Зъбите на настоящето

Текст: Калина Иванова

Поезия в цялостно съдържание, особено на лични фаворити, не се консумира наведнъж! Трябва да започна наново, бавно, ден за ден, дума по дума, цезура по цезура, безточие по безточие, за да стане сърцето ми достатъчно еластично… отново.

Изживяла съм поне два алтернативни живота измежду страниците на „Череша с гравитация“, горящите сирени в слънчевия ми сплит биха потвърдили. Но оттогава изминаха две години и ето, че за тази есен Мирослав Христов успя да извади „Зъби“-те си на бял (книжен) свят. Със собствени и спомоществувателски усилия покрай екипната си дейност в 4×4 – литературен пърформънс.

Христов и издателство „Ерго“ са селектирали 31 стихотворения, разграфени в 5 части, които аз бих обобщила така:

–       настоящето, постоянно римуващо се;

–       интимно, познавам те;

–       мост към другия;

–       път – отвъд (Мароко);

–       „обувки пред изгрев“;

Това което прави рязко впечатление, на фона сянката на „Череша с гравитация“, е осезаемо по-директната откровеност в лирическия глас на Христов. Стената от зъби този път пропуска много повече своенравност, която да излезе навън – към пътищата/безпътиците на „вблюбчиви в катастрофите хора“. А те, зъбите, може и да предъвкват добре познатите теми, които вълнуват и се отразяват в съвременната чувствителност на търсещия (се) човек, но рецепторите, които се активират при консумацията със сигурност не остават непровокирани. Нов привкус. Дотолкова, че следите от стъкло по езика ни карат да обърнем внимание и към зъбите на настоящето.. преди да са изпадали (като в лош сън).

Но тук Мирослав Христов не бълнува, напротив. Боксира се челно с живота и непрестанното настояще, не го преанализира. Сдъвква го, вкусва го, поглъща го, за да го приеме и разгради в себе си. А чувстваш ли се жив, заедно със стоте си трилиона клетки, да извадиш сърцето си на показ, приличащо на „маймуна, провесена от парапета на седмия етаж“ не е проблем. Всъщност ядрото на поезията е в това – да застанеш зад суровите емоции и думите си, чисто гол и висящ пред света. А тази трябва да се чете бавно, досущ като хайку – понякога по едно на ден е достатъчно.

12 мнения за “Зъбите на настоящето

  1. Да, такой блог однозначно надо раскручивать сильнее — что б как можно больше людей о нем узнали

Коментарите са затворени.