Жените у нас са онеправдани, защото няма силна социална политика, която да ги защитава


13427994_994206724025766_5555648048348796685_n

На снимката: Ирена Тасева

Интервю с г-жа Ирена Тасева, преподавател в начален курс

Г-жа Ирена Тасева е преподавател в начален курс в 125 СОУ „Проф. Боян Пенев“, гр. София. Има повече от 30 години опит в професията си, която упражнява с голяма отдаденост въпреки всички трудности, които среща българският учител. Родители на децата, на които г-жа Тасева преподава споделят, че са имали възможност по много наичини и в различни ситуации да се убедят, че за нея учителската професия е призвание, себеотдаване и стремеж да бъде полезна. Разговарям с г-жа Тасева по въпросите свързани с джендър проблемите в българското общество, феминизирането на учителската професия и нейната специфика у нас.

Равнопоставени ли са жените и мъжете  в България ?

Според мен жените и мъжете в България не са равнопоставени. Естествено има много причини затова. Те са обект на наблюдения, изследвания и доказване от учени, специалисти и заинтересовани по проблема. Едва ли някой може и би се наел да даде изчерпателен отговор на този въпрос, но една от основните причини, за тази неравнопоставеност е фактът, че човешките същества от женският пол векове наред са били смятани за по-нисши. Били са погазвани основни техни човешки права като: правото на обучение, правото на глас, правото да упражняват определени професии, да заемат ръководни длъжности и прочие… Знаем от историята, че е било нужно време на жената  да се докаже, че и тя е умна колкото мъжа. Да покаже, че притежава качества и способности не по-различни от тези на мъжете, че и по-добри. Да се пребори с догмите и предразсъдъците на обществото, да си отвоюва правото да бъде призната и приета от същото това общество. В днешно време, жената в България е онеправдана, поради липсата на силна социална политика, която да я защитава. При равни шансове, мъжете са тези, които са предпочитани от работодателите. Жената ще бъде майка или вече е. Тя е тази, която най-често поема грижите и отговорностите, свързани с обучението, възпитаването и израстването на децата. Това предполага, ползване на болнични и чести отсъствия от работа. Да не забравяме, че освен задълженията и в  службата и като родител, жената е и домакиня.

От десетилетия наред в учителската професия в България преобладават жените. На какво се дължи това?

Да, така е! Факт е, че в учителската професия преобладават жените. Защо ли? Жената е създадена, за да бъде продължителка на човешкия род. Това е нейната природа. Това е нейната най-важна мисия. Именно затова тя развива инстинкт на пазителка, защитница, закрилница. Бидейки вече майка, нейна е грижата по отглеждането, опазването и възпитаването на децата. Тя е първоучителят. Всичко това изисква безкрайно търпение, самоотдаденост и преди всичко – любов. А какво е учителството? То е: търпение, самоотдаденост и любов. Ето я, най-важната, според мен, от причините, преподавателите в училище да са предимно жени. Втората причина е относително ниското заплащане на тази категория труд, което не удовлетворява мъжете, чиято задача е да осигуряват основните средства за нуждите на семейството. Друга причина е , че в последните десетилетия, професията учител в България никак не е престижна. Много хора са на мнение, че тази професия не е и перспективна. Тя не дава възможност за кариерно развитие и усъвършенстване. Затова професията „учител“ е непривлекателна за мъжете. За да се промени това, са необходими спешни и радикални реформи в образованието. Нужно е да бъдат приети закони, даващи повече права на учителите. Да се работи за връщане авторитета  на българския учител и то не само на книга. Да се промени изцяло нагласата на обществото спрямо учителите. Да се инвестира в образованието. Да бъде оценен достойно трудът на учителя. Само така тази сфера ще стане притегателна  сила за младите хора като цяло и мъжете в частност.

Момичетата или момчетата са по-любознателни?

Ха, така! Тоест, кой е по-умен – мъжете или жените? Това е вечният въпрос! Почти като другия – кое е първо: яйцето или кокошката? „Кой е по-умен?“- ще оставим на учените. А според тях, въпреки, че мозъкът на жената е с 8 % по-малък от този на мъжа, тя мисли по-рационално и практично. Проблемът е, че жените имат по-малко самочувствие от мъжете. Мъжете пък обратно – надценяват своето IQ. Кой е по-умен? Знаем, че геният е 1% талант и 99% труд. Хенри Форд казва: „ Когато ти смяташ, че можеш или не можеш, обикновено си прав.“ Така, че вярата в себе си е много по-важна от това дали имаш способности. Какво са способностите, ако нямаш мотивацията да покажеш тези способности, да ги прилагаш, да ги доразвиваш и усъвършенстваш? Ето защо на въпроса „кой пол е по-любознателен“ няма едностранен и категоричен отговор. Всичко е въпрос на личностни качества, на мотивираност, на възпитание. Много е важно и отношението на родителите към обучителния процес. Какво искат за детето си, какви са бъдещите им планове за развитието  на детето, какви са очакванията им. Неоспорим факт е, че децата, които се справят по-добре с учебния материал имат по-взискателни родители. Родители, които участват наравно с учителя в обучението. Всъщност това е тайната на добрия успех, когато учител, родител и ученик работят заедно, помагат си и винаги имат обратна връзка.

Какви учители предпочитат децата – по-млади, по-възрастни, мъже или жени?

Естествено, най-точен и верен отговор на този въпрос могат дадат самите деца. Моето мнение е, че няма едностранен и категоричен отговор. Колкото са различни самите деца, толкова са различни и предпочитанията им. А и всички изброени по-горе възможни учители си имат и своите предимства и недостатъци. Младият учител е много по-близко възрастово до  децата, което предполага едно добро разбирателство и комуникация, но пък няма опита. Мъжът учител е безспорен авторитет, но му липсват други качества. Жената учител е безспорен фаворит, защото притежава вродени качества, които и помагат в професията, но възрастта може  да бъде пречка. Затова смятам, че най-подходящият учител е добрият учител. Този, който обича професията си, влага сърце и душа и се е посветил  изцяло на нея, търсейки непрекъснато начини за разнообразяване на учебния процес и мотивиране на децата. Учител, който обича децата, защото те са безпогрешен барометър за това, усещат го, обичат го, помнят го завинаги. Аз съм учител в начален курс на обучение. Наричам моите ученици „бебета”, защото са най-малките в училище. Идват от детската градина, където игрите са основно и единствено тяхно занимание. Попадат в нова обстановка, която изисква от тях ред, дисциплина и поставя нови правила. Адаптацията при някои деца е трудна и продължителна. А задачата на учителя никак не е лесна. Освен да дава знания, учителят трябва да изгради един колектив на доверие, сплотеност, толерантност … Моята 30-годишна практика показва, че децата обичат да бъдат ангажирани и приобщавани заедно. Така се чувстват сигурни и сплотени.

Разбрах, че твоят клас си има символ. Какъв е той и какво представлява? 

За всеки мой випуск избирам някакъв символ на класа. Миналият имаше за символ пчеличката – трудолюбива и неуморна. Настоящият ми випуск има за символ совата – символът на познанието и мъдростта. Още първият учебен ден на дъската ги посрещна едно огромно дърво с накацали по него сови, изработени от книжни пликове.

IMG_20140915_082149

Така е изглеждала класната стая на г-жа Тасева по време на първия учебен ден на настоящия й випуск.

На коремчетата совичките носеха буквичките от имената на децата. Те трябваше да разпознаят своята сова, а вътре в нея имаше лично послание за всяко дете.

IMG_20140915_080816

На снимката се вижда дървото с накацали по него совички – по една за всеки първолак.

През учебната година приготвям най-различни картинки-совички. Принтирам ги и ги ламинирам. Има малки и големи по размер. Служат ми за стимулиране, мотивиране на децата, при отлични отговори, за проявена съобразителност, краснопис, решение на трудна задача, за похвала на добра постъпка и още и още… За всичко това детето получава една малка совичка като награда. Когато събере 10 малки совички, получава една голяма и допълнителна материална награда. Няма да повярвате как добре работи този метод. Учениците се втурват за лов на совички. Кой повече ще успее да заслужи и прибави в колекцията си. Няма дете, което да не се запалва по идеята. И не само децата са запленени от „совестата мания“. Успяваме да приобщим и майките. Всичко, което намираме на пазара, свързано с училището, с отпечатана на него сова се купува за подаръци на децата – гумички, папки, моливници, несесери…

IMG_20150220_093513

Това са деца, получили совички като символ на добрите им резултати в клас.

Самите деца притежават раници, шапки, шалове, гривнички, тениски и прочие… със совички. Имаме цяла колекция от сови – сувенири, магнитчета, свещи, новогодишни играчки, чаши… Мога да се похваля, че в момента имам един прекрасен клас, колектив, в който насилието, обидите, неразбирателството, завистта не съществуват. Радваме се и се забавляваме всеки ден. Децата общуват безпроблемно помежду, защото са добри приятели. Когато ги подреждам по чиновете, винаги ги слагам да седят момче с момиче, доколкото е възможно това. Смятам, че така повече се сближават и то ги улеснява  в общуването. Констатирам  различия в поведението, породени от половите характеристики на децата. Момичетата са по-сдържани, упорити, грижовни и отговорни, което е присъщо на женския пол. Момчетата са по-обидчиви, импулсивни, нетърпеливи и неподредени. Въпреки това, децата много лесно се приспособяват, сприятеляват и контактуват помежду си. В начален курс учителят е непрекъснато с тях и ги обгрижва, а те ходят по него като патета. Така ставаме едно цяло семейство и децата се възприемат като част от него, със своите права, задължения  и отговорности.

* Гергана Иванова, е студентка по „Журналистика“ в Бургаски свободен университет. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.