 век, 2016 год. в това напреднало и „модерно” време, все още има страни по света, в които сякаш времето е спряло и нищо няма значение. Но само ако си жена…
Афганистан е една от водещите държави, в които жените са третирани по-зле и от добитък. Те нямат право да се образоват, нито да се възползват от медицински грижи. В страната не съществува закон, който да спира насилниците на жени, съответно домашното насилие е нещо нормално и вероятно е част от „прекрасното” ежедневие на почти всяка жена, имала нещастието да се роди там.
Ето това е истинската неравнопоставеност между половете. Нима аз, след като съм се родила на този свят като част от слабия пол, нямам право да се възползвам от медицински грижи при нужда? Поради тази причина в Афганистан умират много жени по време на раждане, тъй като никой не полага нужните грижи, които всяка една родилка заслужава да получи, независимо от това каква е и къде се е родила.
Има не малко страни, в които жените всеки ден са изнасилвани и тормозени по възможно най-бруталния начин. В Пакистан например, жени се изнасилват като наказание за провинения на техни близки. Там всяка година близо 1000 момичета и зрели жени биват убивани с камъни от техните съграждани, като в това „забавление” могат да участват дори бащата и братята на „грешницата”, която е имала сексуален контакт преди брака. В Сиера Леоне, след като една жена е изнасилена, тя е отхвърлена от семейството и мъжа си и става обект на подигравки от страна на всички, вместо да получи съжаление и разбиране, а насилника остава ненаказан. Та нали сме по-слабия пол и имаме нужда от грижа и защита? Нима това се изразява в унижаването и пренебрежението на нашата болка и безсилието ни?
Съществуват страни в които, ако жена изневери на мъжа си, тя буквално бива пребита публично. За да е по-голямо унижението, тя е съблечена гола на центъра, мъже са я наобиколили отвсякъде и я замерват с камъни докато не я убият. През това време всички са се събрали и гледат. Аз лично не съм чувала за случай, в който жени са обградили гол мъж и го убиват с камъни, защото е изневерил на жена си. Ето това е истинската неравнопоставеност и тя е много проблемна, защото в днешно време такива „наказания” въобще не би трябвало да съществуват, каквото и да е деянието на извършителя.
От всички гнусни и зловещи неща, споменати по-горе, най-шокиращото лично за мен е това, което се случва с малките момиченца в Мали, където е задължително отрязването на техните полови органи, а след това и зашиването им, с цел да се предотвратят сексуални контакти преди сключване на брак, както и да им се „отнеме” удоволствието от секса. Тази „манипулация” се извършва без никаква упойка и можем само да си представим какъв ужас преживяват малките „жени” там, а да не говорим, че голяма част от тези деца не оживяват.
В Индия пък около 40 милиона момичета са убити с аборт или след раждането им, защото се смята, че женските рожби носели нещастие, а мъжките – щастие. Как пък не…
Много са и страните, в които малки момиченца на по 8-11 г. са омъжвани насила и то за много по-големи мъже. Техният живот със сигурност е един истински ад.
След всички гнусни факти, които изредих, няма как да не се радвам от факта, че съм се родила в нашата страна, в която слава Богу не съществуват такива крайни и нечовешки разбирания. За тези хора е обидно да се каже, че са животни. И обидата не е за тях, а за животните. Защото в много случаи животното е по-човечно от човека.
Остава само да се надяваме горещо, че ще дойде ден, в който всички тези страхотии ще приключат и ще заживеем в един мирен свят, изпълнен с разбирателство и да – равнопоставеност. Не само между половете, а и между нас самите, независимо дали сме мъже или жени. Защото всички сме дошли на този свят с мисия и цел, а по пътя на своето самоусъвършенстване ще разберем каква е тя!

И да…         
Мамо, благодаря ти, че ме роди жена!  

*Даниела Велкова е студентка от Философския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.