Душата на Спиндермаан

spinder four

автор: ВАДЕР АКБАРХАН

Нзенам згъгво жпиша исакм даиззразйа тноженййто сикъм спИнераам * Сямтам гузавретен да) ноненииобечаен.

Не знам за какво ще пиша – искам да изразя отношението си към Спиндермаан. Смятам го за вреден – да, но не и необичаен.

Преди това, един експреимент: възмонжо е да прочетем огормен тескт, в котйо редът на бувките в дуимте да е разбръкан, но пръвоанчалният смиъсл да отсане непроемнен. Забелязахте ли коя е първата дума с разбъркани букви? „Експеримент.“ Учени от университета на Единбург обяснават способността ни да четем такива текстове с това, че фовеите ни (част от очите) са разделени вертикално на две. Можем да „познаем“ коя е думата, ориентирайки се от значението на съседните думи – на контекста. А ако усещате смисъла на последните кавички, притежавате нормална граматическа грамотност, която в България чезне. Ако пък сте забелязали „експремиент“, вероятно сте придобили краткотраен тренинг от първите изречения…

Стига експерименти. Анатомическото разгадаване на сублексивните единици обяснява един от комуникационните механизми на Спиндермаан. Предното изречение не е съвместимо с „ФОСТАТАААА!“ Преди да продължим – поспрете, опитайте се за малко да мислите първо в духа на „разгадаване на сублексивни“, а после като „ФОСТАТАААА!“

Край на увода

Не, не осъждам; това не е ирония – като мисля по двата начина, не бива да усещам „ФОСТАТАААА!“ дразнещо… да го мразя. Така замествам разбирането с осъждане. „Критическата рефлексия експлицира собствените си морални ангажименти, вместо да анализира тези на своя обект, жертва разбирането в името на присъдата…“ (Георги Лозанов). Защо тия писания натоварват този текст? Просто искам да кажа, че дразнението на бунтуващи се хора избива в осъждане, отричане, осмиване на Спиндермаан; но не стига до оправдаването му със ситуацията, предпоставките, които го правят възможен – и толкова харесван; но не искам да го кажа просто. И толкова харесван – учудващо много, твърде много, алармиращо много; но ако имаше разбиране, нямаше многото да е учудващо. Нямаше да е новина. Него нямаше да го има.

Ако имаше разбиране, нямаше и да е толкова популярен. Ако има разбиране, няма да е толкова популярен. Нали е лош, вреден, арогантен, дискриминиращ, сексуално експоататорен, избухлив, тържествуващо егоистичен..? Борбата срещу Спиндермаан не е групата „АНТИ Спиндермаан“ (множество групи) – отричането налива масло в огъня. Това е механизмът на Big Brother – повече от половината му популярност идва от хора, които изрязяват омразата си. Приемането – това е борбата срещу главодеформирания супергерой, приемането е победата над него.

Инфекцията

„Приемане“ не значи „одобряване“. Значи признаване, че Спиндермаан е възможнен, формите му пасват някъде вътре в културата ни, пасват толкова добре, че се е закучил, заседнал в съзнанието – в езика, в думите на децата, в асоциациите. Между другото, това е механизмът на вируса – баш вирус, биологически, като СПИН-а и грипа. Идеен също – Спиндерманн е интернет-мийм (meme, заразна идея). Един от начините да се преборим с инфекцията, колкото и гнусна и сърбяща да е, е да разберем точно къде се е внедрил Спиндермаан – да го намерим сред частите на пъзела, да го извадим, да го хванем с пръсти и отблизо да разгледаме формите му – с какво от нас се беше напаснал. Биологически, имунната ни система първо установява каква е инфекцията, разпознава вируса, анализира му стрктурата. После изработва антитела. (А не отказва да се вгледа внимателно.)

Честно казано, и мене ме беше гнус. Спиндермаан мене не ме привлича, дразня му се и затова дълго време не му обръщам внимание. Дори и сега не съм седнал да го прочета, да изгледам клипчетата, да прерисувам комиксите с фулмастер въхру тениска. Има трийсетина хиляди харесвания, а още повече хора говорят за него, без да са го лайкнали (Facebook-статистика). Знаем, че не е оригинален – образът му (не само името) е български прочит на Spooderman. Той пък е част от групата на Dolan (Доналд Дък, Гуфи и др.) – няколко добри героя от детски филмчета, които герои са деморализирани (всеки по различен начин) графически, езиково, поведенчески. Например, Доналд Дък / Dolan изнасилва и насича с брадва. Но какво прави такива действия харесвани? Такива образи – защо Spoodermaan, Dolan и нашият Спиндермаан са (супер-) герои?

Колко още абзаца уводни думи? Трябва – по същество! Но текстът не е дисекция на съществото „Спиндермаан“, а питане как това същество оцелява. Самият Спиндермаан не е интересен, защото не е оригинален, но оцелява в нашата среда и добре се размножава. Все пак, нека направим няколко разреза.

Дисекция

Първи разрез. „ФОСТАТАААА!“ В основното си значение, фразата значи „еякулация в устата по време на фелацио“. По-конкретно, при употребата от Спиндермаан – това са първите постове на героя – изхвърлянето на семенната  течност („паяджина“) на героя в нечия уста е финално действие на победа. Тази победа е в различни ситуации, но действието с паяджината е устойчив мотив – очакваното действие на Спиндермаан, независимо за какво е аргументът.  Самото изхвърляне по/в устата на опонента е аргумент – реакция, действие на оборване не с логически аргумент, а с поведение. В популярната култура изхвърлянето в нечия уста е негативен символ – изхвърлянето в устата на обекта е унижение. Източник на това тълкуване е порно-културата, части от която са навлезли в масовата, ежедневна култура.  Изхвърлянето в нечия уста е унижение за обекта, защото се подразбира, че „паяджината“ не е приятна за обекта и това действие е насилие над него – обектът не е съгласен Спиндермаан да еякулира по/в устата му. Всъщност обектът не го и очаква – поне, следвайки досега публикуваните комикси, коментари и др. на Спиндермаан – което засилва ефекта на изненадващо насилие. „Изненадващо насилие“ – това насилие не е само сексуално, психологическо, но и на личностно ниво – унижаването на противника е познат начин за заявяване на победа над него. В случая еякулацията не е заявяване на победата, а е самата победа.

Спиндермаан не е първият случай, при който победата над противника е такъв тип унижение – миймът не е оригинален. Опасността тук идва от публиката. Голяма част от нея са деца в началното училище; и – голяма част от децата знаят кой е Спиндермаан и ползват репликата „ФОСТАТАААА!“ „Голяма“ (лични наблюдения) – опасността идва от това, че този мийм възпитава. Спиндермаан наистина възпитава, той е реален герой – доказателство е популярността му. Чрез действията на Спиндермаан отношението към сексуалността като такъв инструмент (разказан вече, унижението чрез символно сексуалното насилие) се разпространява. Това е неизбежно и съвсем обичайно – за всяка медия – медийните образи налагат начини на поведение (role-model). Нека не се заблуждаваме, че децата не разбират какво значи „ФОСТАТАААА!“ Разбират, но вероятно заради възрастта си не притежават толкова ясна фантазия, че да осъзнават истинските цветове, картината на действието и силата му, както по-възрастните, които употребяват „ФОСТАТАААА!“ (множество постове, например за критикуващи Спиндермаан). Да комбинираме две неща: да се заслушаме/зачетем колко често деца на избрана от нас възраст употребяват израза (или в обществото като цяло); и да приложим всичките оценки морални, етични и психологически на самата „ФОСТАТАААА!“ Изводът може да запълни много абзаци. Няма да го правя – само маркирам „ФОСТАТАААА!“ като най-популярата част на Спиндермаан. Тоест, най-заразната – най-много пасва в пъзела. Дори авторите на Спиндермаан казват, че са учудени от популярността на този елемент, не е бил от целите им. Съвсем накратко, действието с паяджината е популярно по два механизма. Първо, сексуализирането на езика/действията във един виртуален свят (дори ползването извън интернет) е отдушник на сексуалната енергия – психологическа сублимация на обект-инстинкта. Това е психологическият механизъм, който прави „ФОСТАТАААА!“ толкова популярен (както и в порнографския дискурс). Второ, действието е начин за победа над противник – последният сега са електроразпределителните дружества. „Еякулацията не е заявяване на победата, а е самата победа.“ Курсивът: необичайното действие (скандално, насилствено, антисоциално и пр.) е отклоняване от обичайното поведение – съзнателно отклоняване. За това се изисква смелост – извършителят е оценяван високо точно заради смелостта си да извърши скандални действия. Това е добре известният механизъм, който е направил много личности звезди – дори личности, които Спиндермаан „побеждава“ с паяджината си (например Азис). Не само личности – цели жанрове, цели части от културата: едно убийство може да бъде „перфектно“ (красиво и пр.). Една жестокост може да бъде идеална. Има много примери и разновидности – поведението не е нищо ново. Нека не навлизаме в моралните измерения – те биха осъдили целия двайсети век. Силното еякулиране по/в устата на противника (комиксите с „паяджина“) е просто по-силна и по-различна форма на заплюване. (Този физиологичен секрет също си има психологическо и културно обяснение.) Заплюване на лошите политици, на монополистите, на „лошите“ – една от употребите на еякулацията е граждански протест. От рода на показването на среден пръст. Други употреби са по-трудни за анализ, като например „ФОСТАТАААА!“ като отговор на критици на Спиндермаан. В този случай самото действие е аргумент; и пак тръгваме по логическия кръг. Популярността на насилието като универсално решение в съвременното общество може да се види в много други интернет-базирани поведенчески рекации – например, миймът “YOLO”

Душевността на Спиндермаан

Втори разрез. Душевността на Спиндермаан. Определян е като „лош, вреден, арогантен, дискриминиращ, сексуално експлоататорен, избухлив, тържествуващо егоистичен“ и други. Няма да се спирам едно по едно да мисля защо всяко от тези качества носи „лайкове“ – и в по-широк смисъл. Няма място, но и те не са най-говорещи за разбирането. Например: да, Спиндермаан е егоистичен, арогантен и екстремен; по-важното – нарочно е егоистичен, ароганетен и прочие, със самочувствие от това. Това поведение не ни ли е познато? Образът си има дълга история за българина: мутрите. Мутрата от 90-те е груб, жесток, необразован, силен и прочие. Но образът и днес е актуален – една от причините Спиндермаан да се приема толкова лесно.

Да се вгледаме по-добре в самочувствието на Спиндермаан. Той е такъв, всичките горни прилагателни имена, и смята тези прилагателни за своя характерна черта като заявява това постоянно (във всеки пост) с действията си. Опасността: тия прилагателни са нещо нормално. Дори стават нещо естествено – очакваната реакция срещу опонентите (циганите, гейовете, политиците и др.). Естеството на обществото се променя – психологически. Както са направили всички примери през XX век – някакво поведение е скандално един път, два пъти и после: реакцията срещу него не е толкова силна. Биг Брадър – веднъж, дваж и вече трудно могат да привлекат публиката. Джак Изкормвача, Азис, правата на жените, хипи-отричането на социалните норми, скритото функциониране на властта – всякакви примери. Всяко екстремно поведение – за зло или за добро – като го направят няколко пъти, става нещо обичайно. Внимание: обичайно, не „нормално“. За да стане нормално, трябва хората да го приемат, да го харесат. Трийсет хиляди. Всеки пост на Спиндермаан за час набира стотици харесвания и десетки коментари в зададения стил. „Феномен“, ефектът „уау“, „facebook сензация“. Не. Нищо феноменално – Спиндермаан е част от процес. Спиндермаан е процес.

Опасността идва от това, че поведението на Спиндермаан става нормално – повтарям го. „Асам Бок.“ Да си избухлив, нетърпелив, да реагираш по неговия начин – това е нормално. Модел на поведение (role-model), герой, супергерой. „ФОСТАТАААА!“ става лаф. Отношението „ФОСТАТАААА!“ става по-популярно. Нарочно не споменавам окипазения български език. Какво значи „БОКФА ЛЯП НЕ ДАФА“ (15.02.2013, 22:58)? Критика на неграмотността, подигравка с делото на книжовниците или нгишувнецети? Подигравка на нормалността.

Спиндермаан. Не е директна атака срещу св. св. Кирил и Методий или подобни обвинения. Спиндермаан не е чист техен антипод. Ако търсим оправдание, може да гледаме гражданските позиции, които супергероят заема. Ако търсим осъждане, можем да гледаме действията му по клипчетата – паяджината. Но търсим само защо децата говорят като Спиндермаан. „Паяжина“ се пише „паяжина“. Защо досега беше инак?

Аз съм Спиндермаан, леека нощ, деца

Става късно и ми се спи. Направих два разреза – вместо двете черни черти зачеркване на спиндермаановия образ в групата „АНТИ Спиндермаан“. Смятам това зачеркване за по-добро. Лично аз, вече повече приемам „Асам Бок“. Антитела. Истинска имунна защита, а не отбрана. Не нападайте Спиндермаан. А пренаредете пъзела си – да няма къде да се внедри. Истинска имунна защита. Серум. В биологията съществува нещо: ваксина.

13 мнения за “Душата на Спиндермаан

  1. Не смяташ ли, че Спиндерман е просто един пародиен събирателен образ на цялата неграмотност и арогантност, която витае в социалните мрежи и интернет. Има цяло поколение израснало зад анонимността на аватарите, което си мисли, че щом може да провери нещо в гугъл през телефона си е вече едва ли не Бог. Аз лично така го възприемам, а най-смешното е, че хората които се възмущават от Спиндерман пишат, точно като него (на шльокавица) и неграмотно и се отнасят с него с реципрочна на неговата агресия 🙂

Коментарите са затворени.