Интервю с Радостина Александрова, представител на ЛГБТИ общността в Лондон


Интервю на Гергана Ненова

На 25 юни десетки хиляди лондончани се включиха в провелото се за 43-ти път шествие в подкрепа на хората с нехетеросексуална ориентация Лондон Прайд 2016. Събитието беше предхождано от безпрецедентно поставяне на знамето на ЛГБТИ общността върху сградата на Парламента. В Лондон Прайд и тази година се включиха политици, християнски и мюсюлмански религиозни общности, фирми, представители на военно-мосрските сили и армията, както и многобройни ЛГБТИ организации. За еуфорията и смисъла на на шествието разговаряхме с Радостина Александрова, представител на ЛГБТИ общността в Лондон.Iva_11

Как премина Лондон Прайд 2016?

Лондон Прайд е уникално събитие, което представя богатството на многообразието в света, в който живеем. Тази година Лондон Прайд мина под мотото „Лондон не филтрира“. Събитието беше подкрепено от кмета на Лондон, Садик Кан и от различни организации с ангажираност към конкретни проблеми, които хората от ЛГБТ общността срещат както в Лондон, така и по света. Идеята на шествието е хората с различна сексуална ориентация да се усетят приети и равноправни, да се отпразнува с гордост постигнатото до тук и да издигне глас към онези места по света, на които да бъдеш различен означава да бъдеш скрит, дискриминиран, забранен, а понякога и в опасност.
Прайдът е труден за разбиране от хора, лишени от креативност, въображение, чувство за хумор и ирония, но е безценен за всички останали в карнавалната си изразеност. Кралици и всякакви ексцентрици (в добрия смисъл) гордо крачеха, танцуваха и забавляваха присъстващите.
Прайдът, разбира се и е прекрасно място за реклама и промотиране, което не малко фирми използват, като показват, че се гордеят със своите ЛГБТ служители и колеги. Това важи и за държавните институции, които също присъстват – полиция, пожарна, лекари, Кралската поща, градския транспорт, всички. Един град, обединен от различността си, в борба с предразсъдъците, без да филтрира хората. Уникално е! Уникално е усещането, което ти дава – да бъдеш себе си, такъв какъвто си, да си свободен да го покажеш, да си различен и в същото време да си приет и да имаш принадлежност и то не каква да е, а към е едно общество, което е гордо и свободомислещо!

Iva_12

Живееш в Лондон, където хомосексуалността и различните форми на сексуална ориентация са по-видими отколкото в България, как се чувстваш там и се как се чувстваш, когато се завърнеш тук?

В Лондон нещата седят по много различен начин. Хората много повече се интересуват от личността, отколкото от принадлежността и това е не само по отношение на сексуална ориентация, но и по отношение на цвят, етническа принадлежност, вяра. Усещането за свобода тук е изключително и преживяването да бъдеш себе си е уникално. В Лондон се чувствам себе си, свободна, открита, мога да говоря с приятелите и колегите си за приятелката си, за това, което ни се е случило и преживявам, както всеки от тях го прави. Това е изключително важно и изключително елементарно нещо, което дава усещане за принадлежност и приетост. Приятелката ми е идвала много пъти в работата ми и колегите ми знаеха, че тя е с мен. В Лондон мога да вървя с нея за ръка и никой няма да ни загледа, мога да я целуна и на никой няма да направи впечатление. В България все още ми е трудно да го направя, не се чувствам добре от това хората да се втренчват в мен и да започват да ме одумват, сякаш съм атракция. Когато целувам приятелката си, то е защото така съм го почувствала-така както всеки хетеросексуален човек може да целуне половинката си в някакъв техен си споделен миг, а не защото искам да скандализирам. Това с демонстративността е пълен абсурд. Особено осезателно усетих двоен стандарт, след като приключих първата си сериозна връзка, която беше с мъж, и влязох във връзка с жена. Изведнъж се оказа, че повече не мога да говоря така както съм го правила до вчера, само заради това, че вместо ТОЙ, казвам ТЯ. Хората, които отказват да слушат като че ли постоянно са на тръни, че някой ще тръгне да ги занимава със сексуалните си практики – колкото го правят хетеросексуалните хора, толкова го правят и гей хората. Това е един от проблемите – заради нещо което двама души правят в интимното си време им се отнема възможността да споделят и какво правят заедно през всичкото останало време, само заради презумцията, че те са те. Тук идва и проблемът с „да правят каквото си искат в спалнята си, само да не ми го натрапват“. Аз не се разнасям с домашното си порно, което така или иначе нямам, а се опитвам да се включа с разговора кой филм сме гледали заедно, примерно, и се оказва, че неприемането не е заради някакво натрапено въвличане в спалнята, а е неприемане въобще и изцяло. В България трябва да се утвърди разбирането, че да си различен по какъвто и да е начин е в реда на нещата. Да си различен не е страшно, страшното са предразсъдъците и осъждането на това как другите живеят живота си. Хубавото е, че това се променя и все повече хора имат нетърпимост към глупостта и тесногръдието.

Била си в хетеросексуална връзка преди да се осъзнаеш като хомосексуална, и като че ли голяма част от хомосексуалните хора преминават през хетеросексуални връзки. Какво е човек да промени сексуалната си ориентация?

Човек не променя сексуалната си ориентация, той преоткрива част от себе си, която е била потискана или отричана по някакви причини, били те съзнавани или несъзнавани. Тази промяна изглежда за останалите сякаш си си променил ориентацията, но всъщност не става така, това не е като до вчера съм ял бял хляб от днес го променям на пълнозърнест. Това е процес на едно ново разбиране за себе си и преживяванията ти, което преподрежда и възприемането ти на света. Аз също познавам много хора, които са имали първо хетеросексуални отношения и после са открили себе си за пред себе си, че всъщност хомосексуалното преживяване им носи повече удовлетвореност и са разпознали себе си като гей. Има, разбира се и такива, които се чувстват комфортно във връзка и с двата пола и връзките, които формират се определят изцяло от личността на човека, не от неговия пол. Мисля, че промотирането на какъвто и да било личен избор за себеразбиране и преживяване е форма на насилие. Мисля също така, че никой не може да каже на друг, как той би се чувствал най-комфортно в собствената си кожа. Има голямо неразбиране и объркване кое е редно и кое не, а всъщност е много лесно, когато става дума за двама възрастни, които по свой избор и по свое желание влизат в някакви отношения това е абсолютно окей. Не е окей, когато става дума за деца, хора, принудени да участват в нещо, хора, които не са в състояние да преценят искат или не, животни и въобще всяка форма на принуда и насилие. В гей отношенията, говорим за възрастни, които се самоопределят като харесващи хора от същия пол и съответно формиращи отношения с други хора, които се определят по същия начин.

*Гергана Ненова е докторант по Социология в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.