Бариерите затрудняващи професионалния прогрес на жените – истински или измислени?

В забързания и сложен свят на 21 век, повечето от нас възприемат за бариери трудностите, възпрепятстващи развитието на професионалната кариера, като например специфичните фактори на равнище индивид, семейство, организация и общество. Те от своя страна могат да се определят като неблагоприятни, осуетяващи условия, които възпрепятстват кариерното развитие. Съдейки от собствения си опит и житейски път, мога да определя два типа бариери пред кариерата на жените. На първо място слагам вътрешните конфликти (мотивация за постижение) и на второ – външните ситуации, предимно неприятни (дискриминацията на работното място и заплащане­то). Но замисляйки се по-задълбочено, се сещам, че бариери можем да наречем и събития или условия от всчкакъв тип, които затрудняват професионалния прог­рес. Продължавам да мисля и се сещам за още бариери – балансирането на кариера/семейство и справянето със задълженията на множеството женски роли; нагласите към труда, мо­тивацията за постижение, страха от успех; демограф­ските характеристики (пол, възраст, раса), дискрими­нацията, трудовата среда, организационната структура и култура. За съжаление този списък сигурно може да се удължи още много.

hrmagazine.co.uk

Снимка: hrmagazine.co.uk

Жените, оказва се на първи поглед, са гру­пата, която е най-силно ощетена от липсата на власт и чувства за­душаващия ефект на бюрократичната организация върху себе си. Предполагам мнозина са тези, които биха защитили теза, че липсата на прогрес в кариерата при жените се дължи на по­веденчески различия. Но вероятно трябва да се поставят на централно място структурните особености на една организация и да се осъзнае необходимостта от промяна в мениджмънта им.

Известно е, че повече от половината живеещи в Европа са жени и всяка от тях участва в някакъв вид организирана общност. Доколко тази общност приз­нава ролята на жената в нея, по какъв начин оценява труда й и доколко е успяла да превъзмогне наложе­ните с времето стереотипи за властващата позиция на мъжа е въпрос, на който всяко отделно общество може би ще даде различен отговор.

На етапа, на който се намираме днес, участието на жените в местното икономическо развитие е огра­ничено и далеч не може да се сравнява с това на мъ­жете. Жените имат важен икономически потенциал и докато този потенциал не се използва, никоя страна няма да постигне целите си и теорията за равенство между по­ловете вероятно няма да се превърне в реалност.

Реших да направя едно проучване на около десет от жените, с които общувам често и ги запитах какви са трите бариерите в техния живот, които затрудняват успеха им. Интересното е, че повечето от тях  посочиха личностните бариери като основната доминираща пречка, която възпрепятства техния професионален напредък. На второ място те поставиха конфликта ра­бота-семейство. И едва на трето място те обособиха организационните бариери. За тази селектирана група представляваше интерес да се изявят:

  • техните нагласи и ориентации към професията, кариерата, успеха;
  • тяхното професионално обкръжение, стимулите и бариерите в професията;
  • удовлетвореността от професията, от това, което е постигнато в контекста на психическото и фи­зическото им здраве, и удовлетвореността от живота;
  • професионалната ситуация на жените в ролите им на майки, съпруги, домакини.

У някои от тях, като че ли много често видях нещо, което бих определила като страх от успех, с който може би се обяснява нежеланието на повечето от тях да атакуват мъжките професионални върхове. Страхът им може би се дължи на липса на увереност, нис­ка самооценка и самочувствие, а вероятно и на неуме­нието да се управлява, да се организира, да се използва властта.

В основата на такива чувства навярно лежи и безпокойството от социално непризнаване и особено отчуждаването от женските общности – т.е. конфликтът или изборът между кариерата и семейството „успешно” се трансформира в конфликт между женскостта и маскулинността или женскостта и интелектуалността.

Въпросът, който си задавам сега е дали наистина има реални бариери? Или може би трудности и пречки най-човешки каквито има пред всички живи същества, пребиваващи на нашата земя? Приемам, че всеки има определени сили в себе си и способности и сила на духа си и дали ще преодолее трудностите или  ще се откаже, е въпрос на личен избор, конформизъм и проницателност на ума. Дано наистина нещата да опират до това!

*Светлана Лазарова е бакалавър по „Стопанско управление“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява по проект „Развитие и устойчивост на създадения джендър екип към СОМ – Студентската онлайн медиа“, финансиран от Български фонд за жените, осъществяван от Център за развитие на медиите в партньорство с Offnews.bg.