И аз се бих редом до тях!


Текст: Цвети Минчева

В светлината на 140-та годишнина от избухването на Априлското въстание през 1876г. и в духа на днешния празник Гергьовден, деня на Българската армия, искам да ви разкажа историята на една жена-войн. Може би малцина знаят коя е, но тя е българка и нейното име е записано в историята!

Мария Иванова Ангелова – по фамилия от първия си съпруг Сутич (или Шутич) е родена през 1859 г. в град Пазарджик. Освен Мария, Йонка или Нонк6950_bigа е другото име, с което е била наричана и записана в регистрите на община Пловдив. Като девойка е изпратена в дома на семейство Консулови в град Белово, където е домашна помощница. Малко по-късно се омъжва за Иван Сутич, който е родом от Дубровник (Хърватско). Двамата заживяват в Белово, където през 1876 г. Иван работи заедно с други негови сънародници по строежа на железопътната отсечка Любимец-Белово, собственост на барон Хирш и неговото дружество „Източни железници“.

През април същата година Хвърковатата чета на Георги Бенковски минава през Белово. Хората посрещат революционерите тържествено и радостно и в знак на уважение са поканени в дома на семейство Сутич на закуска. Именно тогава Иван и Мария решават да тръгнат заедно с четата.
„Запиши, че днес на 27 априлий с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутичa , Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята.“ – така се обръща Бенковски към Захари Стоянов, който присъства на събитието. Мария Сутич е единствената жена, която се включва в състава на Хвърковатата чета, истинска жена четник! Имаме възможността да видим как независимо от тогавашните порядки, в едно време на патриархално общество, когато изобщо не може да става въпрос за равнопоставеност на половете, каквато разбираме днес, в четата на Бенковски се включва жена, която иска да се бори за свобода!

„Героинията ни, госпожа Йонка, на която досега не се чуваше гласът, и на която бялото лице за период от два дни беше заприличало на мъртвешко, като всяка къщовница жена, била си отделила настрани в дисагите още две-три пити хляб и до половина ока сирене за черни дни. Но сега, когато подир малко щяхме да имаме топъл хляб, тя намерила за излишно да носи сухите кори, които и раздаде по малко на момчетата с малката си ръчичка, като нафора. Друга по-голяма добрина на госпожа Йонка и не трябва на този свят…“ – описва я Захари Стоянов! В такъв важен момент няма значение какъв е полът ти, важно е друго, нещо което е по-голямо от хората, а именно освобождението на България!

След краха на въстанието, Мария заедно със съпруга си и част от четниците бягат към Стара планина. Между село Липен и Тетевен двамата са заловени и откарани в гр. София, където прекарват три месеца затворени в килиите на Черната джамия. Там са подложени на безброй тежки изпитания, мъчения, обиди и унижения, но благодарение на силния дух и любовта към родното, успяват да оцелеят. Малко по-късно след като много хора се застъпват за тях, Мария и Иван са освободени. През 1878г. България е освободена, но скоро Иван умира. Мария остава сама-вдовица, без дом, без средства за живеене. Изпраща молба до Народното събрание да и бъде отпусната някаква пенсия, но тя е отхвърлена, заедно с молбите на други, участвали във въстанието. След като закона за поборниците се променя в по-късен етап, започват да се отпускат малки поборнически пенсии. Мария се омъжва отново и осиновява двете деца на новия си съпруг. На 14 декември 1932г. тя умира, споделила съдбата на много български герои!

Това не е история с хиляди термини и нападки спрямо равнопоставеността на половете в днешно време; това не е този тип история, която свикнахме да четем и слушаме, за лишените от права жени, които биват малтретирани, унижавани и обиждани! Не е тази история. Това е историята на една жена-боец.На една жена, която е история! Трябва да се гордеем с нея и да помним нейният пример!

Честит празник! Честит 6-ти май!

*Цветелина Минчева е последна година студентка по „История“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.