За стотинките на един български студент

текст: СИЛВИЯ АНГЕЛОВА / снимка: кадър от клипа “Летни нощи и дни” на The Top Stoppers 

Това не е импресия. Това не е разказ. Това е ежедневие. И героите в него не познават думата чест.

Плащате ли си сметките редовно? Аз да. Всеки месец по едно и също време. Ето, идва четвърто число – време за плащане на телефони. Сметката ми е „ток и жица” за мобилния оператор. И не стига това, ами и за пореден път нямат да ми върнат ресто – този път 7 стотинки. Прибирам в портфейла си касовите бележки и си заминавам. „Карай да върви…”, казва всеки втори, който мине през тази каса.

5-ти декември. Време да си платим наема. Ммм, в този сняг поне хората не се избиват на опашката, както обикновено. Сумата за общежитието завършва с .61. Подавам няколко банкноти и 70 стотинки. Връщат ми 10 лева, затварят ми гишето под носа. Прибирам си бележките и хайде на хорото. „Карай да върви” – още 9 стотинки „вътре”.

Качвам се в 280, където 2ма слизат и още 80 се присъединяват към партито на сезона. Тук вече съм се изхитрила и съм си презаредила картата в края на миналия месец. Хубавото в офисите на „Градска мобилност” е, че и да искат, не могат да те прецакат (вероятно, защото имат работещи камери, като в заведенията за бързо хранене). Но да се върнем на автобуса. Сядам си аз и едва изваждам премръзналите си ръце от ръкавиците. И не щеш ли… ето ти контрола. Доближава се, озъбва ми се до уши и аз искам, не искам, му подавам вече изстрадалата си абонаментна карта. Следва екшън. Картата ми не се валидира за пореден път, заради което ме поглеждат сякаш съм избягала от Гуантанамо Бей. Почвам да ровя в претъпканото си портмоне и откривам касова бележка за абонамент. Да, ама не – „Тя е стара!”, ми отвръща той и се наточва още повече да ме ошушка с 20 лева. Ако знаеше, че от два дена околните само това правят… Но както и да е. След продължително изнервящо ровене (в което няколко нередовни успяват да се измушат по спирките) аз, престъпницата, откривам актуалната бележка и му натривам носа. Хем ми е хубаво, че ми се маха от главата, хем ми е криво, че има хора с толкова неприятна професия. И в същото време вече никак не ми е забавно. Когато те гледат като престъпник, май започваш да се чувстваш като такъв.

15 стотинки. Това е равносметката за деня. „Пълен минус”, както казва небезизвестното лице Сафрона… Да, ама за тези 15 стотинки никой не се замисля. Откъде идват и къде отиват?!? Е, аз знам. Идват от моя джоб или от семейния студентски фонд, приготвен, за да се „изучим” на територията на майка България. Къде отиват… е, отговорът е ясен.

Плащам си всичко редовно и работя здраво за това. Последното пречи на образованието ми, а и на бъдещето на същата тази държава, която след няколко години пак ще се размрънка, че нямала качествени кадри и заради това се налага да ни управляват ужасно харизматичните Жан, Иван, Мони и Серго (да не забравим и Бате). А аз, като не успея да се реализирам като професионалист, пак ще си броя стотинките. И така до безкрай…

Добре де, само на мен ли ми се струва, или “има нещо гнило в Дания”? Не изгнива ли всъщност в момента България? Не се ли въртим в затворен кръг? Помислете, аз ще слизам, че започва да ми прилошава…

 

13 мнения за “За стотинките на един български студент

  1. It impressed, I need to say. Actually hardly ever do I encounter a weblog that? each educative and entertaining, and let me tell you, you’ve got hit the nail on the head. Your idea is outstanding; the difficulty is something that not sufficient people are speaking intelligently about. I’m very pleased that I stumbled across this in my seek for one thing referring to this.

  2. Pretty nice post. I just stumbled upon your blog and wanted to say that I’ve really enjoyed browsing your blog posts. After all I’ll be subscribing to your rss feed and I hope you write again soon!

  3. За статью премного благодарен, все по делу, достаточно много кто это использует

Коментарите са затворени.