КомунизЪмЪ ни дебне

текст: КАЛИНА ДРЕНСКА, http://lobotomyforfree.blogspot.de

Един роден рапър, нелепо възкръснал напоследък от дълбините на нищото заради… ами заради любовта си към пушенето на зелено и реденето на магистрали бело, изпя някога, че куките го дебнат и искат да го хванат, но няма да успеят този път. Нашето светло и демократично съвременно общество по подобен начин страда от друг вид параноя – нас не куките, а комунизмът ни дебне от всеки ъгъл! Привижда ни се току в някой паметник, понякога и в някой плакат на Бай Тошо, еле пък в „научна“ конференция, посветена на богопомазаната щерка на последния (самото случване на която, искам да поясня, също намирам за нелепо – първо, че самата тя не е никакъв учен, второ, че има далеч по-заслужили хора, за които да се павят разни конференции). Баба ми ми е разказвала как навремето са ги плашили, че ако комунизмът рухне, ще избухне световна война и светът ще свърши. Днес ни плашат горе-долу със същото, но при условие, че комунизмът се върне. Важното е всички дружно да имаме един общ враг, нали?

Преди повече от месец поканиха мен и един приятел (да бъдем пълнеж) в някакво радио предаване, където гостуваше и Любен Дилов-син, който трябваше да си рекламира тогава новото телевизионно шоу. Имахме и другото безкъсметие да бъдем поканени на 8-ми септември – ден след рождението на Живков и ден преди паметния 9-ти септември. Заради първото бяхме обвинени в неграмотност – как тъй не сме знаели, че Тато е роден на 7-ми септември?! А когато казахме, че за нас 9-ти септември е най-вече исторически факт и самите ние, пръкнали се на белия свят в годините след падането на режима, просто няма как да се плашим реално от нещо, което не сме видели или изживели, получихме неразбиращи погледи, изпълнени със съжаление заради нашата безпросветност. Дилов-син изпадна в красноречива тирада за това как нашето поколение е това, което е, заради комунизма и е редно да се ограмотяваме и да се интересуваме от миналото. Не казвам, че греши, но… Как да се изразя по-правилно: как бе, как аджеба да стане тая пуста информираност като в учебниците по история светът свършва през 1945 г.?! То за историците все още е твърде рано да преценят кое как да бъде тълкувано, но инак от младите се изисква да са наясно. Как да следим причинно-следствените връзки в политиката на следосвобожденска България, при положение, че с малки изключения предимно в шести клас по история се учи нещо различно от Османско робство, прабългари и траки, Симеон и Борис, гръцка Антика и Навуходоносор (става въпрос за училища и паралелки БЕЗ ясно изразена историческа насоченост)?! Как ще има политически съзряло поколение, осъзнало се като гражданско общество, при положение, че от страх от (комунистическа) пропаганда, е забранено в училищата да се говори за съвременни партии и политика?

Непрекъснато се сравняват комунизмът и неонацизмът като трагедии в модерната история на България и Германия, но рядко се споменава как точно в (Западна) Германия лавират политически след края на войната. По онова време там канцлер става християндемократът Конрад Аденауер – човек, който в моите очи разбива мита за скрито-покритото в политиката. Четох наскоро една книжка с негови речи и интервюта – не съм чувала български политик, сега или отпреди 15-20 години, да говори толкова открито и честно за политика – думите му са абсолютен синтез на програмата, целите и вижданията на християндемократическия съюз. После, той е много далеч от вярването, че германският народ си е взел поука от случилото се по времето на Хитлер и затова разработва такова държавно устройство, че да сведе до минимум възможността за концентрация на властта – федеративното устройство на Германия, закони, позволяващи на малцинството да се наложи над мнозинството, когато второто се е запътило в грешна посока, политически плурализъм, основан на принципа на многопартийната система. Аденауер смята също, че младите хора трябва да бъдат образовани политически и да изберат партия, с чиито разбирания и виждания за света са съгласни – само така ще има активно гражданско общество, което да се противопостави при опит за налагане на политически мироглед от едного. В България пък да си член или симпатизант на някоя партия е срамно – всички са маскари, нали. При нас преди 20 години не са се направили подходящите закони и не са се взели необходимите мерки, та затова сега пост фактум ни карат да се страхуваме от разни червени призраци и видения. Наблюдава се и тотално неразбиране на понятията ляво и дясно в политиката, първото свързвано само с комунизъм, второто еквивалент на демокрацията, разбираш ли. И масово се иска безплатно здравеопазване от държавата, ниски студентски такси, социална справедливост, прогресивен данък, високи пенсии, увеличение на заплатите на държавни служители и тн., но инак всички сме в десния политически сектор, нали. И накрая – на политиката се гледа като на карикатура и нищо повече – всичко е една голяма помия, в която се набутват само нечестни, хитри и предимно некадърни хора. Като кажа, че уча политология, много често виждам насреща си повдигнати вежди и се започват полуграмотни излияния а ла „Ама ти политик ли искаш да ставаш?! Аз политолозите хич не ги харесвам – само говорят, много увъртат, ама нищо не казват.“. И на никого не му хрумва, че може би просто хал хабер си няма за какво говорят въпросните, та затова не ги разбира…

Колегата abadapple буквално ми е взел думите от устата – няма значение, че цените на тока се качиха с 13 %, все тая, че в проектобюджета за 2013 г. са заложени скандално малко пари за образование и здравеопазване, какво ти пука, че докато в Исландия се прави референдум за конституция, създадена от гражданите, първият български референдум ще е за АЕЦ „Белене“. В тези случаи бунтове и протести няма. Виж конференция за Людмила Живкова – това ни е проблемът! Дерзайте, ама без мен.

9 мнения за “КомунизЪмЪ ни дебне

  1. Very great post. I simply stumbled upon your blog and wanted to mention that I’ve really loved browsing your blog posts. After all I’ll be subscribing in your feed and I am hoping you write again soon!

Коментарите са затворени.