Домашното насилие и насилието над жени

domesticviolence2Физическото насилие, причинено от страна на интимния партньор, е най-разпространената форма на насилие над жените – ТЕКСТ: ГЕРГАНА НЕНОВА* / снимка: icmhd.wordpress.com

Насилието над жени е съществувало винаги в човешката история, както и насилието въобще, но едва в последните десетилетия, в резултат на нарастналата чувствителност към проблемите на жените и дискриминацията, то се възприема и дефинира като обществено значим проблем. Появява се и се утвърждава терминът „насилие, основано на пола“ – наименование, което подчертава и обозначава, че става въпрос за насилнически прояви, случващи се именно поради половата принадлежност на жертвите му. Освен физическо и сексуално насилие, насилието, основано на пола, включва и разнообразни форми на психологическо насилие – заплахи, принуда, налагане на ограничения в личните и публичните прояви, унижения, преследващо и контролиращо поведение, както и икономическо насилие (например забрана жената да работи извън вкъщи). В международен план все повече се налага разбирането, че насилието, основано на пола е форма на дискриминация и нарушение на човешките права на жените.

И все пак, защо е необходимо да обърнем внимание на насилието над жени?

На първо място, насилието срещу жени е широкоразпространен факт от живота на всички общества и култури. По данни на ООН около 35% от жените в света преживяват физическо или сексуално форма на насилие през живота си. Според данни на Световната банка за жените между 15 и 44 години по света вероятността да пострадат от изнасилване и домашно насилие е по-голяма от опасността от рак, пътни инциденти и война. Може да си мислим, че насилието над жени е проблем на по-неразвитите и традиционни общества, но данните за Европейския съюз, включително и за България, не са много по-различни от международните. През 2014 г. се проведе първото по рода си общоевропейско проучване на насилието над жени в Европейския съюз, проведено от Агенцията на ЕС за основните права (FRA) в 28 държави-членки на Евросъюза и с участието на 42 000 жени. Резултатите показаха, че както в ЕС, така и в България една от всеки три жени е била подло­жена на физическо или сексуално насилие в живота си, а една от всеки десет жени е била подложена на някаква форма на сексуално насилие.

Парадоксално или не, най-опасното място за жените е дома. Съгласно данните на ООН физическото насилие, причинено от страна на интимния партньор, е най-разпространената форма на насилие над жените. 2/3 от убийствата, извършвани в дома, са на жени. Според изследването на Агенцията на ЕС за основните права в България всяка пета жена е преживяла физическо или сексуално насилие от партньора си, а 38% от жените-психологическо насилие в интимните взаиомоотношения.

Насилието над жени има значими и трайни последствия както за потърпевшите от него, така и за семейната и обществена среда, в която се случва. То накърнява достойнството, увереността, физическото и психичното здраве на засегнатите от него, разрушава чувството им за автономност, създава усещане за безпомощност и уязвимост. Дори и без да се случва в реалността, опасността от насилие е част от психическия и социален живот на много жени, източник на ограничения и притеснения. В посоченото изследване на Агенцията на ЕС за основните права над половината от жените в ЕС твърдят, че избягват определени места и ситуации поради страх от физическо и сексуално насилие. В по-широк, обществен план, насилието над жени поддържа и подхранва социалната уязвимост и неравнопоставеност на жените в обществото.

Особено сериозен е проблемът с домашното насилие. Тъй като се случва между четири стени и в условията на близък емоционален контакт на насилник и жертва, насилието в дома обикновено се повтаря многократно и това мултиплицира неблагоприятните ефекти. Пречки за навременното разкриване и прекратяване на домашното насилие са страхът, срамът и чувството за вина, а заедно с тях-и представата, че това, което се случва вкъщи, е лична работа. Данните от изследването за ЕС красноречиво показват, че когато насилието е от страна на партньора, това е свързано с по-сериозни и по-дълготрайни психологически последици за жените отколкото насилие от страна на лице, което не е партньор. Освен себеуважението, домашното насилие подкопава и способността за доверие и емоционално свързване с другите.

Домашното насилие засяга и особено уязвимата група на децата, дори и тогава, когато те не са физически потърпевши от него, а само свидетели. Децата – свидетели на домашно насилие израстват с чувство на безпомощност, страхове за живота и здравето на близките си, ниска самооценка. Изследванията показват, че за тях вероятността на свой ред да влязат в позицията на насилник или жертва през живота си е много по-висока от средната. По този начин преживяното в детска възраст домашно насилие възпроизвежда агресивния модел на взаимоотношения през поколенията.

Какво стои в основата на насилието над жени и какво го прави толкова устойчиво и широкоразпространено?

Насилието над жени е резултат от комплексни и заложени в самата структура на обществото фактори. Влияние оказват както редица социални причини като алкохолизъм и бедност, така и културните особености на отделните общности. Всеизвестен факт е, че в много ромски общности насилието от съпруг над съпруга е социално одобрено. Този факт в комбинация с маргинализацията на ромското малцинство, ниския социален статус на жените ромки и силно изразените патриархални порядки води до изключително широко разпространение на насилието над жени в ромските семейства. Легитимният характер на насилието над жени в ромските общности го прави почти неразпознаваемо като проблем. Огромна част от жените ромки приемат физическото насилие като нормална част от ежедневието си и дори го припознават като част от идентичността си. Моделът на добра жена в част от ромските общности е „гладна ходи, боса ходи, а пък колко бой носи“ (сб. „Ромската жена“).

В широкия обществен контекст насилието над жени се подхранва от нагласата за по-ниския, подчинен статус на жените спрямо мъжете. Идеите за мъжа като „глава на семейството“ и за „твърдата“ мъжка ръка може да звучат безобидно, но в много семейства те имат конкретни физически проявления. Показателни са резултатите от изследване на младите хора в България от 2014 г. („Младите хора в България – социологически портрет“). Две трети от анкетираните мъже и една трета от анкетираните жени приемат, че думата на мъжа в семейството е „по-тежка”, а 16 % от мъжете и 9 % от жените смятат за приемлива употребата на сила от страна на мъжа „за въвеждане на ред в семейството“. Доминиращата, властовата позиция на мъжете в семейството и обществото създава онези психологически и социални предпоставки, които генерират насилието срещу жени.

Често в общественото пространство битува и нагласата, че жертвата „си го е заслужила“ и този тип нагласа също е част от механизма на възпроизвеждане на насилието над жени в обществото и сериозна пречка за премахването му. Насилието над жени се обяснява и оневинява, като се изтъква облеклото, поведението на жената, пребиваването й на определено място в определено време. Този тип нагласа много ясно онагледява, че уязвимостта на жените не е само статистическа или физическа, а и социална, че е залегнала дълбоко в мисленето, езика и телата ни.

Какво е необходимо, за да се премахне насилието над жени?

Комплексният характер на насилието, основано на пола, изисква комплексни и синхронизирани мерки на политическо, институционално и обществено ниво, които за съжаление не се случват в страната ни. В България има Закон за защита от домашно насилие, но той се нуждае от промени, за да може да работи по-бързо и ефективно. Психологическа помощ и временно настаняване за жертвите на насилие се осигурява от неправителствени организации, но броят им е недостатъчен. Неправителствените организации, които работят в тази област, настояват страната ни да приеме Истанбулската конвенция на Съвета на Европа. Този важен международен документ разглежда насилието, основано на пола като част от дискриминацията и неравноправието на жените по света и тясно обвързва премахването му с реалното постигане на равнопоставеност. Истанбулската конвенция покрива всички известни проявления на насилието срещу жени и задължава държавата да осъществява, организира и координира всички мерки за превенция на насилието, защита на жертвите и преследване на извършителите. Целта е да се постигне интегриран подход и цялостно въздействие върху феномена насилие, основано на пола, като отговорността за това се делегира на държавата.

Законовото приемането на Истанбулската конвенция обаче не премахва необходимостта от обществена работа по преодоляване на нагласите и стереотипите, които стоят в основата на насилието, основано на пола. Насилието над жени не е личен или семеен проблем, и преодоляването му е невъзможно без то да излезе „на светло“. С оглед на това ООН е определила цели 16 дни в за социален активизъм, насочен срещу насилието, основано на пола – от 25-ти ноември (Денят за премахване на насилието над жени) до 10-ти декември (Денят на човешките права). Тази година стремежът е оранжевият цвят на кампанията и нейното ясно послание, че насилието над жени е недопустимо, да достигнат до най-малките социални общности – улиците, кварталите, магазините, безнизиностанциите и т.н. В нашите български условия като че ли липсват хората, ресурсите и осъзнатостта, необходими за осъществяването на подобен род кампании, макар нуждата от тях да е огромна. Да се надяваме, че с времето това ще се промени.

 

* Гергана Ненова е психолог и блогър, в момента прави магистратура по Социални изследвания на пола в СУ “Св. Климент Охридски”. Нейният материал е част от рубриката, посветена на кампанията срещу домашното насилие и насилието над жени, инициирана от Български фонд за жените, с подкрепата на Център за развитие на медиите и dnevnik.bg.