Компанията

Текст: Нели Велчева

Снимка: Нели Велчева

Когато бях още в начален курс, образователната система бе въвела часове относно безопасността по пътищата. Задачата на тези занятия в училище се обвързваше съществено с необходимостта децата (ние) да разпознаваме знаците по пътя. „Стоп“, „Завий наляво/надясно“ и поредица подобни в тази насока. Тези червено-бели рисунки с огромен кръг по средата, освен че по интересен начин възпитават настоящи пешеходци  и бъдещи шофьори в предпазливост и средоточие, започват и изграждането на едно по-завоалирано представяне на нещата вместо обичайните средства на преподаване, а именно не думите, а картините да ти „говорят“.

И на фона на морето от говорещи картини, които ту ни подсказват къде е забранено пушеното с рязко зачеркната цигара, ту ни насочват накъде да завием, „изплуват“ на повърхността и такива едни разноцветни двуполюсно нарисувани субекти, които не ти подсказват, говорят или намекват, а директно крещят, хулят и нареждат. Типично по нашенски да го наречем „заклеймяват“.

Та така, ако още не е станало ясно към какво анонсирам вече с два изписани цитата, то картината над тях ще отговори. Отново картинката тук блясва с категоричност, ненадмината и от най-талантливия оратор. Защото понякога думите са излишни. Защото понякога и един поглед стига. Стига, за да видиш с какво възхищение е приветстван драгият Дон Жуан с купища обожателки и с каква ненавист се гледа на клетата Малена, чиято компания представлява наличие на прехласнати по нея мъже.

Неслучайно избрах името Малена като синоним на всички красиви/чаровни/приятни/засмени, каквито и да са всъщност, момичета, привлекли по един или друг начин „слабите ангели“ на мъжете. Филмът „Малена“ разказва историята на една красива жена – Малена, която е обект основно на две полюсни състояния – обожание и прекомерна злост, завист, неприязън. И всички тези емоции, по-конретно негативните, са директно насочени към жената, спечелила привилегията, докато още държи незапалена цигара, купища огънчета да „летят“ към нея в опит да спомогнат нейното възпламеняване. Всички Малени, изправени в пряк двубой с Дон Жуановците неминуемо биват повалени с гръм от хули и злъчни погледи. И тук идва въпросът защо? С какво право едните са над другите?

Неравенството между жената и мъжа е налице повече от всякога. Сякаш, напук на набиращата с бесни темпоеве скорост, демокрация, се разгръща една картина на пълния й погром. В работата, на улицата, по пътищата, понякога и в дома, за съжаление, жената е изложена на поток от неправди – дали ще е присмехулен поглед или жлъчен коментар… „подаръците“ от подобно естество не липсват. Но това подлагане на поголомна сеч от предразсъдъци и захабени скрупули относно личния живот на човек, достига ново ниво на безпочвено обвинение. Наблюдава се поредното жалко делене по пол, което въздига до небето самочувствието на г-н Съблазнител и в същото време принизява морално, физически, по всякакви параграфи жената, привлякла по подобен начин внимание.

Замислете се. Да сте чували да нарекат някого „уличник“? Не, някои цветущи думи упорито си стоят в женски род. И докато мъжът може да изглежда напълно порядъчен с нарастващия списък от женски имена, които, уви, не са му лели, то жената, с по-дълъг списък от „общоприетия“, е подложена на безмилостни удари. Удари, които заклеймяват.

Точно като картинката по-горе.

Инетересно ми е, дали има дума, производна на „мачо“- така желания и съблазнителен мъж –  в женски род?

И аз не се сещам.

*Нели Велчева е студентка по „Българска филология“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.