Да поДАНСуваме?

автор: КАЛИНА ДРЕНСКА / http://lobotomyforfree.blogspot.de

Здравейте, и вас ли ДАНС ви страхуваха? Едва ли има по-добро сравнение за сценария, който се разиграва в последните дни, от оная картинка с айсберга, на която на повърхността виждаме огромно ледено парче, но под водата се крие поне 5 пъти толкова голям замръзнал плаващ къс лед. Хем Делян Пеевски по физическите си размери сам наподобява айсберг, хем предизвика огромен скандал на повърхността, хем опасността от това, което стои под водата, е много по-голяма.

iceberg.jpg
Още е много рано да се правят прогнози и заключения, но всичко, което се разиграва вчера и днес, не се случва съвсем случайно – не можеш да клатиш цялата държава по толкова очевидно нескопосан начин, без да имаш някакви малко по-скрити цели. Не можеш и да рискуваш цялостта на партията си (защото в самото БСП се появиха и много контри на решението за назначението на Пеевски), ако въпросът е просто да се прокарат някакви си интереси в ДАНС. Целият шум, който се вдигна, щеше лесно да бъде избегнат с назначаването на поставен човек на Пеевски за председател на агенцията – ако беше само въпросът за битката за надмощие в ДАНС, по-умно щеше да се процедира.

Едно нещо ми направи доста сериозно впечатление – протестът срещу назначението беше спонтанен – първата група във фейсбук беше създадена от Асен Генов (от „Зелените“), но властите вече бяха готови за масивни протести в столицата! Още към 14-15ч. в социалните мрежи бяха разпространени снимки от изграждането на ограждения около Министерски съвет, които да спират протестиращите. Нека си спомним Орлов мост миналата година по това време – пак протест, тръгнал от социалните мрежи, но имаше ли първата вечер от протестите ограждения, сериозно организирано полицейско присъствие и тн.? Нямаше. А сега ми се струва, че всички бяха готови за реакцията. Която е напълно естествена и така трябва да бъде – няма друг логичен и нормален начин, по който можеше да действа гражданското общество. И хората от малко по-високите етажи на властта са напълно наясно с това.

Реших сама да поразтърся какво точно се е случвало в ДАНС напоследък. Най-късно след вчера вече всеки знае, че в Закона за ДАНС са внесени изменения, като Плевнелиев дава съгласието си за почти всички промени, както пише Mediapool още на 12 юни. Основните изменения са следните:
– ГДБОП се влива към структурата на ДАНС (не претендирам, че формулировката ми тук е оптимална, но това разбрах!), което делегира на агенцията изключителни права върху борбата с организираната престъпност
– ДАНС придобива полицейски и разследващи правомощия – може да обискира и задържа до 24 ч.
– председателят на ДАНС не се назначава с президентски указ, а се гласува от Народното събрание. Решението за освобождаването на председател на ДАНС от длъжността му се взема отново от Парламента. Росен Плевнелиев коментира това изменение така: „Парламентът ще има много по-публична процедура на избор на шефа на ДАНС, отколкото просто Министерският съвет да ми даде за подпис един документ.“
– председателят на ДАНС вече не може да бъде отстранен от длъжност заради „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват преситжа на агенцията“, както е било записано в закона досега.

Интересно е, че още с идването си на власт през 2009г., ГЕРБ въвеждат промени в Закона за ДАНС, които, ако може да се вярва на тази кратка бележка на сайта на lex.bg, обособяват дейността на ДАНС като „информационно-аналитична и прогностична“, което за мен казано на прост език означава едно – спецагенцията просто бива превърната в банална бюрократична излишност. Без големи претенции за разбиране на правните и административни особености на ситуацията, най-просто в главата ми се конструира следната картина: ГЕРБ искат слаб ДАНС, но много силно МВР, докато в момента ДПС и БСП драпат точно за обратното. Това твърдение е до голяма степен подкрепено от този текст на Mediapool. Единственото, което е ясно, е, че става въпрос за игра на влияние в и между двете структури. Помните ли назначаването на Цветлин Йовчев, спряган за кадър на ГЕРБ, за вътрешен министър в кабинета „Орешарски“? Мисълта ми е дали БСП и ДПС не са дали великодушно ключовата позиция на ГЕРБ, а сега се опитват да отслабят сериозно позициите й – хем спазили обещанието, хем не съвсем?

Прави впечатление също, че измененията в Закона за ДАНС са взети, както обичаме на казваме, на тъгъдък, с много бързане. Защо бре? Ако измененията са били приети само заради Пеевски, както затръбиха разни независими медии, то неговото избиране всякогиш щеше да предизвика скандал с подобен мащаб. Защо и закъде се е бързало?

Самоубийствено е от страна на Орешарски, който прие задачата да стабилизира положението на държавата, да предизвиква такава обществена реакция, ако зад финта с Пеевски не стоят някакви много по-дълбоки интереси. Рискът, който се поема, е огромен и наистина наградата трябва да си е струвала/ да си струва. Чета даже, че Пеевски сам е изразил готовност (в надлежно написано писмо до агенция „Фокус“) да се откаже от предложения пост в името на „гражданите, обществото, държавата“. Трогателно е, наистина, колко бързо справедливостта възтържествува.

Ако наистина е било чак толкова необходимо точно Пеевски да застане на върха на ДАНС, щяха да си подготвят почвата по-умело, а не така да се препъват и бързат с приемането на спорни закони и 15-минутно гласуване на кандидатурата му. С медийното влияние, което този човек има, можеха да направят без проблем „очистване“ на имиджа в продължение на няколко месеца или поне да не го слагат в устите на медиите, както се случи напоследък. Честно, дори не знаех, че е бил депутат в 41-вото народно събрание, а в 42-рото е един от най-активните оратори. Защо това активизиране? С каква цел привлича общественото внимание върху себе си, при положение че досега много умишлено е бягал от него?

Трудно е човек да си представи, че след такъв обществен натиск, Пеевски наистина ще поеме длъжността. Някои търсят ключа към случващото се в това, което ще последва като кандидатура за председател ДАНС след евентуалното оттегляне на Пеевски – назначаването му е толкова скандално, че всеки друг след него би изглеждал като току-що пречистил се светец. Тук въпросът е дали наистина влиянието в ДАНС си струва този тежък удар и разклащане на доверието в целия кабинет „Орешарски“, както и вътрешнопартийните брожения в партията-столетница?

Много е интересно изказването на Орешарски за съгласуването на кандидатурата на Пеевски с партньорските служби. Това твърдение беше веднага контрирано от американското и английското посолство. Ако има истина в твърдението на Орешарски, то за кои партньорски служби става въпрос, ако това не са НАТО и/или ЕС? Като си зададох сама този въпрос, първото, което ми изплува в главата, беше, разбира се, Русия. Нямам представа дали и какви партньорски отношения имаме с руснаците в областта на сигурността – може би асоциацията е била чисто първична по модела БСП-Русия. Без да искам да се оплитам в някакви смешни теории на конспирацията срещу България, нито пък да давам прибързани оценки, просто можете да хвърлите поглед и върху писанията на Иво Инджев по темата – за повече възможни гледни точки. Той изказва тезата, че „блицкригът със скандалното решение, внесено и гласувано с явното намерение да зашемети някого, цели единствено и само да финтира западните съюзници“. С какви по-висши цели е необходимо обаче въобще да бъдат финтирани тия западни съюзници поне за мен не стана особено ясно. Ако има нещо вярно в изказаните от Инджев предположения, за мен единственото възможно обяснение би било, че Русия просто иска да види дали ЕС/НАТО ще скокнат да се противопоставят – един вид барометър на това доколко на Запада му пука за България, сиреч доколко могат да си позволят руснаците да си прокарват интересите тук. Дали въобще е уместно да се мисли в толкова мащабен план и да се намесват интересите на големите на международната сцена оставям на вас да прецените.
Много са въпросите, а нямам почти никакви отговори, но съм сигурна в две неща: ДПС остават абсолютно непокътнати, а интересното тепърва ще дойде. Но ще си спестя цинично да пожелавам приятно гледане, ‘щото хич няма да е приятно и хептен не трябва да си оставаме само с гледането.