Жената в света на информационните технологии


Жените започнаха да доказват, че могат да са успешни и в един доскоро счи¬тан за изключително мъжки свят – светът на IT техно¬логиите, свят, без който нито един съвременен пред¬приемач не би имал успешен и конкурентен бизнес.
Ако заговорим на тази тема, със сигурност едно от пър¬вите имена, което ще проблесне в ума, е това на Саша Безуханова (директор направление „Публична администрация“ в „Хюлет – Пакард“ за Централна и Източна Европа; Безуханова управлява бизнеса на компа¬нията с държавните администрации на 27 държави). Тя е добрият пример, с който може да се започне ак¬туалния разговор за успешното навлизане на жените в т. нар. мъжки бизнеси.
largeВ статия по темата какво мисли деловият мъж за деловата жена, Божидар Петракиев (собственик на супермаркети „Елемаг гурме“) споменава името на Безуханова сред първите имена на най-добрите български жени мениджъри.
Това съвсем не дава основание да не се говори и за техните проблеми, особено в света на модерните IT технологии. Бариерите, които преодолява съвремен¬ната българка, не се свеждат само до процесите на раз¬чупване на традиционализма, непризнаването на труда в домакинството и разделението при реална оцен¬ка на труда. Не може да не останат неотбелязани и проблемите на жената, желаеща да заеме своето достойно място в българската уебиндустрия – територия, доскоро запазена само за по-силната половина от човечеството.
През 2006 г. Джефри Зелдман и „А List Apart“ поръчват на Нюйоркската обществена библиотека да проучи реалното процентно съотношение мъже жени и положението на жените спрямо мъжете в уебиндустрията. Данните от изследването показват, че в глобален мащаб:
• броят на мъжете многократно надвишава този на жените;
• процентът на жените, работещи в уеб бранша, намалява;
• жените, които работят в уеб индустрията, би¬ват повишавани по-рядко и не дотолкова високи пози¬ции, колкото колегите им мъже.
Положението в България е малко по-различно. Проучвания сочат, че около 40 % от уеб индустрията е заета от жени и няма тенденция към спад на интереса от страна на търсещите работа, а напротив.
По-задълбочен поглед върху разпределението по позиции на мъжете и жените показва, че броят на жените сред програмистите е най-нисък, но за сметка на това организационните позиции и средният мениджмънт са женски приоритет. Управлението на проекти, тестването и разговорите с потенциални и настоящи клиенти най-често са възложени на жени.
До някаква степен концентрацията на дами точ¬но в тези позиции обяснява и факта, че като цяло в бранша жените получават по-ниски заплати от мъ¬жете. Нивата на заплащане за съответните позиции в България съответстват на нивата на заплащане в гло¬бален мащаб, т.е. абсолютните цифри се различават, но като нива програмистите вземат по-високи заплати от мениджърите на проекти както в България, така и в Индия, в САЩ и в Дубай.
Въпреки факта, че повечето мениджъри в български уеб компании настояват, че в техните фирми хора на една и съща позиция и с еднакви качества и умения получават сходни заплати, наблюдения показват, че жените имат почти с 20 % по-ниски възнаграждения от колегите си мъже на съответните позиции.
Смятам, че причината, колкото и да е странна, не е в преднамерена дискриминация от страна на работодателите, които се опитват да се договорят на по-ниски нива с потенциалните бъдещи служители, представители на нежния пол. Също така жените имат по-ниски очаквания за нивото на заплащане от мъжете кандидати и са готови на повече компромиси не само по отношение на въз¬награждението, но и на естеството на работа.
Много често техническите ръководители поста¬вят на жените елементарни задачи, за да не би да сбъркат нещо. Според тях по подразбиране една жена не може да бъде добър програмист и е нейно задължение да се докаже. Мъжете програмисти, от друга страна, са „невинни до доказване на противното”. Техните грешки се отдават на липса на опит и се смята, че в процеса на работа ще бъдат преодолени.
Мисля, че за жените програмистки или компютърни специалисти априори се смята, че не разбират, че си проправят пътя с руси коси, къси поли и други женски номера. Това е стереотип на обществото, не само на ИТ бранша. Но проблемът не се изчерпва само с факта, че като цяло липсва доверие към жените – в крайна сметка, ако човек е професионалист и си върши добре рабо¬тата, рано или късно някой го забелязва. Проблемът е в това, че заради общото недоверие много жени в бранша нямат възможност да се учат от по-интересни и по-сложни проекти така, както се дава възможност на колегите им мъже.
В резултат на случващото се жените по-бавно успяват да се наложат като специалисти. На тях им се налага първоначално да хвърлят два пъти повече усилия, за да се докажат като професионалисти, но след това определено мнението им се зачита.
Жените в индустрията се чувстват спокойни, защото отношенията мъже – жени са по-свободни, отколкото в по-скоро офлайн браншове и в по-строги ИТ професии. В уеб бранша човек може да си позволи да работи на по-гъвкаво от обичайното работно вре¬ме и така да намери по-добър баланс между личния и професионалния живот.
Основната причина, поради която митът, че работата в уеб бранша е типично мъжка упорито продължава да съществува, е липсата на жени мениджъри в най-високите нива на индустрията. Средният мениджмънт е преобладаващо изграден от жени, но лицата на бранша, хората, които представляват индустрията по конференции, кръгли маси и по¬добни събития, са преди всичко мъже. По този начин се създава грешната представа, че уеб бизнесът е мъжки бизнес, в който жените изпълняват най-вече поддържащи и второстепенни роли.
Темата за положението на жените в уеб бранша е особена. Във времена, в които броят на жените в интернет дори в България надвишава този на мъжете (жените в един форум имаха достатъчно влияние, за да разклатят доверието в една от най-големите банки в страната), клиентите са убедени, че колкото повече разнообразие на опит, умения и идеи има в един екип, толкова по-добър става продуктът му, а все повече и повече проучвания започват да откриват правопропорционална зависимост между броя на жените мениджъри и пе¬чалбите на една компания.

*Светлана Лазарова е бакалавър по „Стопанско управление“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.