„Е”х, тези етикети, които не четем…

bio limonada

автор: ПОЛИНА СПАРТЯНОВА

Спомням си с каква неутолима жажда отварях хладилника на баба и дядо, когато бях малка и търсех онези малки стъклени шишенца с лимонада, които наричахме „енергиен елексир” с останалите малчугани. Изпивах цялото шишенце, около 200 милилитра, на един дъх и тогава се завръщах с нови сили към играенето на воля. Тази процедура се повтаряше по няколко пъти на ден и когато металната „соц. кошничка” се напълнеше с празни бутилчици, дядо отиваше да я напълни с нови. Една бутилчица струваше 0.20 ст., а демокрацията беше в разгара си.

Онзи ден отиваме на пазар с едни приятели в голяма търговска верига магазини в София и започваме да подбираме продукти за предстоящия ни купон. Въртим се като пумпали между високите и дълги рафтове и гледаме да не се вторачваме много в жълтите и червени ценови етикети на продуктите, които гласят „Промоция”.  Но по едно време аз загубих самоконтрол и едно голямо трилитрово шише с лимонада ми грабна вниманието. Веднага щом го видях се сетих за насладата, която ми носеше тази напитка в детството и ме обгърнаха по-сладки и от нея спомени. Аз грабнах голямото шише бързо – от една страна заради обзелата ме носталгия, а от друга, защото цената му беше „САМО 0.89 ст.”.

limonadka

Лимонадата беше далеч по-сладка от тази, която аз си спомнях. Затова реших и да погледна отзад съдържанието й. Е, ако то не успя да погуби всичко детско в мен, то следният надпис го направи „Съдържа оцветители, които могат да имат неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата”…  Представям си как един ден, когато имам деца, няма да се притеснявам затова дали взимат наркотици, а дали случайно не се „напиват” скришно с подобна отрова. Колко е жалко, че идните поколения никога няма да разберат какъв е бил „истинският вкус” на времето, в което ние сме били деца, както и ние много трудно ще се пригодим към вкусовете, които ще бъдат измислени за тях.

Без лимонада пак можем да оцелеем, обаче какво остава за хранителните продукти, с които се храним ежедневно?

Eta

Винаги, абсолютно винаги, трябва да гледаме какво пише на етикета, който се намира върху задната страна на лъскавата опаковка. Повечето медии ни предупреждават да бъдем по-предпазливи и да следим желания от нас продукт за изтекъл срок на годност и растителни мазнини, но има много по-опасни неща от тях.  Така наречените „Е”-та все намират убежище в минимум един продукт в нашата пазарска количка. Те са добавки за подобряване на търговския вид и вкуса без използване на суровини, които са по-скъпи. Чисто и просто можем да определим някои от тях като бомба със закъснител, защото се проявяват по-късно като вредни мутации в нашия организъм и даже върху този на нашите деца или внуци.  По-нататъшното обяснение ще дойде от самите Вас: отворете хладилника си и прегледайте етикетите на продуктите, които намерите в него, като започнете от дребни неща като кетчуп и сосове и стигнете до месото и млякото. Тук се намира и възможно най-богатата гама от „Е”-та на български език, така че всеки може сам за себе си да стигне до извода колко безопасни са храните, с които е привикнал. Много продукти споменават само номера на „Е”-тата, просто защото истинските им имена звучат твърде отблъскващо за купувача.

blog.vladec.net

След като сглобих пъзела от „Е”-та в хладилника ми, започнах да търся решение на този ежедневен проблем. Повечето специалисти съветват да търсим „игла в купа сено” или иначе казано – храна с органичен произход. Тук отново не трябва да се подвеждаме от червените и жълти етикети, които ни нашепват колко здравословен и питателен е определен продукт, защото процедурата е далеч по-сложна. Ние трябва да сме запознати с това как е създаден, подготвен и отгледан този продукт: в него няма генно модифицирани съставки, не са използвани каквито и да било химически продукти, за да се премахнат насекомите от него (колорадски бръмбар и други) и всички пестициди, които са използвани, са естествени, отделно са използвани само естествени торове за подхранване на почвата и нейната плодородност. Храната с органичен произход също така не е излагана и на радиация – това е похват, който някои производители използват, за да стерилизират храната в края на обработката й. Тя не е инжектирана с различни химикали, за да остане дълго време свежа и с по-дълъг срок на годност. Ако става въпрос за месо трябва да се знае дали животното е инжектирано с хормони или антибиотици, които да подпомагат растежа му. Естествено, цялата тази информация не идва с малката опаковка на продукта, но това не означава автоматично, че като видим надписа с големи букви „био”, „органик” и „еко” трябва се хвърлим отгоре му. На нас ни е достатъчно само да видим дали върху определения продукт има знак на сертифициралата го като „Био” и т.н. организация, логото на ЕС за биопродукти и съответния номер. Няма как да я сбъркате – опаковката обикновено изглежда далеч по-семпло от тези, които сме виждали в големите търговски вериги. В по-големите градове също има специализирани био магазини, в които се намират само такива продукти и всичко идва директно от производителя – проверено и сертифицирано от отговорната организация.

В крайна сметка не всеки има достъп до био магазин или не разполага със средствата, за да си закупи био продукти или няма нужното време, за да преглежда етикета на всеки един продукт, който е на път да закупи. Затова е най-лесно да се запомнят и прилагат тези простички правила:

1. Не яжте това, което прабаба Ви не е яла.

2. Не консумирайте продукти, които се рекламират.

3. Не консумирайте храни, върху които е написано, че са „обезмаслени”, „нискокалорични” и т.н., защото те са като храм за опасните „Е”-та.

4. Ако можеш да произнесеш всичките съставки на продукта, които са надписани върху етикета му, означава че можеш да го поставиш на лавицата си в хладилника.

5. Най-добре е да разчиташ на цели и свежи продукти, най-вече плодове и зеленчуци, които не са претърпявали преработка и опаковане.

6. Ако един продукт е напълно чист, то той няма да има нужда от „Съдържание”, състоящо се от повече от 1-2 думи.

16 мнения за “„Е”х, тези етикети, които не четем…

Коментарите са затворени.