„Днес дори в музея няма мелници …”


Текст: Валерия Личева

Наскоро реших да си купя списание, но не от онези дълбоко интелектуални, но все пак комерсиални списания, като National Geographic и Biographа, а от още по-комерсиалните и женски списания, от онези със засуканите, бляскави, искрящи заглавия и провокативни наименования на статиите. Сигурно обаче не съм си купувала такова от доста отдавна, защото очевидно освен зашеметяващите им лъскави корици, нищо друго не им е останало. Докато стоя в чакалнята на гарата, прелиствах една след друга страниците, в опит да намеря нещичко за четене, не успях и установих, макар и доста тъжна, че съм си дала парите на вятъра и ще използвам дълготрайно придобитата си способност за четене само за да прочета интервюто на месечната късметлийка, която е изтеглила „късата клечка“ да се появи на едно абсолютно кухо списание, пълно с картинки и надценени гримове. Странното е, че очевидно това изобщо не е проблем и на никой не му прави впечатление. Или хората толкова са свикнали да ги занимават с изтъркани, гръмогласни статии в интeрнет, с фалшиви новини на фалшиви публични лица с фалшива драма и вероятни измислени за пред публиката проблеми.

thefrisky

Снимка: thefrisky.com

Не, не мисля. Хората никога няма да се отегчат от това. Самото доказателство е пред очите ни или поне се е появило пред очите ни веднъж този ден. Навсякъде сме заобиколени от съмнителни знаменитости с нулев до никакъв принос за обществото и социума, но за сметка на това и с никакво намерение да допринесат някога с каквото и да било за същото. Те съществуват, само за да съществуват и се радват че съществуват като такива, и ако не им се обърне достатъчно внимание, някак съвсем случайно, вероятно още на следващия ден ще „цъфне” някоя подозрително скандална снимка, в нечий подозрително заинтересован сайт, за да ни напомни, че безбройните терористични атентати, нападения, политически рокади и световни икономически кризи, не са от такова важно естество, за да се парадира с тях повече от веднъж на ден. По-важното е да се знае например, че Хари Стайлс си е постригал косата … Ким Кардашиан се е изрусила, Кание Уест има проблематичен естетически вкус, Тейлър Суифт има ново готино гадже, а новият клип на Фърги е супер скандален, защото си позволява да афишира майките като сексуални обекти… Все едно никой никога не го е правил преди.

Проблемът не в обсебването на медийното пространство от подобни, нека не се лъжем, парадоксални новини. Ха-ха. Да, бе. Проблемът е и в умелото използване на четвъртата власт в опит да замажат очите на мнозинството с несъществени брътвежи, за да не се интересуваме от това което действително се случва около нас.

Къде обаче е тук джендър тематиката?

Всеизвестно е етикирането на жените, като наивни, разсеяни и несериозни. Целевата група на подобни статии обикновено са представителките на нежния пол, именно защото в обществените представи е жигосано, че се интересуваме главно от повърхностни клюки и провокативни заглавия често, свързани с нечий друг живот /нали сме завистливи-любопитки, които главно искат да знаят как да прелъстят някого/, както и от къси рокли, с които най-лесно да си намерят мъж, а и … от грима от Онези списания. За малко да забравя, че и вероятно единствената ни мисия в живота е да приличаме на фолк-диви. Защо не? Нали? Едни от най- популярните страници са свързани именно с това да осмиват подобно поведение, без обаче да се досещат, че може би с високото си ниво на сарказъм и ирония вместо да заклеймяват – рекламират държанието, което се опитват да тушират. Не мисля, че правят услуга на когото и да било, чрез етикирането на жените като празноглави ЗЛАТотърсачКИ. A да не отваряме и темата за мъжките им еквиваленти. Единственото, което са сполучили е меко казаното неразбиращите погледи, които получавам когато въпросен индивид от мъжки пол Х, осъзнае, че вероятно не ми пука какво работи, не искам да ми плаща сметката, не гледам „Под прикритие” и не знам коя е последната чалга хит песен. Не че има нещо лошо да се наслаждаваш на подобна музика, но защо пък никой никога не ме питал коя е любимата ми песен на Led Zeppelin или Guns `n Roses? За жалост, или да се надяваме не, жените не са едностранни личности… не се обличат еднакво, не слушат само един стил музика, обичат и да четат глуповато- банални статиики в прословути списания (ако ги има!?) от време на време, когато мозъкът им се е сварил не от слънчевите бани или от солариума, а защото са в сесия и сивото вещество има нужда от почивка. А сънят понякога не е опция. Изглежда в 21 век , както и през 18-ти, за да те вземат на сериозно, където и да е, ще трябва да си измислиш псевдоним… Инак не си достатъчно достоен, да се присъединиш в клуба на готините, където да способстваш за производството на още и още гадни сексистки коментари под формата на запомнящи се анекдоти. Предразсъдъците са забавно нещо, всеки си мисли, че е избягал от тях преди да прочете следващия коментар в интернет. Анонимни или не, това е въпросът… Ако не си, значи си от многото … значи си Das man. Значи някак виртуално си се подписал да те причислят към другите. А да се опитваш да си Дон Кихот в 21 век е труднo…

Вал.

*Валерия Личева е студентка по „История и философия“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.