“Виенски апартамент” в Унгарски културен институт

текст: АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ / снимка: store.bg

Когато времето стане по-студено и дъждовно, софийските улици претърпяват метаморфоза и се изпълват с още повече коли. Това е оправдано – кой иска да се блъска и да мръзне по спирките на градския транспорт, когато може да си тактува с крак в колата, макар и в задръстване. Аз съм от другата страна на барикадата, обаче, и на път за Унгарския културен институт недоволствам от плъзналите като безброй ларви автомобили, които блокират пътя към финалната дестинация.

Никога не съм бил там, за разлика от Полския, Чешкия и редица други институти, и се отплесвам тотално, зачитайки се в многобройните материали, дразнещи окото на интересуващия се. Архитектурата също е страхотна, но не това е целта на посещението ми и си го припомням, когато се срещам с Радостина Ангелова. Ангелова е автор на стихосбирките „Половината съм аз“ и „Сърце на път“, както е и намерила своето място в 100-те най-креативни хайку автори в Европа за 2010 и 2011 година. Специалният повод точно тази вечер е представянето на първата ѝ книга – „Виенски апартамент“.

Без майтап, дори не ми е минавало наум, че ще проведа мини-интервю с авторката, докато не търся нервно ключовете си в джоба и не опипвам вечния ми малък тефтер. Кремъкът на идеята удря мозъка ми, така че действаме по въпроса. Ангелова също е изненадана и в крайна сметка се получава един непринуден въпросник от три фрагмента. Две неща са много важни за мен като пишещ в другите мои „колеги”, решили да се занимават с това – какво ги вдъхновява, и кои са любимите им автори.

Вдъхновява ме ежедневието, и най-вече – фрагментите от него“, усмихва се Ангелова. Известно време умуваме кои нейни любими автори да обсъдим – родните или световните, но накрая избираме българското. Тя ме обстрелва със смесица от мъжки и женски имена, някои познати, други – не чак толкова.

Неда Антонова, Керана Ангелова, Дончо Цончев, а, и задължително – Хайтов, Радичков“, брои на пръсти авторката. Аз пък си мисля, че непознатите за мен имена трябва задължително да бъдат проверени.

Последният ми въпрос е за младите автори – защото, отново ще повторя, противно на критиките за безкултурност, в момента има адски много творци от по-младите поколения. Ангелова е минала важни участъци от трънливия хартиен път на пишещия. Вдъхновението, дисциплината, изборът на издателство и стигане до отпечатване са все проблеми, често демотивиращи дори и по-волевия писател.

Да имат куража да опитват и да бъдат нестандартни“, доверява ми тя с един особен блясък в очите. Този блясък ще го видя още няколко пъти по време на представянето, особено в моментите, в които демонстрира своето фино, но хапливо чувство за хумор и гъвкава мисъл при някои по-странни (да ги наречем така) въпроси от страна на определени присъстващи.

„Виенски апартамент“, чиито страници прехвърлям, отговаря на претенциите за качество, с които бе представен. Още преди премиерата му с авторката обсъждахме понятието „женска литература“ – за нея такава няма, макар че жените все пак се фокусират повече върху обикновените взаимоотношения, докато мъжете разчитат на философски и революционни тематики в общия план. Въпреки това „Виенски апартамент“ за мен е съвместим с концепцията за женска литература, без да вкарваме криворазбраност в определението. Под „криворазбраност“ в случая имам предвид асоциирането с чиклита, или пък бързо избуялите предразсъдъци за лековата и наивна книга, понеже е „женска“.

Ангелова сменя добре кожата на героите си, били те мъже или жени, естествено фокусирайки се върху главната си героиня с оксиморонното име Бианка Чернева. Мъжете са мъже, жените – жени, а авторката прокарва доста здрав и изразителен като похвати мост на взаимоотношенията между тях. Стилът ѝ като писател е изчистен, директен, лесносмилаем, с насечени изречения, които не затормозяват читателя. Няма да се видят километричните конструкции на Кафка, но няма и да се броят по четири точки на два реда както при Камю. Резюме на действието няма да правя, защото не си падам по тези неща. Въпреки това ще кажа, че романът разглежда вечните теми за любовта и дома, може би най-вече второто. Предполагам защото мястото, което наричаме свой дом, задължително е обвързано с любов и не може да съществува без нея. Не и истински.

 

5 мнения за ““Виенски апартамент” в Унгарски културен институт

  1. 911346 924084Great humans speeches and toasts, possibly toasts. are hands down transferred at some time through party and expected to turn into very funny, amusing not to mention educational in the mean time. best man wedding speeches 455523

Коментарите са затворени.