ЕС – награда за/почивай в мир

Ако ЕС е създаден като икономически съюз, гарантиращ мира на континента, задълбочаващата се икономическа криза няма ли да застраши в крайна сметка и него?

Автор: Калина Дренска
Снимки: Google

9-ти май е дата с безкрайно многообразно значение за Европа. На 9 май 1945 г. Третият райх обявява безусловна капитулация, слагайки край на човеконенавистна война, считана за една от най-големите катастрофи на Стария континент. С края на войната обаче като че ли въпросите за бъдещето на Европа стават повече от отговорите. Тепърва предстои да се изясняват разногласия между съюзниците в Антифашистката коалиция, да се чертаят границите на разделението Изток-Запад, да се решава бъдещето на Германия. Но най-важният въпрос, който чака своето решение, е как да се постигне мир в дългосрочен план на Стария континент? Очевидно формулата от Версайския мирен договор се е оказала погрешна – пред политиците от онова време остава предизвикателството този път да не сбъркат.

На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман успява пръв правилно да напипа пулса на тогавашната политическа ситуация и да даде адекватен отговор на възникналия проблем. Планът му е елементарен – Франция, Германия и които други европейски страни имат желание трябва просто да обединят производството си на въглища и стомана. По онова време тези суровини са били водещи във военната индустрия, а разсъжденията на французина са следвали също толкова простичката линия, че страни, които имат общи икономически интереси и упражняват съвместен контрол върху важни за производството на оръжия материали, не воюват помежду си. Конрад Аденауер, тогавашният канцлер на Западна Германия, като човек с прозападно и проевропейско виждане, прегръща идеята и воала – първата крачка към това, което днес наричаме Европейски съюз, е направена.

СВЕТОВЕН МИР?

Всички сме чували, че ЕС е икономически съюз, но истината е, че икономиката тогава е била просто средство за постигане на по-важната цел: мир в Европа. Шуман дори споделя това си виждане в писмото до Аденауер, в което е и предложението му за общо икономическо развитие на двете страни, разказа в неделя (14.10.2012 г.) немският Süddeutsche Zeitung. В този смисъл Европейският съюз е възникнал преди всичко като обединение с цел постигане на мир, контрапункт на националистическите настроения от Втората световна война и преодоляване на страха на останалите европейски страни от ново надигане на Германия. В този смисъл Нобеловата награда за мир, присъдена на 12 октомври на съюза от Нобеловия комитет в Осло, не е чак толкова абсурдна и нелепа, колкото изглежда на пръв поглед. Днес обаче едва 24% от населението на ЕС олицетворява съюза с първоначалната му идея – за мнозинството той е символ на свободно движение и общата валута, предава германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung от 13 октомври.

Причините за гореописаното изменение на схващанията у хората за значението на европейската общност са няколко. На първо място е редно да разгледаме доколко успешно са постигнати мирните цели, които са водещи при създаването на ЕС. Да, Франция и Германия, страни, които в рамките на 70 години водят близо 3 войни една срещу друга, в момента са нещо като неразделно дуо, що се отнася до европейските въпроси. Да, Гърция, Португалия и Испания вече не са с диктаторско управление както преди приема им в съюза през 80-те години на миналия век. Да, и днес едно от условията за приема на Сърбия е да реши мирно проблема с Косово. Да, може би предстоящият прием на Хърватска затвърждава политиката на помирение на Балканите. Но ако се върнем почти 20 години назад в историята от времето на войната в Босна и пасивното поведение на ЕС в момент, в който върлува сериозен етнически конфликт на територията на Европа, теорията за миротворителната сила на ЕС получава черна точка. Днес пък подкрепата, която страни-членки като Германия и Великобритания, оказват полугласно на Турция в конфликта със Сирия, също не може да бъде окачествено като особено миролюбиво поведение.

Kогато става въпрос за собствената му територия, ЕС в общи линии може да бъде приет за съюз, довел до мир между старните-членки в него, но в световен мащаб картината е доста по-песимистична. Липсата на единна външна политика на съюза особено остро си пролича както при войната с Ирак (подкрепяна от Великобритания и Полша, отхвърляна от Германия и Франция), така и при инвазията в Либия, когато Франция и Великобритания поведоха акцията, а Германия се въздържа при гласуването на резолюцията за нападението в Съвета за сигурността на ООН. Така че не е без основание коментарът на Süddeutsche Zeitung, че е добре, че ЕС взима Нобелова награда за въдворяване на мир в Европа, защото глобално погледнато съюзът по-скоро е длъжник на света.

СКЕПТИЦИТЕ: ЕС? НЕКА ПОЧИВА В МИР!

Голяма част от евроскептиците се отнесоха подигравателно към присъждането на Нобелова награда за мир на ЕС, интернет форумите и Twitter бяха затрупани от шеговити коментари, като „ЕС получи Нобелова награда за мир… посмъртно” или „ЕС просто не успя да се пребори за Нобелова награда за икономика”. И има защо. Съюзът се намира в най-дълбоката си криза от създаването си насам. Планът Шуман и проектът за единна европейска валута са ударени по своите слаби места – от една страна защото прекаленото икономическо обвързване води до опасност от доминообразен срив в икономиките и е достатъчно само една от тях се пропука, за да повлече останалите; от друга, защото създаването на обща валута, без обаче тя да е контролирана от общо правителство, крие огромни рискове от злоупотреби.

 

Престижни издания като New York Times намекнаха, че Нобеловата награда за мир е приятелски подадена ръка към ЕС в тежък момент, а не толкова заслужено извоювано признание. И наистина – доверието в общата валута и общата европейска политика за справяне с кризата се топи. Във времена, в които в Гърция масово се тиражира теорията, че агресивната експортна политика на Германия е пречила на вътрешния пазар в страната да се разрастне и в следствие на това се е стигнало до кризата там, а Меркел бива посрещната в Атина от протестиращи с нацистки униформи, трудно можем да говорим за мир, любов и разбирателство в съюза. Дълговата криза и проблемът с емиграцията по линията периферия-ядро на съюза пък повдигат въпросите за неговата цялост и стабилност – наскоро министър-председателят на Великобритания, Дейвид Камерън, обяви, че страната е готова за референдум относно членството си в ЕС.

Радикализирането на настроенията в обществата както в левия (успехът на Сириза на изборите в Гърция), така и в десния политически сектор (третото място на Льо Пен на президентските избори във Франция), води със себе си у проевропейски настроените дейци страх от възраждане на силни националистически настроения. Ето защо се прибягна и до изключително спекулативни подхвърляния, като например че разпадането на ЕС би довело до завръщане към национализма и екстремизма в Европа, както обявиха от Нобеловия комитет, цитирани във вестник The Guardian.

А НИЕ, ЕВРОПЕЙЦИТЕ?

Докато икономическите показатели не покажат трайно подобрение, едва ли някой в Европа ще сподели пресилената радост на президента на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозо от спечелената награда. Докато младежката безработица в Испания, Португалия и Гърция удря рекордни нива, едва ли някой ще се вълнува от въпроса коя европейска институция е редно да вземе официално наградата. Докато Гърция продължава да е на командно дишане с помощта на милиарди евро, никой няма да заприпка от радост на единия милион от Нобеловия награден фонд. Ако е истина, че чрез икономика навремето Шуман е искал да постигне мир, то трябва да се запитаме дали кризата в икономиката би довела до нова криза в мирното положение в съюза? Пред ЕС стоят редица структурни промени, спасителни механизми, общи банкови надзори и пр., ако иска да запази целостта и влиянието си в световен мащаб – първият сериозен тест на стабилността на европейската общност все още не е преминат успешно. А ние, европейците, можем само да се надяваме всички тези полит-икоикономически стъпки да не ни струват прекалено скъпо. Или ако не друго, поне да се радваме на спечелената Нобелова награда – в крайна сметка, колко хора по света могат да запишат подобно постижение в CV-тата си?

11 мнения за “ЕС – награда за/почивай в мир

  1. Радует, что ваш блог постоянно развивается. Такие посты только прибавляют популярности.

Коментарите са затворени.